27196 | 13 апр. 2014 | 08:16

Интервю на Пепа Петрова за българските гласове, за народната традиция и чалгата, за новооткрити старинни песни

-Лили, какъв е начинът фолклорът да влезе в сърцата на младите? Например като „Притури се планината“ с модерен аранжимент или в рап песен…

- Не е необходимо народните ни песни да се налагат на младите чрез модерните аранжименти. От 7 години уча 3-4-годишни дечица от детските градини на народни песни. Целта ми е повече деца да пеят наши народни песни, без да се съобразявам дали могат или не могат да пеят добре. Важното е да познават няколко наши песни и когато им се допее, да могат да си излеят настроението в нашенско. Питаш ме какъв е начинът фолклорът ни да влезе в сърцата на младите и ще отговоря, че той си е там.

- Дори когато са в друга страна, тук, в САЩ например?

- Децата ни с лекота разучават и запяват нашите народни песни дори и тук, в Лос Анджелис. Очичките им светват и пеят, изпитвайки истинска наслада. Твърдя, че това ги прави българчета. Пътят е един - децата да запеят песните на народа още от детската градина, преди да учат чужди езици. Важно е да ги разучават с автентичен инструментал, където звукът на гайда, кавал и тъпан отеква в душичките им, сърцата започват да бият по-силно и за цял живот остават в плен на нашия фолклор, богат на ритми и жизнена сила.

- В коя възраст са най-възприемчиви?

- Аз бързам да възпитам у малките дечица вкус към нашия фолклор, преди да промият мозъчетата им с не толкова стойностни песни. И мисля, че успявам. След 7 години работа моите „Бъдничета“, както се нарича формацията ми във Варна, знаят вече 45 песни и ги пеят с пълно гърло и грейнали лица.

- Смяташ ли, че попфолкът силно заглуши автентичния фолклор, или двата стила може да „съжителстват“?

- Попфолкът е явление, на което се радват предимно подрастващите, но не може да измести автентичния фолклор.

- Откъде черпиш тази убеденост?

- Докато попфолкът заимства от музиката на съседни нам народи, нашият фолкор е оцелял през вековете и е единствен в света със свой облик и неповторимост. Броят на народните събори и фестивали непрекъснато расте, което е знак, че нищо не може да го спре. Нашите народни песни в годините на демокрацията се изпълняват и записват от всеки, който може да пее.

Тъжно е, когато в интерпретацията на народните ни песни звучат елементи, присъщи на циганския етнос. Не съм против песните да се пеят и популяризират, но само с характерния за фолклора ни стил. Не отричам, „циганското“ изпълнение може да е по-емоционално, но ние по принцип сме сдържани.

- Има ли според теб чалга изпълнители, които наистина добре се представят във фолклора?

- Сред попфолк изпълнителите има талантливи певци, които изпълняват наши народни песни с майсторство: ДесиСлава, Емилия, Преслава и Нелина.

- Как подбираш репертоара си?

- Имам песни по мой текст и музика, но предпочитам песни, създадени от народа, които не са записвани или издавани и разказват за някакво събитие от историята ни. Искам да ги изпея, за да им дам нов живот.

- Нима са останали такива неизвестни песни? Вече не по-малко от 150 години у нас са събирани фолклорни произведения...

- Останали са. Такава е песента за победата на българите край Одрин, която скоро ще запиша. Героизмът на българския народ трябва да се възпява и предава. Научих я от 96-годишната баба Иванка, която е вече покойница, но ми даде 7 песни. А песента „Задали ми се, задали“ е много ценна, защото тя е от времето на цар Самуил, когато преди над 1000 години по земите ни са ходели татари и маджари. Знам я от майка ми и досега никой не я е пял и записвал освен мен.

- Ти си една от емблематичните изпълнителки на „Пирин фолк“ в Сандански? Колко пъти си участвала и колко награди имаш оттам?

- На „Пирин фолк“ в Сандански се явих през 2005 г. за първи път и веднага взех награда с песента „Безсъници“ по музика и текст на Валентин Пензов. Всяка следваща година участвам във фестивала и наградите ми се множат. През 2007-а за песента „Мост ми зидале“ Министерството на културата ме удостои с грамота за принос към македонската песен, а през 2011 г. „Ех, любов“ получи наградата на БНР-Благоевград, през 2012 г. песента „Сватба в гората“ получи признанието на журито с трета награда.

- Спомена македонската песен. Как те посрещат отвъд югозападната ни граница?

- Получих специалната награда на четиричленно международно жури на фестивала „Еврофест“ в Скопие с песента „Безсъници“. Тогава зад кулисите лично бях поздравена от Тончо Русев. През 2006 г. в Охрид получих първа награда на фестивала „Охридски трубадури“ за силната и затрогваща песен на Валентин Пензов в аранжимент на Светослав Лобошки „За тебе, майко“.

- Някой от децата и внуците наследи ли таланта ти?

- Дъщеря ми Невяна с артистичното име DIVA е певица и текстописец с широк творчески диапазон - от поп и електронна музика до авторски песни на фолклорна основа. Награждавана е в редица музикални формати и фестивали. Тя завърши висше образование в Лос Анджелис. Сега живее в България. Внукът ми Горан, който е дете на голямата ми дъщеря Боряна, също наследи любовта към пес­ните и стана лауреат на БНР, програма „Хоризонт“, още на 7 годинки в предаването „Млади фолклорни таланти“. Обича пес­ните и вниква в текстовете, за да разбере какво е посланието на всяка песен.

- Знам, че си от малкото певици, делили една сцена с Лили Иванова?

- Бях включена заедно с нея в концерт във Варна по случай празника на Русия. Там изпълних блок от руски цигански романси и получих завидни аплодисменти, звучащи почти през цялото време на моето пеене. След концерта ме представиха на Лили Иванова в гримьорната, а тя каза: „Да, знам за вас. Поздравления!“ Беше много мила. Участието ми с такава призната певица ме накара да се почувствам горда и щастлива.

- Какви спомени пазиш от гастролите с Йорданка Христова, Калоянчев и Парцалев?

- Когато работих с тези славни хора, бях само на 15 години и ме обявяваха като „180-месечната“. Тогава изпълнявах българска естрада. Веднъж преди моето изпълнение ме представиха - като най-младата участничка в концерта - на Йорданка Христова. Тя ме погледна и се усмихна, а когато се прибирах от сцената, дойде с думите: „Много хубаво пееш, Лили!“ А от актьорите нямам преки впечатления, бяхме в отдалечени гримьорни. Аз само се гордеех от факта, че съм на една сцена с такива светила.

- В какви отношения сте с Николина Чакърдъкова, която създава и съживява народни песни също като теб?

- Възхищавам се на вдъхновението, което има Николина Чакърдъкова. На нейните концерти хората пеят с нея, защото тя възражда обичани и познати песни и не позволява да отидат в забвение. Познаваме се лично и истински се радваме на успехите си. Патриотизмът е в сърцата и на двете ни.

И тук аз ще задам въпрос. Ще запитам - кой казва, че сме бедни?

Богати сме, и то духовно, благодарение на нашия фолклор. До мен достигнаха нечувани песни, предавани като реликва от поколение на поколение. Послушайте ги и като на раздумка ще чуете какво казват творците от миналото. Оцелели през вековете, тези песни събуждат живителна сила в душите и повдигат самочувствието ни на българи. Заслужават да ги знаем.