11374 | 28 апр. 2014 | 07:52
Моят приятел Христо Стоянов е написал във Фейсбук нещо, за което, честно казано, не се бях замислял. Така и така, вика, „цигани, маскирани като роми, събират разни работи от контейнерите за боклук. От пластмасови бутилки и храна - също втора употреба - до метални отпадъци... Следите ли ми, вика, мисълта: метални отпадъци! И никой от тях, вика, досега не е посегнал на самите контейнери!... Релси отмъкнаха, заводи разрушиха, далекопроводи... Ама на хранилката, вика, не посегнаха.“
Пустият му адаш! Верно, че не съм чувал някъде да е задигнат контейнер или да е докаран за продан в някой пункт за вторични суровини. Хем очевидно са много тежки и бая пари може да се изкарат от тях. Дори имам чувството, че ги пазят! Ако например не могат да стигнат до боклука с пресягане - не обръщат контейнера, че да не го повредят, ами пущат вътре малките си ромчета и те ровят и хвърлят навънка към батьовците с чувалите и разбрицаните колелета.
А ние какво?
Ние де що имахме контейнери - всичките ги продадохме като скрап в разни чужди пунктове за вторични суровини и цветни метали. Например контейнера „БГА Балкан“ и контейнера „Океански риболов“. Или контейнера „Кремиковци“. Контейнера „оръжейна промишленост“, контейнера „БТК“, контейнера „ЕРП“...
А най-напред беше контейнерът „селско стопанство“. Някакви мрачни образувания с още по-мрачното название „ликвидационни съвети“ го разфасоваха, натъпкаха го в чувалите, метнаха го на каручките и го хвърлиха на боклука, тъй че сега за домати ровим из чужди контейнери, а за агнешко - в още по-чужди.
И това - само при един съвсем кратък прелет над кукувичето гнездо. Защото има още много.
Предаването на тия контейнери в чуждите пунктове (обикновено за жълти стотинки, разбира се) ставаше все под лозунга, че държавата е лош стопанин. Тя може и да е била лош стопанин, обаче много скоро стана ясно, че по-лош стопанин от държавата е частникът, наречен не знам защо „инвеститор“. (Понякога дори „стратегически“.) По-лош, но затуй пък по-алчен.
Отделно пък се оказа, че тия неща, дето сме ги изхвърлили, хич не били за изхвърляне: в чуждите пунктове ги поочукаха, поизлъскаха ги отгоре-отгоре и взеха да си ги препродават помежду си. Само че в пъти по-скъпо.
Разбира се, някои хранилки си ги оставихме, как иначе. Например партиите, изборите и Народното събрание (което се оказа бездънен контейнер)...
Там обаче не всички могат да ровят - тях ги охраняват с полиция, пустинни котки и бели автобуси.
Мобилна верси
RSS
