32770 | 3 май 2012 | 16:54

Въображение срещу въображение от Кеворк КЕВОРКЯН

В годините на чудовището, което неизвестно защо наричат Преход, политическото въображение винаги е било най-дефицитната стока. Дори в епохата на соцзастоя то беше по-живо - Живков успешно подвеждаше Брежнев, без да броим останалите сенилни старци след него, това не беше и особено трудно, понеже имаше удивителен синхрон между системата и лидерите й - към края и тя, и те бяха поставени на командно дишане. Живков се срещаше и с Щраус, успешно лавираше със съседите ни, и пр.

Обаче повечето от днешните политици още докато прохождат, вече са порядъчно сенилни. В онези сиви години имаше и доста нахални игри - например с необятния пазар на съветската империя, спекулации с многомилионни товари с нефт, и пр. - скривани все зад задължителните щампи от общата фабрика за идеологически локуми. Имаше и разходка до Прага - обаче безкръвна все пак, за разлика от днешните ни мисии до Ирак и Афганистан. В онези години нямаше

толкова глупав политически папагал

който да изграчи глупостта, че „ако ние не отидем в Афганистан, Афганистан ще дойде тук” - Живков беше магьосник в това да скрива от публиката очевидните идиоти край себе си. Оставяше Гриша Филипов да си поиграе малко казачок с клетия български език, обаче във важното онзи си беше просто един от послушниците наоколо.

Фразата за Афганистан е толкова идиотска, че човек няма как да не се сети за Салвадор Дали, според когото свободата накрая се оказва едно лайно, нищо повече - Дали сигурно е имал предвид българското политическо говорене. Добре, бяхме при талибаните, сега се чудим как да се измъкнем оттам - и каква е гаранцията, че те няма да цъфнат тук, след като дори великия Лондон някои вече наричат Лондонистан.

Някой по-издръжлив на изтезания изследовател трябва да проучи ролята на българските външни министри от 1989 година насам и сетне да напише една възхвала на послушанието. Преди една седмица питах Бойко каква външна политика прави днешният спец Николай Младенов - понеже, ако я прави, сигурно я шифрова с някой от ченгесарските шифри на татко си, та никой да не може да проникне в тайните й. Това си беше направо излишен въпрос.

Румяна Желева ще си я спомнят с убеждението й, че външната политика е нещо като да играеш румба в шоупрограма - в това тя беше добра. Ами как ще си го спомнят пък Соломон Паси, който предложи Кадафи за Комисията по човешките права на ООН, макар че сетне, без да му мигне окото, сигурно се е снимал с отрязаната глава на същия Кадафи. Навремето дори пияницата Петър Младенов изглеждаше по-добре в сравнение с тия хора. Между другото, ако соцът се беше помотал още няколко години, Николай Младенов щеше със сигурност да бъде съветник в някое наше посолство на Запад, татко му щеше да му издейства това от режима на Живков.

Очевидно е, че никой не хаби излишно въображение в тази сфера. И в последните дни е същото - Костов се усуква като изгладняла драгалевска хрътка край Бойко и дебне всеки повод да се впие в крачолите му, за друго няма сили. Обаче точно Бойко прати един от неговите най-приближени хора посланик в Лондон. Генерал Колев пък, шеф на кабинета на ненавистния им Първанов, заминава в Холандия, колкото да се потвърди достоверността на „Уикилийкс“, според който той е доверен американски агент.

В това разпращане с наложен платеж

Стопанинът (кой е той?) не подбира изобщо. И Бойко, който цепи стотинката на две, още не се е сетил направо да закрие Външното министерство - една канцеларийка при Уорлик с двама писари ще свърши същата работа.

Но темата беше не за послушанието, а за въображението.

Свидетели бяхме на пълна скука в това отношение повече от десетилетие след 1989-а. Луканов беше стиснат като кинкалерист от ул. „Леге” - умереният Желев му се видя подходящ, не искаше и да рискува, иначе един Дертлиев можеше да ни отведе в съвсем друга посока. Петър Стоянов пък беше удобен за Костов, причината и досега свенливо се крие, а и комунистите не искаха вече Желев, та някакъв идиот го провокира да се съгласи на предварителни избори, за да даде възможност точно на активистите на БСП от София масово да гласуват срещу него. Първанов очаквано дойде на вълната на отегчението от седесарския разгул.

Ами премиерите? Самият Костов според свидетелството на Доган едва е излязъл да демонстрира срещу Виденов, толкова е бил свит в себе си. Плоски, лесно предвидими комбинации, никакво въображение. Беров - по-рано съветник на Желев, а сетне беше премиер на „Мултигруп“. Виденов беше резултат от бунта срещу лукановщината - и това му изяде главата, послушниците на Сорос и Луканов му видяха сметката. И т.н.

