13711 | 17 апр. 2014 | 07:52

Изходът от патовата ситуация у нас минава през постигане на съгласие, смята социологът

Страсбург, 15 април 2014 година. Пленарна сесия на Европейския парламент, посветена на банкови проблеми в ЕС. След 40 дни ще бъде известно кои българи ще участват в решаването на най-важните за ЕС въпроси.

Голямата опасност от идващите евроизбори не е загубата или печалбата на някого, а задълбочаването на непредставеността на значими обществени слоеве в политиката и формирането й. Така поне изглежда моментната снимка на електоралните настроения в страната според всички социологически данни. Повтарям: всички. Защото внимателният и професионален анализ на резултатите от допитванията точно това сочи. Всичко останало са малко или повече услужливи коментари, които при по-интелигентните коментатори грижливо са

опаковани в целофана на уговорките

Добирането до заветните 6% намерения за гласуване в изследванията по никакъв начин не означава прескачане на бариерата поради наличието на стандартно статистическо отклонение. Значима степен на сигурност предположенията и прогнозите могат да имат при резултат от около 8%, който би преодолял ограниченията на метода. Такъв резултат за извънпарламентарна политическа формация към момента никой не регистрира. (Забележка: ДПС е особен случай, там социология не е необходима за прогнозиране на гласуването.)

Независимо от ограниченията на метода работата на социолозите има огром­но значение, защото ни сочи тенденциите, предупреждава ни какво е вероятно да се случи. А с това ни помага като избиратели да направим информиран избор не след тъмната стаичка, а преди да влезем в нея. Какви са тенденциите към днешна дата?

ГЕРБ и БСП са на кантар с превес на Борисов
и Цветанов

Ако БСП загуби с 2-3%, това ще е не победа на изобретателя на магистралите и залите, а отровната целувка на Първанов. Ако загуби с повече, причината ще е друга. ДПС си има своите 400 хиляди гласа плюс-минус 20 хиляди. Тоест трима представители в Брюксел. И в случая няма никакво значение какво точно регистрират социолозите.

Реформаторският блок е в трайна, шестмесечна тенденция на спад - от подкрепа над 6% в късната есен на миналата година до под 3% тази пролет. Възможно ли е чудо? Възможно е, но аз лично никога досега не съм го виждал. Няма проблем да се гласува за Кунева. Може да се гласува и за Кънев, макар и да бледнее на фона на Костов. Сигурно ще се намерят хора да гласуват и за Ердоган (не греша името). А за тримата взети заедно? Може, но се изисква особено състояние на ума.

„България без цензура“ е в трайна, шестмесечна тенденция на ръст - от 1-2% в края на миналата година до 5-6% през тази пролет. Има изследователски агенции, които получават и 7%. Но 8% досега май никой не е получавал. Господин

Бареков със сигурност има над 100 хиляди твърди

привърженици, което е огромно постижение за толкова млада формация. И тъй като не спира да обикаля страната, то шансовете му са реални. Помага му и коалицията от малки, но силни партньори.

АБВ е в отчетливо негативен тренд. Първанов започна със стряскащите и породили скандал в гилдията 7%, но още тогава по-прозорливите анализатори отбелязаха, че вероятно това е върхът му. Напълно логично - не става дума за нов и непознат политик, а тъкмо обратното: за прекалено познат. В момента подкрепата за АБВ е около 3% и нито клетвите му към социолозите (на които, когато печелеше, твърдо вярваше), нито знаменията му за минимум трима евродепутати ще помогнат. Още по-малко пък гениалният демарш напоследък да съсредоточи огъня си срещу Орешарски.

Националистите? Честният отговор е „Не знам“. И Сидеров, и Симеонов със сигурност имат по над 100 хиляди твърди гласа. Но нито един от двамата засега не показва наличието на 200 хиляди, които биха му гарантирали участие в Европарламента. Прогнозите за националистическия вот в цяла Европа са много трудни, тъй като е стигматизиран и често непрестижен като отговор в социологическо допитване.

Да се върнем към началото, към голямата опасност. Ако се случи това, което към момента е сигурно, в Европарламента ще изпратят представители само ГЕРБ, БСП и ДПС. Борисов ще може да свири победа не само на китара, но и на контрабас, което няма да му помогне, защото управляващите ще са го били (това не е социологически термин, разграничавам се). Близо два милиона избиратели ще имат представителство, близо милион няма да са представени. Както добре е известно, останалите

близо два и половина милиона са кибици

които точно както при игра на шах в Борисовата градина непрекъснато дават съвети и искат да местят фигурите без особена отговорност какво ще се случи. Повтарям: към момента точно това е най-силно вероятно да се случи, независимо че всяка вечер пия по една малка сливова то да не стане.

Ще засегна и една втора популярна тема - за предсрочните парламентарни избори. Разпространено е схващането, че те зависят от евровота. Това е вярно само при екстремен резултат - или пълна победа на ГЕРБ, или пълна победа на управляващите. Към момента обаче няма никакви основания да се смята, че подобен сценарий е възможен. Следователно кучето е заровено в друга градина. Дори знаем и адреса на тази градина - „Дондуков“ 1.

Освен партията на Борисов и Цветанов няма друга такава партия на родна земя, която да се съгласи Плевнелиев отново да назначава служебно правителство и да провежда избори. Избори същевременно обаче са необходими не поради съображението на Борисов, че когато той не е на власт е ад, а когато е - е рай, а главно поради факта, че конфигурацията в парламента не се възприема добре от повече от половината българи. Апропо - доста повече от половината избиратели не искат и да чуят за ново управление на Борисов и Цветанов и са прави - за един живот едно напълно ни стига. Проблемът на настоящия парламент е, че мнозинството сънародници не се чувстват представени.

Получава се омагьосано противоречие - хем трябват парламентарни избори, хем Плевнелиев не може да организира легитимни такива.

В този ред на мисли достигам до любимата комбинация 2 в 1 - няма да конкретизирам любима на кои точно умни и точно колко красиви. Само че комбинацията от извънредни парламентарни и извънредни президентски избори, които е желателно да проведем наесен. Някои ще кажат - да, ама никой не може да махне президента. Същото обаче важи и за правителството -

ако БСП и ДПС не искат, то няма как да падне

Изходът от тази патова ситуация - имам предвид положителния, негативните са много и по-добре да не ги мислим - минава през постигане на съгласие. Знам, че ще прозвучи утопично, но идва светъл християнски празник, нека помечтаем. Та значи: едните отстъпват правителството, другите отстъпват президента. И двете страни се договарят за взаимноприемливо служебно паритетно правителство. И наесен, всички заедно, обединени правим две в едно.

Европейските ценности са ценности на обединението, а не на разединението. Няма съмнение, че България ще бъде тежко потърпевша от сблъсъка Украйна - Русия. Няма съмнение и на коя страна ще сме - на страната на Европа. И понеже става дума за дългогодишен конфликт, за продължително изпитание, най-добре е да влезем в него обединени. Обединени като нация, която мисли по-широко, по-мащабно. Лявото, дясното и центърът са само форма на политическата игра. Съдържанието е благоденствието на нацията. Нека вземем пример от нашите партньори Австрия и Германия, от скандинавците и от много други европейски народи. Та дори и от комшиите ни гърци.