15161 | 27 апр. 2014 | 10:41

Интервю на Мариела БАЛЕВА за промените в България и света

-Г-н Мекел, сигурно познавате България, защото след промените сте идвали няколко пъти тук, били сте и достатъчно критичен към развитието на процесите в страната ни...

- Много пъти съм бил в страната ви, а за първи път дойдох в България преди 40 години. Смея да твърдя, че тя е много променена, защото става дума за сериозна смяна на цяла една система. Но независимо от това, че в момента в България системата на управление е много по-различна от тази, която беше по времето на комунизма, намирам сегашната за много силно повлияна от предишната.

- Какво конкретно имате предвид?

- Говоря за елита на обществото, чийто произход до голяма степен е свързан с предишната власт. Имам предвид и все още съществуващата корупция на много места в обществения и в политическия живот на страната.

- Това слабост на държавната власт ли е?

- Разбира се. Излиза, че тя не се е справила окончателно с тези проблеми. А това изисква налагане и прилагане на принципите на правовата държава - функционираща правосъдна система, обществен и държавен контрол и т.н. Но това, което ни дава надежда, е фактът, че в България има все по-силно изразено гражданско общество, което понякога се намесва особено активно.

- Как изглежда Европа след падането на Стената? Достатъчно реформирана ли е според вас политическата система на държавите членки на ЕС? Не вървят ли нещата с по-бавни темпове заради това, че има два вида държави - бедни и богати?

- На първо място, трябва да се подчертае, че ЕС се промени основно след събитията преди 25 години. Много от управляващите в старите страни членки на Европейския съюз тогава смятаха, че се създават няколко нови демокрации в Европа, те ще се включат към съюза и де факто нищо в структурата на съюза няма да се промени, или поне няма да засегне старите държави. Това беше абсолютно погрешно. Натискът за разширяване на ЕС дойде от новите страни членки, а не от старите.

- През годините вие бяхте един от критиците на моята страна във връзка с готовността й да бъде поканена за член на НАТО. Още се помни едно ваше писмо от 2001 г., подписано и от други евродепутати, което изпратихте до американския конгресмен Том Дашъл. В него се твърдеше, че България и Румъния не са готови за НАТО. Сега имате ли за какво да ни критикувате?

- Убеден съм, че решението България и Румъния да станат членки на НАТО беше правилно. Но и критиката също беше правилна, защото заради нея много от нещата се случиха. Вярвам, че когато нещата се назоват навреме, ще се намери начин те да бъдат преодолени. Това стана при вас. Нито вие, нито Румъния сте проблемни по някакъв начин за НАТО. Напълно сте се вписали в структурата Ӝ и сте признати партньори.

- Откъде идват тогава проблемите ни, щом сме уважавани натовци?

- Проблемите ви са на ниво ЕС. Те са свързани с корупцията както в Румъния, така и в България. За съжаление нещата все още не са уредени и това води до повишено внимание към двете страни, което невинаги е положително, по-скоро е обратното. Оттук и ограничаване на самата тяхна роля в ЕС като пълноправни партньори, участващи наравно при вземане на важни решения.

- Не мислите ли, че и Евро­съюзът има проблеми със стойностите и демократичните ценности, които изповядва?

- Така е, и те са още от времето на Йорг Хайдер (австрийски политик, политиката му е определяна като пронацистка, ксенофобска и антисемитска - б.р.). Съюзът не успя да се справи тогава и се провали в политиката си спрямо неговата партия. При Берлускони също не успя да се пребори независимо от това, че по време на неговото правителство в Италия имаше ясно противоречие и неспазване на основните ценности. Днес имаме втори подобен проблем и той е със сегашния премиер на Унгария Виктор Орбан. В Румъния също има такива проблеми...

- Възможни ли са санкции?

- Ние разполагаме с възможностите по член 7, който обаче е изключително тежък. Става дума за отнемане правото на глас на съответната страна при нарушаването на определени принципи. Затова смятам за нужно да имаме по-адаптивна и по-гъвкава система за реакция в такива случаи.

- Казвате, че в България има високо ниво на корупция. Но и в старите страни членки има, и то в доста по-големи размери, чува се за скандали. Все нас ли ще сочите с пръст?

- Има актуално изследване на фондацията „Фридрих Ерберт“, което се занимава именно с корупцията, има назовани конкретни цифри и данни за България. Те са доста красноречиви и говорят сами за себе си. Докато България не се справи с този проблем, нейната легитимност в ЕС ще бъде подлагана на съмнение. Сами трябва да се справите и да ликвидирате проблема.

