31981 | 25 апр. 2014 | 15:37
Кое хапче ще предпочетем - червеното на разума или синьото на сънуваната реалност. Нео от „Матрицата“ избра първото.
Един от най-големите аристократи в българската музикална история диригентът Добрин Петков през 60-те години на миналия век е назначен едновременно за главен диригент на Софийската филхармония и на Софийската опера. Той обаче се отказва от заплатата си в операта. Обяснява, че няма право на този доход, но всъщност елегантно протестира против работата си там. Градската легенда сред музикантите носи, че казвал:
„Не желая да работя в парфюмирана тоалетна.“
Твърди се, че всъщност употребил друга, по-цинична дума за „тоалетна“, напълно несъвместима с европейската му осанка и поведение. За да покаже, че се чувства неуютно сред капризните примадони и тенори, които живеят повече за славата, отколкото за изкуството, сред суетата, интригите, егоизма. Не знам дали Добрин Петков е произнесъл наистина тази фраза, но приписвайки му я, неговите почитатели демонстрират уважението си към високата му класа. Дирижирал е и опери, но публиката предпочита да го помни като филхармоник.
„Парфюмирана тоалетна“ е доста точна метафора освен за операта (през очите на големия музикант) и за телевизията, която все повече се превръща в шоу. Ако търсиш осведоменост и подготвеност за света около теб, ефирната телевизия не е твоето място. Там ни предлагат всякакви полуфабрикати, опаковани и ароматизирани като произведения на изкуството и журналистиката. За разлика от печатната „тоалетна“ (жълтите вестници), която никой не си прави труда да парфюмира. Тя се предлага напълно откровена в ароматите си и е някак си по-честна в низостта си - дава ти право да я отхвърлиш. Телевизията - напротив. Тя те съблазнява по всички правила на стария мръсник.
Уви, вече ги няма Ед Мъроу и Уолтър Кронкайт, а нашите телевизионни аристократи като Димитри Иванов и Тома Томов предпочитат напоследък да пишат. Хора от друг тип определят телевизионната атмосфера не само у нас, но и по света. Все още шепа отлични журналисти се трудят в телевизиите на фронта на новините и публицистиката, но губят голямата битка с показността, пиара, маркетинга и примадоните. Всичко е в името на продажбата на повече рекламно време, заради което се правят всевъзможни компромиси със стандартите. Тези, които предпочитат високите жанрове - като анализа и разследването - бягат към печатните медии. Затова и признанията на Сноудън миналата година не се появиха в ефира, а във вестниците. За да направи подобни разкрития, в телевизия би отишъл човек, който търси бърза евтина популярност, сензация. Бившият сътрудник на американската Агенция за национална сигурност се обърна към „Гардиън“, защото търсеше помощ и разбиране. Макар да е наясно, че телевизията има много по-голямо влияние от печатните медии. Екранът, разбира се, поде новината, но тя бе предварително анализирана и смляна от вестникарите.
Отворете произволно списание за интериор и ще видите, че предложенията за подредба на дневната се въртят около местоположението на телевизора. Сякаш съвременният човек не може да си представи всекидневието си без говорещата и светкаща кутия. Сякаш няма да има теми за разговор с околните, ако не е гледал снощното шоу или снощния сериал. Клюките около поредното риалити победиха диалога и дискусията. Всичко се валидира,
„ако са го давали по телевизора“.
Политиците са възприели аксиомата, че хората гласуват или със стомасите си, или с телевизора си и когато не могат да ги нахранят, се опитват да овладеят екрана им и смятат, че това е достатъчно. И надмощието на показността в телевизията работи в полза на това титанично подценяване на електората. Защото политиците вече не стоят само в рамките на новината и публицистичния анализ от екрана, те се опитват да стават подмолно симпатични и като част от шоу програмите.
Изглеждаме песимистично затънали в среда на манипулативна информираност, незначителни части от всеобщо съзнание, чиито конци се дърпат някъде далеч от нас от хора с много власт и пари. А за българите това важи още повече, защото според скорошно проучване на Европейската социална служба сме на първо място по гледане на телевизия в рамките на ЕС. Както твърди един от големите теоретици на медийната среда Маршал Маклуън - ако печатната книга ни направи индивидуалисти и предвести модерността, то телевизията ще ни върне в състоянието на племенното общество, ще ни унищожи като самостоятелни личности с неповторимо съзнание.
