58777 | 10 апр. 2014 | 03:26
Орисани сме да си имаме три власти, по-точно урочасани сме. И с тези три власти си живеем като в приказка, ама не народна, а електоратна, понеже отдавна нас никой не ни брои за народ.
Живеем в приказката за триглавата ламя. Някои я наричат триглавата хала, понеже съответствала на хала ни (нас заръфа ли ни нещо, няма да е само с една уста). И я храним тая ламя, за да я умилостивим. Всяка глава храним поотделно, защото главите са независими една от друга - нищо че са с едно тяло и току вкупом вземат, че се изтаковат върху нашите глави.
Егати приказката, ще кажете - това си е екшън! И така си е - не стига, че сме в еди-какво си до гуша, а и кръв се лее. Стрелят гранатомети, гърмят тротили, пее Ка-лаш-ни-ков...
Че е страшно - страшно е. Но не смеем да посегнем на ламята, пък и право нямаме по конституция. На всичко отгоре сме наясно, че барнем ли Ӝ някоя глава, три нови ще изникнат на нейното място. Пък да видим тогава как ще ги изхранваме и умилостивяваме!
Ей тъй си живеем, без да подозираме колко е приказно - демек колко добре си живеем. Абе наистина, защо не се радваме на хала си? Мигар не чуваме какви току ги приказва един халахульо по телевизията? Тоя, дето с логорейна сила хули хала ни, ама едновремешния.
Точно тогава според него било страшно. Щото не давали да слушаш любимата си музика.
Което си е верно, тъй беше. Ако не ме лъже паметта ми (а моята не е кошаревски свидетел!), тогава даже хванеха ли някого да безделничи, му намираха работа я във фабрика, я в завод (от тия, дето после ги продадоха по един лев, а гушнаха по не един милион като синдици!). А сега какво? Колкото и да търсиш работа, по-скоро ще намериш игла в купа сено, и то за да те прекарат, както си изпосталял, през ухото иглено.
Така че днес време бол - слушай си музика (най-вече тая на червата си!) и глупотевини по телевизиите! Много важно, че в това време могат да те оберат (ако все още има какво!), да те спукат от бой, да те изнасилят, да те заколят, да те гръмнат (ей така - за техен кеф и разтуха!). Ти обаче можеш да им теглиш една майна, понеже вече има свобода на словото.
Хм, майната му на словото, само то ни е ексик! Що речи ни държи ламята (с всяка глава поотделно, а трите заедно като античен хор!), обаче да е казала нещо умно? Каквито и да ги приказва, накрая току се напъне и пак връз главите ни.
Овладяна била престъпността. Видяхме от кого, как и за колко. Взеха си процентите и не вярват на статистиката - смъквала им рейтинга. Те обаче си карат на пантарейтинг. И маат гащи по света. А на гащите им пише: „Гордея се, че съм българин!“
Пък ние? Ексик ни е надпис на голия ни задник! Но тайничко се надаме, че както ония маат гащи по света, някой ден там ще останат и ние тук ще се куртулисаме. Де такъв късмет обаче - връщат се, мамка им! Нали престъпникът се връща на местопрестъплението...
(в. Преса, печатно издание, брой 98 (804 от 10 април 2014)
Мобилна верси
RSS
