14338 | 30 апр. 2014 | 11:02

Хората вярват на дългосрочни проекти и стабилни политици и формации, не на лабораторен синтез

Химичните елементи с атомно число от 1 до 92 (от водород до уран) се срещат в природата често и имат стабилни изотопи или много дълъг период на полуразпад. Всички по-тежки елементи са открити първоначално в лабораторни условия, а после много малки количества от шест от тях са забелязани и в природата, обикновено като минимални следи от радиоактивни процеси. Всички други са изкуствено синтезирани и успяват да просъществуват само за части от секундата, преди да се превърнат в по-леки елементи. Вселената не дава да се надхвърля определено атомно число, ревностно си пази принципите и равновесието.

В природата често се повтарят едни и същи модели и закони, които се вземат за даденост в едни области, но се неглижират в други. А химическата вселенска справедливост може да се разглежда и като метафора за политическия живот. И в политиката има стабилни партии и политици, срещу които - образно казано - природата и Вселената нямат нищо против, и такива, синтезирани в лабораторни условия, с много къс период на разпад. Политическият спектър е общо взето ясен от появата на съвременната демокрация през XVII в. - ляво – център - дясно по хоризонтала и либертарианство - авторитаризъм по вертикала. Всяка формация, която отиде прекалено далеч по една от двете оси или няма никаква връзка с тях, обикновено е временен клуб по интереси с немного демократични цели, краткосрочен проект за бързо властово удовлетворение и скоропостижно бива изхвърлена от обществения живот. За жалост - след като свърши доста поразии.

От всички партии на прехода у нас досега само две показват стабилност - БСП и ДПС. Всички други имат кратък живот, докато трае походът им към управлението и по време на власт, но бързо започват да се разпадат като трансуранов елемент (с атомно число над 92), след като минат в опозиция. (Доколко БСП и ДПС в този им вид биха оцелели в различни, по-демократични условия, е друг въпрос, но за родния пейзаж те са почти като водорода и хелия, първия и втория елемент в Менделеевата таблица, най-стабилните в природата, и оцеляват дори в опозиция.)

СДС се разпадна на другия ден след като се срути от власт през 2001 г., макар да пое управлението на страната с безпрецедентните 52,2% подкрепа и 137 депутатски мандата. А останките му и до днес се самоизяждат помежду си. НДСВ започна да се люспи още докато управляваше през 2001-2005 г. и се превърна в политически труп през следващия мандат, макар да бе част от тройната коалиция през 2005-2009 г. ГЕРБ също е в агония и полуразпад, откакто загуби управлението на страната през зимата на миналата година. Крепят го само кметските места, чрез които все още има някаква реална власт. Ако догодина на местните избори загуби и тях, вероятно окончателно ще се запъти към небитието. По-значими политически партии нямаме. Всички други са танцували по едно лято в много ограничени мащаби. Националистите не ги броя, защото са част от радиоактивния политически спектър, възникнал при извънредните обстоятелства на икономическата криза и поради неспособността на другите политически сили да водят нормален обществен живот.

В българските партии - и особено в техните лидери - се забелязва някаква трескавост да се качат на власт и да се превърнат в свръхтежки елементи, каквито природата не търпи. Колкото повече бързат и се опитват да надбягат политическата логика (обикновено в името на котерийни или лични интереси), толкова по-бързо губят връзката с народа. Затварят се в самозаблуди и делюзии, започват да си представят как би трябвало да изглежда електоратът им, вместо да го опознаят и да се опитат да го представляват. Стават дидактични, поучават ни, карат ни се, че не ги разбираме и не гласуваме за тях. И в крайна сметка се срутват и потъват в забрава като нестабилен химичен елемент. По-лошото е, че тези, които идват след това, вместо да си вземат поука от нерадостната им съдба, минават по същия гибелен цикъл. А негативите от този порочен политически кръг винаги са за обикновените хора.