Два проблясъка имаше само в тази мътна картина - Симеон и Бойко.

Сега същите чираци на Луканов - понеже никак не са сигурни какво могат да очакват от Бойко - се опитват да продадат Кунева като нов месия. Първият им опит беше донейде успешен - в смисъл че хвърлиха цялата си огнева мощ срещу Волен Сидеров, за да й сторят видимо място на последните избори. Тогава автентичното говорене загуби срещу казионното брюкселско ръкоделие.

Тези хора нямат равни на себе си в създаването на конструкции. Готови са да яхнат и най-яловата идея. Но въображението им в случая е насилено, то не може да надхвърли човечето, което е под носа им. Те обаче упорстват да му възложат подходящата според тях роля, като за начало му пришият

два чифта ангелски криле

Тези задкулисни майстори са най-любопитният персонаж на прехода. Още пеят насън „Интернационала“, обаче вече играят голф с американците. Задниците им още ги сърбят от Москва - обаче са готови да лъскат от сутрин до вечер Статуята на свободата, и пр.

Новото им забавление е идеята за римейк на месианската поява на Горския (по съвместителство и цар) и на Бойко. Обаче или мозъците им са затлъстели, или подценяват обстоятелствата около двамата господа.

Неизвестността около Симеон беше в основата на успеха му - от февруари 1990-а чак до 6 април 2001-ва, когато прочете първата си въпиюща глупост - онази за 800-те дни. Дотогава го съпровождаше ураган от възторг. И все пак основното му предимство беше преклонението на българина пред неясното, енигматичното, далечното. Ако комунистите не бяха придали толкова конкретност на комунизма - парите ще отмрат в 1980 година и други дивотии - може би още щяха да се кандилкат по пътя на преустройството. Никой нищо не знаеше за Симеон, то нямаше и какво особено да се знае - освен смътната мълва, изведнъж се появиха поне 1000 дами, които са му шили детското юрганче, и т.н. Напълно подходящ продукт за развихряне на народното въображение.

При Кунева обаче всичко е ясно - безинтересна като всеки чиновник, с гладък като речно камъче език. Но търгашите от българското политическо задкулисие обичат да се забавляват и с подобни хора.

Нека си се забавляват. Има такива хора у нас - външно негодни, обаче редят политически кръстословици от двайсетина години: „Тъй, тъй, взехме от царя каквото можахме, Сергейчо ще го уредим в ПЕС - той ще е новият Димитров, който навремето беше шеф на Комунистическия интернационал, а срещу Бойко трябва да се извади нещо съвсем различно. Той е едрогабаритен - дайте да пробваме с нещо нежно, лъскаво, макар и втора употреба.“ И обтекаемо - видимо само ДПС няма нищо общо с Кунева, още от времето на Живков насам: твърдоглави комунисти, лукановци, Виденов, Симеон, а и новият Димитров, който също не възрази за комисарската й кандидатура в ЕС- всички са в кюпа. Чиновник при всички, нещо като

Вечната Амбър на бюрокрацията

Проблемът е, че докато Симеон се продаваше заради енигматичността си, Кунева няма нищо в себе си, което да разпали народното въображение. Дори адвокатите й са ясни - и започвам да си мисля, че след като бившият американски посланик Пардю толкова брутално ходатайства за Кунева, вече наистина и една стаичка няма да е нужна на закритото Външно министерство.

Грешките на конструкторите са очевидни. Навремето Симеон имаше на разположение цяло десетилетие, преди да излезе на сцената - и при това непрекъснато беше побутван от Историята, която още не беше схванала, че той пет пари не дава за нея. А пък Бойко е на сцената вече повече от 10 години - безподобно атрактивна фигура за нашите обичаи, майстор на публичното общуване, което изглежда все още непомрачено. А ония с легото искат набързо да опаковат нещо и да го продадат. Абсолютно невъзможно. Спасителят, който вечно се провижда във въображението на народа, няма нищо общо с играчката, която те подготвят.

Въображението на народа, дори да е изпълнено с митове и заблуди, е по-продуктивно от това на конструкторите. В случая с Бойко изплуват и някои негови, макар и външни, сходства с Живков. А още поне 20 години масивът на българското население ще е убеден, че е живял по-добре при соца. Ето, това е чип - истински, не като неясния атрибут, споменат по някакъв повод от Горския.

Народното въображение е много по-свободно от това на конструкторите. Разбира се, и неговите подмоли са мътни, там се крие поне една заблуда - тази за Симеон. Но шансът на Бойко е, че когато обикновените хора се вглеждат в него, със сигурност виждат зад гърба му вече съвсем неясния силует на Симеон, озвучен със сладкото оригване на преял стомах.

В тази картина няма място за нов месия.