14372 | 12 апр. 2014 | 13:30

София, 3 април 2014 година. Лидери на Реформаторския блок внасят документи за участие в евроизборите. Събирането на няколко демократични форм

Край на чуденето как изглежда обобщеният образ на българския демократ! Гледах го няколко пъти тези дни и мога съвсем точно да го опиша. Тийнейджър с високо самочувствие, изстрелва отговори като автомат и след всеки от тях удря по едно намигване скива-ли-колко-съм-умен. Казва се Митко, живее в ромската махала на Кричим. Срещу 10 лева можете да го попитате за столицата на която ви хрумне държава и той я казва в рамките на една секунда. Знае също така кое е най-голямото и най-дълбокото езеро в света. Всичките Златки на българската хубост да се съберат, няма да могат да улучат толкова столици, колкото Митко.

Обаче телевизиите хитри колкото всички Митковци от всички ромски махали. Канят всезнайкото в студиото и го поставят пред географска карта на света. Митко знае, да речем, столицата на Доминиканската република, обаче няма никаква представа дали този град е долу или горе, вляво или вдясно на картата. Във файла в главата на Митко няма карта с меридиани и паралели, има списък с две колонки: държава - столица. За Митко картата е терен толкова непознат, че разчита само на случайно улучване. Налучка Австралия. Но всички останали географски понятия не можаха да изминат пътя от главата на Митко до точка от картата на света.
Българската демокрация започна с подобен проблем. В нечии глави имаше някакви списъци кое как се прави при демокрация. Например: прави се конституция, за да се гарантира незавръщане на тоталитарния и възход на демократичния ред.

Правихме конституция една година

докато други народи в нашето положение си преглеждаха и подреждаха терена на икономиката. Полша и Чехия си говореха за преформатиране на собствеността и отраслите, ние се придържахме към основната точка от списъка в демократичните глави: да премахнем чл. 1 за ръководната роля на партията. Кой да се сети, че вече сме на терен, в който ръководните роли ще се определят от парите, а не от пленуми и конгреси. Да се премахне ръководната роля на партията е като столицата Санто Доминго в главата ти, ролята на парите е като Доминиканската република на картата - ако знаеш само първото, но си безсилен да откриеш второто, ти си Митко и струваш 10 лева.

Още една постановка от списъка в главата: земята трябва да се върне в реални граници. На картата обаче положението бе различно - толкова различно, че само да се вгледаш и веднага ти става ясно колко хората нямат нищо против да си върнат собствеността, но имат много причини да не могат да се справят с нея в реални граници. Само че когато отговорите са заучени и се изстрелват автоматично, нищо друго не влиза в сметката. В някои демократични глави списъкът дори беше сведен до една-единствена точка: рушиш всичко, което се свързва с тоталитаризма, и това автоматично те превръща в демократ.

Паметниците на подобно мислене

и досега стърчат край пътищата - видите ли изтърбушена сграда, да знаете, че някой председател на ликвидационен съвет много е искал да докаже, че е демократ, и се е борил с текезесето като юнак с триглав змей, със сеч. Митко от Кричим е умно момче. Не защото е запаметил столиците, а защото знае какво иска, има визия, както се казва. Планира да стане автомонтьор, да се ожени на 20 години, когато има къща, и да отгледа две деца. Митко със сигурност ще порасне и ще се оправя на терена на живота, както впрочем още отсега го прави, като си е измислил бизнес да шашва скучаещи сеирджии с излишни десет лева в джоба.
За българската демокрация вече не съм толкова сигурна, че ще порасне. Събирането на няколко демократични формации в Реформаторски блок беше признак, че пубертетските сръдни може би са загърбени и е дошло

време за зрялост

И за реформи, които вече не са от теоретичните списъци в главите, а от практическите потребности на терена. Животът достатъчно дълго и болезнено ни показа, че няма „Десет демократични заповеди“, които ти гарантират, че всичко ще е наред. Вместо това има няколко принципа и безброй различни житейски ситуации, всяка от които иска да затвориш файла за автоматични отговори в главата си и да се вглеждаш предимно в картата. Там са отговорите.

Колко е крехка тази надежда за узряване показа един нищо и никакъв клип. Баталията, която се разгоря около клипа на РБ, показа, че когато нещата в една страна са докарани дотам, че вече нищо няма значение, то в отношенията между хората вече всичко има значение. Клипче, копче - всичко! Порасналите хора си говорят с точните думи, затова нека употребим точната - клипът на езика на артистичните среди е възпроизведен, а на юридическите - откраднат, от клип на Спилбърг за президентската кампания в САЩ. Там участват лица от съзвездието „Оскар“, тук от „Аскеер“. Порасналите хора предварително се сещат

какви ще са последиците

от тъй откровено гепнат клип. Точно три минути са достатъчни на средно талантлив човек да измисли как хем да се употреби безплатно идеята на Спилбърг, хем да се направи с поклон към него. Да речем: българският клип можеше да започне с това как нашите артисти  гледат и се възхищават на американския клип, някой от тях казва „Страхотен Спилбърг, хайде и ние да го направим!“, щраква с пръсти и започва възпроизвеждането. Симпатично, артистично, с реверанс към ограбения. Щеше да е нещо като хитряшкото намигване на Митко: „Не сме достатъчно кадърни да измислим нещо много хубаво, но поне разпознаваме хубавото и искаме да ви го поднесем в наш вариант.“ Но не - на партиите не им трябват дори средно талантливи хора, трябват им предани хора. И как тогава всички хора, в които а-ха се е показала някаква надежда, че има за кого да гласуват, да повярват, че те са важни в сметките на РБ, а не хонорарите на няколко души със списъчета в главите и пълно безхаберие пред картата на България?

Когато сгафят, порасналите хора се извиняват. Това е единственият начин да занулят сметката с хората, които са обидили.

Пубертетът обаче е винаги невинен

- това е неговият начин да се прави на пораснал, на хитър, на победител, в най-смешния за родителите вариант - на уж нарочно направил гафа. (Точно така глупаво и точно толкова смешно постъпи РБ след гафа.) В такива случаи родителите се споглеждат насмешливо и решават да се правят, че вярват на лъжата, за да крепят самочувствието на тийнейджъра.

На нас обаче ни писна да сме родители на партии, които живеят от преструвката, че се грижат за нас. Иска ни се най-после да пораснат и да направят връзка между теоретичните баналности, които са записали в мозъчните си файлове, и терена, на който се намира истинският живот. И да престанат да са ни обидени за това, че не се възхищаваме, когато ни правят на будали. Реформаторският блок ще порасне тогава, когато разбере, че острите реакции срещу гафовете им са комплимент - от претендиращите да са умни се очаква наистина да са умни.