Да хвърлим един поглед как е в по-развитите демокрации, на които се опитваме да приличаме. Техните партии са с вековни традиции. Не можем да се мерим с това, защото имаме прекъсване на нормалния обществен живот за 45 години и едва от четвърт век се опитваме да го възстановим. Но можем да се поучим от връзката на техните политически формации с народа си: партиите съществуват заради хората, за да бранят интересите им, а не като у нас - електоратът емоционално да обслужва идването на власт на някоя изкуствено създадена партия, която не знае и не може да обясни как се разполага по политическия вертикал и хоризонтал, но иска управлението с обяснението, че нейните лидери са от изначално добрите и властта им се полага по право като наследник на монарх.

Лидерите ни също така могат да се поучат от кариерите на най-видните политици в западните демокрации. Да вземем за пример един десен и един ляв европейски лидер, които са сред най-разпознаваемите лица на политиката на Стария континент.

Една от иконите на торите Маргарет Тачър катери партийната йерархия близо трийсет години, преди да стане министър-председател на Великобритания. Първата й номинация за парламента е през 1950 г., когато е едва 25-годишна. Губи три пъти изборите, докато най-накрая през 1959 г. става депутат. След 11-годишна парламентарна кариера през 1970 г. е назначена за министър. В периода 1975-1979 г. е лидер на опозицията и чак през 1979 г., 29 години след влизането си в политиката, оглавява британското правителство, което води до 1990 г.

Левият Франсоа Митеран губи първите си парламентарни избори през 1946 г., но печели вторите си в края на същата година. От 1948 г. цяло десетилетие е министър в различните кабинети. През 1958 г. минава в опозиция. През 1962 г. се връща в парламента. Губи първите си президентски избори през 1965 г. от Дьо Гол, губи и вторите си през 1974 г. от Валери Жискар д'Еестен с малко над 1% на балотажа. Побеждава чак при третата си кандидатура за поста през 1981 г. Така за 35 години от влизането си в политиката Митеран най-накрая успява да се качи на най-високия пост в страната си, като тръгва от дясно в младостта си, бързо се пренасочва в ляво и се стабилизира през по-голямата част от живота си около социалистическите идеи.

Посочете ми един аналог на Тачър и Митеран в най-новата ни българска история. Поне един, който за всичките 25 години на прехода неотклонно да е преследвал политическа кариера, да е катерил партийните йерархии стъпало по стъпало, докато се качи на най-високия пост. Като през това време е минавал в опозиция, но е оставал верен на политическата си сила заради идеите, които го свързват с нея, а не заради постове и облаги. Повечето ни партии се създават на пожар, с подмолни намерения. Хора за постовете се събират от улицата и по разклони, по симпатии, роднинство и лидерско благоволение, често и чрез подмазване и купуване на кариера, а не чрез систематично отглеждане във формациите. Одиозни фигури прескачат от партия в партия с надеждата да останат на власт и да продължат да се облагодетелстват от нея. Влизането в политиката много рядко е заради идеи и органична свързаност с определен слой от обществото.

Напоследък всички български партии са заразени от т.нар. гражданска и експертна мода, която още повече бетонира порочната практика за влизане на случайни хора в политиката. Аматьорите, прикрити като граждани и експерти, са най-лесни за употреба, поставяне в зависимост от олигарси и последвало захвърляне. Професионалният политик по-трудно може да бъде третиран като оръдие на нечисти интереси, защото е дългосрочен проект. Най-големият му капитал са неговото име, авторитетът му и партийната му последователност. На такива хора имат доверие разумните избиратели, които в момента са се отдръпнали от електоралния процес, защото не искат да дават вота си на случайници. Същото важи и за партиите - хората са склонни да се доверяват на дългосрочни проекти, а не на лабораторен политически синтез. Може да му повярват за един мандат, но след това разочарованието им го стъпква в калта завинаги.

И за да задълбоча химическата метафора от началото, ще ви кажа, че всички трансуранови елементи, които не се срещат в природата, са синтезирани само в три лаборатории в света: в Университета „Бъркли“ (САЩ), в Дармщад (Германия) и Дубна (СССР/Русия). Правете с тази аналогия каквото сметнете за добре.