- В годините след промените през 1989-а се случи нещо, от което не можем да се излекуваме. Болестта се казва разделение и омраза - тя се задълбочава и ни разяжда като общество.

- Напълно съм съгласен с това, което казвате. Процесите, които се случват сега - разделението на обществото в България, са резултат от противопоставянето на политическите партии. Това е сериозен проблем. Омаловажаването на направеното, унищожителната политика един срещу друг и от страна на политическите лидери изобщо не са конструктивни и не са здравословни за българското общество. То се намира в тежко положение, процесът никак не е лек и продължава доста време.

- В Германия получи ли се помирението?

- Ситуацията с Източна и Западна Германия беше по-различна. Ставаше въпрос за обединение на две държави, които имаха различна структура. Тук, в България, има политическо разделение. Държавата има обща култура, обща история, обща база, обща съдба и в един момент нещата изкуствено се разделят политически. Ето това е най-тежко.

- Съвсем наскоро бях в Берлин и ме впечатли отношението на германците към паметниците. На 300 метра от Райхстага в Западен Берлин има два съветски танка, а в Трептов парк в Източен Берлин е огромният мемориал на незнайния съветски войник. У нас обаче е обратно - протести, искане за събарянето или преместването им, рисуването върху тях. Какво да правим?

- Важно е паметниците не да се събарят много бързо, а да останат и да се интегрират в културата като част от историята на една страна. И да се коментират като такива - какво символизират те, защо са там. В момента се изработва споразумение между правителствата на България и Германия за грижата за гробовете на падналите германски войници по време на Първата и Втората световна война. Надявам се съвсем скоро да се върна тук, за да подпиша този документ, който се доработ­ва. Има идея в България да се създаде гробище за падналите германски войници.

- Но между гробове и паметници има разлика, нали?

- Има разлика, разбира се. Да се грижим за гробовете на падналите съветски войници в Източна Германия е наше задължение и това беше част от договора за обединение на Германия. Освен това е част от нашия хуманен дълг като граждани - да се грижим за тези, които са погребани някъде. И тези гробове изглеждат доста добре. Понякога дори по-добре от гробищата на падналите съветски войници в самата Русия. Друг е въпросът до каква степен тези паметници от ерата на социализма и комунизма трябва да бъдат като пътепоказатели за по-нататъшното развитие на съответната страна.

- В Германия нямаше ли искания за бутане на паметниците, свързани с комуниз­ма?

- Самият аз бях инициатор на такава идея в началото на 90-те. Исках паметниците на войници на Съветската армия да бъдат закарани и изложени в един парк, където да може човек да ги види. Но не и да са част от пейзажа в центровете на нашите градове. Що се отнася до гробовете на падналите войници, моя е идеята, когато знаем чий е гробът, да се издирят неговите близки, които в повечето случаи са и много възрастни. Паметниците на Съветската армия обикновено са изключително помпозни и героизирани. Те не представляват конкретния човек, а са символ на силата. Това означава и идео­логизация на местата, на паметниците и дори на начина на мислене. Както и очовечаване на историята, което довежда и до сближаване на двете страни.

- Изследване на „Форса“ отпреди 10 години сочи, че 20% от германците искат Берлинската стена да се върне. Тогава бяхте казали, както и бившият външен министър Ханс-Дитрих Геншер, че пропастта между Изтока и Запада се задълбочава. И днес ли мислите така?

- Според мен разликите стават все по-малко, макар че продължава да ги има. Но целият процес смятам, че беше успешен. Естествено, има какво още да се направи, но самият факт, че тази година отбелязваме 25 години от падането на Берлинската стена, общественият дебат в Германия, говорят, че ние сме направили нещата както трябва и те се движат в правилната посока.

- Имахте ли познати, които искаха да преминат отвъд Стената - успели или убити при опита си да отидат на Запад? Вие самият имали ли сте идея да пробвате?

- Познавам много хора, които направиха опити за бягство в бившата Западна Германия. Аз обаче никога не съм мислил за това. Исках да променя нещата на място. Естествено, че имах и проблеми. Те започнаха с това, че ме изключиха от училище и продължиха през цялото време. Така че липсата на свобода ние се опитвахме да променим през цялото време.

- С оглед на ставащото в Украйна какви са вашите надежди днес?

- Силно се надявам териториалната цялост и суверенитетът на Украйна да бъдат съхранени. Да се случи това, което иска мнозинството в тази страна. Надявам се Европа да върви по общ път, а не по пътя на разделението. По пътя на общите ценности и на общата история и култура, които ние в момента имаме и създаваме. Напълно съм убеден, че проблемите можем да решим само заедно.