28176 | 28 апр. 2014 | 15:58
Непрекъснато ме атакуват със съвети да не давам ЕГН-то си под път и над път. А у мен се е вселило мрачното чувство, че го имат дори уличните кучета върху каишките си от „Екоравновесие“. И си е точно така! Да, знам, че за клиповете, с които ни облъчват да пазим ЕГН-то като най-милото си, едни хора са взели едни пари по едни европейски програми, но как да откажа да дам личните си данни?! Това значи да се откажа от живота. В България не можеш да получиш никаква услуга, ако не „услужиш“ с копие на личната си карта. Т.е че ако спазваме закона за личните данни, сме всекидневни нарушители. Какво обаче да кажем за институциите, с които по принуда общуваме?
- Имате проблем с каналите на телевизора. За да ви напътстват по телефона как да поправите техния технически проблем, от фирмата доставчик на кабелна телевизия ви искат ЕГН! При това трябва да го издекламирате на анонимен глас в незнаен колцентър. Някой „симпатичен“ човек ви одира колата с ключ. Имате каско и се ядосвате умерено. В банката, откъдето трябва да си получите парите от застрахователя обаче, се нервирате дивно - въпреки че всичките ви лични данни греят в полицата, няма да вземете нито грош, ако не ви снимат картата. За да се качите в колата си като редовен пътник на републиканската пътна мрежа, пак е необходимо да се разголите документално - винетки се продават срещу книжка и ЕГН. Добре, че не искат и ректоскопия!
Дори за да се возите в трамвая, трябва да споделите най-съкровените си цифри. Иначе няма да ви издадат карта за пътуване. Да не говорим за каквато и да е административна услуга в общината - първо ви искат ЕГН, после ви казват „добър ден“, ако изобщо го кажат. Изобщо въртележката е пълна! Дори карта за лоялен клиент в супермаркета без лични данни не дават. А после се чудим защо някой се подписал вместо нас за Партия за опазване на личните данни от посегателства и ЕГН-то ни се разхожда волно из ЦИК. Иначе си имаме цяла Комисия за защита на личните данни. Защо ли обаче не се чувствам никак защитена. Хубаво са го записали хората в закона:„Правото на защита на личните данни е основно човешко право.“ (Значи целият български народ е по-безправен от спартански роб.) „Понятието се свързва с правото на лицата на защита срещу записване, обработване, прехвърляне и съхраняване на техните лични данни.“ А нашите лични данни ежечасно ги записват, обработват, прехвърлят, сдъвкват и изплюват. Понякога списъци с тях попадат и на бунището, откъдето всеки заинтересован може да черпи с възторг. Взе да ми се струва, че и в градската тоалетна няма да ми подадат хартия на влизане, ако не си подам личната карта. Ама хайде да не давам излишни идеи...
Мобилна верси
RSS