Но както обикновено - когато краските се сгъстят толкова непоносимо, значи сме на ръба на промяна. И някои хора вече са направили своите лични революции, като са си изхвърлили телевизорите. Действието е мъчително като издърпването на жиците от гръбначния стълб, което направи Нео в първия филм „Матрицата“ от 1999 г. Но е също така променящо. И когато е резултат от омерзение и реакция от типа „не мога повече така“, пак е последвано от абстиненция. Защото телевизията има пристрастяваща природа. Дори само поради всеобщия сговор в интериорния дизайн, според който стая без място за телевизор не е дневна. Най-малкото - налага ти се да решиш какво ще правиш с телевизионния шкаф, да помислиш как да пренаредиш мебелите, когато си изхвърлил от помещението организационния му център.
Премахването на телевизора ти изсипва в скута огромно количество време, за което ти се налага да мислиш как да оползотвориш. Хвърля те в бездната на собствената ти самота, защото се разделяш със
сурогатните си приятели,
герои на риалити програмите и сериалите. Отказваш се от авторитетите на врачките, гадателките и говорителите с написан от друг текст от екрана, които агресивно се бяха наместили досега в твоя свят. Изобщо - след като си изхвърлиш телевизора, трябва да започнеш да упражняваш много повече правото си на избор, а не просто да чакаш някой да те посъветва нещо от телевизора.
Ако откъснеш насила един телевизионно зомбиран човек от източника му на унес, той ще потърси нова зависимост - ще влезе да живее в химерните образи на социалните мрежи, ще си забие други електроди в гръбначния стълб. Така че тази работа насила не става, не е механично действие, а и интернет не е панацея. Промяната трябва да е резултат от лична еволюция, трябва червеното хапче да е подействало, ако се върнем към метафориката от „Матрицата”.
Новата мода от известно време печели популярност и у нас. Все повече хора си изхвърлят телевизорите и успяват да останат достатъчно информирани. Бих казала по-информирани и по-аналитични от тв зомбитата. Дори имат теми на разговор и с тези, които живеят все още повече с телевизора си, отколкото с реалния свят около себе си. Предимството им е, че не са получили телевизионната информация, разплути на дивана в мозъчен ступор, а след като са положили съзнателно усилие и са направили избор.
Ефирните програми вече са
удобно нарязани и съхранени в интернет.
Там, където операторите са сложили прегради пред достъпа и се опитват да направят съдържанието платено, са се намерили хора, които да преодолеят тази бариера и да предложат всичко безплатно в торент тракерите. Което не е пиратство пер се, а е увеличаване на достъпа до информация, която се търси съзнателно. И ако тв операторите не осъзнаят тази нова реалност и не се нагласят по нея, ги чака неизбежна смърт. Тук мога да успокоя Маршал Маклуън, който не доживя новото време, а почина през 1980 г., на прага на появата на интернет - новата медия, която той предвижда да дойде след телевизията и да ни направи още по-пасивни, всъщност все повече прилича на библиотека. Става все „по-топла“, ако се позова и на неговата класификация, според която топли са информационните среди, в които можеш да преглеждаш и връщаш много пъти посланието, а студени са тези, които ти наливат с фуния в главата. Телевизията през ефира е студена като Северния полюс, тя манипулира и слага електроди в гръбнака. Телевизията през интернет е топла като тропик, прилича все повече на ходене в библиотека - избираш; превърташ напред, ако ти е скучно; връщаш многократно, ако ти е интересно и имаш нужда да допроумееш нещо. През първата политици и търговци те управляват чрез 25-ия кадър, през втората увеличаваш възможността си за информираност и анализ, вграждаш я в живота си както намериш за добре, а не се съобразяваш с нея. Натам сме се запътили и това е прекрасно, проф. Маклуън.
Мобилна верси
RSS
