23886 | 28 апр. 2014 | 10:42

Между 5 и 6 ще са опитните ни евродепутати, а други държави избират едни и същи хора вече 35 години

Статистиката сочи, че при всеки следващи евроизбори около половината от състава на Европейския парламент се обновява с нови лица. Това означава, че от 766 членове около 380 ще са „зайците“. България обаче ще прати само 5-6 евродепутати с опит, а 2/3 ще са новаците, ако се вярва на прогнозите. И ако преференциите не разместят имената.
Добре ли е за страната ни, че така

рязко и мащабно ще подмени европейския
си отбор?

На 25 май трябва да изберем 17 български представители, а всички 315 кандидати за евровота ще ни агитират, че отиват в Брюксел, за да защитят нашия интерес.
Но дали е възможно това?

Евродепутатите ни признават от опита си досега, че независимо от каква национална позиция отива един представител в ЕП, там той започва да гради авторитет от нулата. Може да е бил президент, премиер или министър, но никой няма да го покани на първия ред само заради това. Нужно е доказване и влизане в брюкселския „клуб на европейския елит“ с качества.

„Дали ще се наложи един нов евродепутат? Зависи от материала. Има някои, които стоят там с години и не разбират какво става. Прекарват си добре с една добра заплата. На мен ми трябваха почти три години и известен късмет“, обяснява Ивайло Калфин, който в момента води листата на АБВ. Макар че беше външен министър по-рано, той признава, че конкуренцията в ЕП е била голяма. „Там има 760 души с голям опит и авторитет, те не са случайни хора. За да се докажеш, трябва да ти дадат добро досие - директива, законодателство по важен въпрос. А за да те забележат и да направиш име, трябва да покажеш, че приемането му зависи от теб“, обяснява Калфин. Той беше член на една от най-важните комисии - бюджетната, и беше признат и в групата на ПЕС като безспорен експерт по темата. Обяснява и че е много важно за всеки евродепутат да се профилира тясно в една тема. За пенкилери няма място в Брюксел. Подкрепа за Калфин даде и Мартин Шулц - кандидатът за председател на ЕК го определи като свой приятел и близък колега.

Името на Калфин например се свързва с бюджет и киберсигурност, на Мария Габриел - със земеделие и по-конкретно защита на пчелите. Илияна Йотова - Черно море, Андрей Ковачев - Македония, Владимир Уручев - ядрена енергетика, Филиз Хюсменова - борба с безработицата, проф. Владко Панайотов - водородна икономика.

Само двама от бъдещите ни евродепутати се очертава да имат трети мандат - Илияна Йотова и Филиз Хюсменова. Те бяха избрани още през 2007 г. „Имам още много какво да уча в Европейския парламент, но вече знам кога и как се пчели време за говорене, знам как се печелят съюзници, за да можеш да прокараш едно или друго решение“, обяснява Йотова, която е втора в листата на Коалиция за България след лидера Станишев. Тя е напълно съгласна, че повтарянето на мандати е инвестиция, която страната ни прави в ЕП.

„По принцип в Европейския парламент се гледа с добро око на дългата традиция, много труден занаят е да се научиш да работиш добре там“, казва Йотова. Но веднага допълва, че вярва, че новите й колеги от групата на левицата ще се справят лесно, а новаците от другите групи ще могат да разчитат на по-опитните ни евродепутати. Едно от първите неща, на които трябва да се научат, е

да говорят
до две минути - кратко и ясно

„Ханс-Герт Пьотеринг, бившият президент на ЕП, каза, че 35 години е евродепутат и още не е научил всичко за Европарламента“, казва Илияна Йотова. Пьотеринг става евродепутат още на първите преки избори през 1979 г.
14 бяха досега евродепутатите с най-дълъг стаж като него и голяма част от тях сега отново се кандидатират. Те са безспорни авторитети и за тях няма никакви тайни в процедурите. Ако искат да прокарат едно решение, знаят отлично как да го направят, така че и страната им да спечели. Затова в израза „да остарееш в Брюксел“ има дълбок политически смисъл.

Сред „динозаврите“ е и шефът на либералите сър Греъм Уотсън. Той е легенда и в момента отново е в предизборна кампания. До ден днешен той представлява един и същи избирателен район в Югозападна Англия, който включва Бристол, Глочестършир, Сомърсет, Дорсует, Уилтшир, Девън и Конуел. При последните опустошителни наводнения в района си например британецът с лекота успял да издейства европейска помощ, за да се помогне на засегнатите, разказват негови колеги. Знае се, че в Брюксел и в Страсбург името отваря вратите и често пъти... касите. 

Ханес Свобода, шефът на групата на ПЕС, е евродепутат от 1996 г. и досега всички са категорични, че успехът му се дължи и на дългия стаж в ЕП. Една от интересните истории е на Астрид Люлик, ветеран от Люксембург от групата на ЕНП. Още не е имало Европейски парламент като институция, когато в Страсбург се събирали представители на националните парламенти на създаващата се Европейска общност. Само две били тогава жените евродепутатки и една от първите битки на Люлик била да издейства да има дамска тоалетна. Днес Люлик на практика може да издейства всичко. 

У нас като че ли само ГЕРБ заложиха на традицията и съхраниха в листите си голяма част от своите евродепутати. Мария Габриел е име, което се знае в Европарламента. Не само защото е съпруга на Франсоа Габриел, който е политически съветник в кабинета на Жозеф Дол, но и защото стана най-младият ръководител на мисия от наблюдатели на ЕС в Конго, посочена лично от баронеса Катрин Аштън.

„Първите две години от началото на мандата трябва да бъдат изпълнени с много голяма активност, със сериозни аргументи, постоянно участие в дискусиите. Моето усещане е, че много внимателно се следят начинът, по който един човек работи, дали е носител на европейските ценности, начинът, по който преговаря с другите групи. Защото

80% от решенията се вземат
с компромис

между двете най-големи политически групи в ЕП“, разкрива част от пътя си Мария Габриел. Андрей Ковачев и Владимир Уручев от групата на ГЕРБ също имат „извоювано място под слънцето“.

Макар че играе за победа, Слави Бинев може би няма да попадне в новия Европарламент. „Играчите на карти имат един страхотен лаф - казват, ако до пет минути не разбереш кой е глупакът на масата, значи си ти. Така е и в ЕП“, казва той. И допълва, че една адаптация при всички положения отнема 2-3 месеца.

Проф. Владко Панайотов обаче не попадна в листата на ДПС и така автоматично загуби креслото си в ЕП. Дали обаче така не загуби и страната ни?  Проф. Панайотов, който в края на мандата си получи предложение да напише водородната стратегия на ЕП до 2020 г., признава, че в началото е бил Господин Никой в Брюксел и е трябвало да се доказва със знания и умения. „На масата на големите можеш да седнеш чак след петата година“, казва той. И си спомня как като се върнал от Чили в началото на тази година, седнали на вечеря с еврокомисаря по околна среда да обсъдят възможно сътрудничество заради нуждата от стратегически суровини за новите технологии. Преди това е имал редица подобни срещи и с други еврокомисари.

Панайотов бе от малцината наши евродепутати, които си взеха за сътрудник французойка. Обикновено след евровота у нас започва уреждане по партийна линия на сътрудници, откриване на регионални офиси пак с кадри, посочени от партията. Това е голяма грешка и провинциален подход. Европарламентът не е място за свиване на партийни полози, в които някой да се разположи заради добрите заплати и условия.

Докато мислим така, напразно ще си задаваме въпроса защо не ни се получава. А докато сменяме отборите си на всяка обиколка (избори) през пет години, ще се питаме защо още не ни познават в Европа?