32793 | 12 окт. 2012 | 09:02

Или защо се стигна до данък върху лихвите от депозитите

Бисер Манолов. Снимка: В. "Преса"

В международния политически език съвсем спокойно може да бъде въведен в употреба нов термин „Ефект на руското напляскване“. Това е такава форма на напляскване, при която отправената заплаха към „противника“ изобщо не достига до него, а се трансформира в самонапляскване под формата на данък върху лихвите по депозитите.  Звучи объркано, нали? Е, точно толкова объркани са всички, които се занимават с финансови анализи след решението на Министерския съвет за новия налог. Това става без абсолютно никакви консултации с централната банка. За банковия сектор изобщо да не говорим, последният отдавна е в графа „игнориран“  от страна на МФИ (Министерството на финансовите изненади). 

За да се разбере по-ясно ефектът от изненадата, която ни се стовари, бих дал следния пример: Представете си, че сте почитател на елитния футболен клуб „Леопардите“ от Вакарел. Той играе във „В” футболна група единствено поради причината, че няма „Г“. Вашият любимец естествено е център-нападателят, известен на цял свят с псевдонима „Магьосникът от АЗ“ (правилно сте го прочели, няма печатна грешка).  И така, начало на поредната страховита футболна драма срещу опонентите от Бистрица. Отборите са подредени. Съдията дава начален сигнал и... в центъра на игрището залага вместо футболна - тенис топка.  Никой не е предупреден за това. Представете си само изненадата по лицата на всички участници в „драмата“ - играчи, треньори и публика. Обяснението на рефера е, че поради финансовата криза е било взето решение от страна на Министерството на финансовите изненади да бъде намален значително размерът на футболната топка.  Нещо повече, това принципно е едно честно решение.

Преди две седмици от Министерството на финансите категорично отрекоха, че въпросът за облагане на лихвите от депозити изобщо е коментиран. Какво чак толкова се промени, че бяхме „наказани“ с това решение? За да си обясним нещата, трябва да навлезем в детайли в целия процес на изготвяне на държавния бюджет за 2013 г. Това впрочем е безспорна симптоматика на цялостното управление на държавата. Нека за кратко ви върна назад във времето. Спомняте ли си дебатите за ДДС-то преди 2 г.? Тогава „експерти“ от управляващата партия заявиха, че след задълбочен анализ се е стигнало до извода, че са възможни три варианта: ДДС да се повиши, да се понижи или да не се променя. Това ми звучи почти като фраза от книгата „Мъдростта на вековете“. А спомняте ли си колко пъти дотук „излизахме“ от кризата?  Спомняте ли си, че през 2011 г. трябваше „да си харчим на воля“, защото сме на пътя на икономическото възстановяване? Добре че българският инстинкт за оцеляване не ни подведе и този път. Хората вече не вярват на телевизора. Той лъже! Хладилникът нашепва точно обратното. В него фигурират млечни продукти с минимално количество мляко, колбаси, в които липсва месо, и... замръзнала надежда.

Според мнозина от публично известните макроикономисти в заложените параметри по бюджет 2013 има „напрежение“.  Това, разбира се, остана трудно разбираемо за  редовия българин, че той има напрежение всеки ден за всичко, та какво остава за един бюджет. Казано на по-разбираем език, това, което притесняваше специалистите, бе приповдигнатият нереален оптимизъм. Още от средата на годината управляващите се „перчеха“ с предстоящото повишаване на минималната работна заплата и пенсиите. С новия  данък и на неспециалистите стана ясно, че  в бюджет 2013 действително има „напрежение“.

Преди месец в сайта на Министерството на финансите бе публикувана предварителната макрорамка за бюджет 2013. Първоначално се работеше с прогнозен ръст на БВП за 2013 г. от 2,5%. БВП, който на база текущи цени бе заложен в размер на 82,819 млрд. лева. В същия документ е отчетен очакван размер на чуждестранните инвестиции за 2012 г. от 1,148 млрд. лева. Преките чуждестранни инвестиции се очертават като основен проблем на това правителство. За 2010 г. бе заложен размер на инвестициите от 3,3 млрд. лева,  а реално те бяха 1,035 млрд. лева. За 2011 г. прогнозата бе за 3,333 милиарда лева, а реалният размер достигна 1,205 млрд.  Разминаването между прогнози и реалност няма да коментирам! Цифрите са по-големи от моите мисли.

Само две седмици след първоначалната макрорамка за 2013 г. цифрите се променят драстично. В последния вариант на бюджет 2013 ръстът на брутния продукт е 1,9%, съответно на база текущи цени в размер на 81,486 млрд. лева.  Какво толкова се промени само за две седмици? Да не би някой да го е отпуснал махмурлукът? Много скоро ще се разбере и за мита на прословутата  „по-добра данъчна събираемост“. През 2008 г. приходите са били 40,9% от БВП. В бюджет 2013 са заложени 37,5% от БВП. През 2008 г. от ДДС са събрани 7,485 млрд. лева, и то при условие, че номиналният размер на БВП е 66 млрд. лева. Тази цифра за 2012 г. е 7,1 млрд. лева при номинален размер на БВП от 77,703 млрд. лв. За 2013 г. прогнозата е за 7,884 млрд. лева при прогнозен номинален размер от 81,486 млрд. лева  Видно е, че приходната страна на бюджет 2013 г. определено ще закъса. Сега става ли ви все по-ясно защо се налага и новият данък?

Това изобщо не е принципен въпрос, а наложителен.  Какво от това, че България е една от малкото държави в Европа без данък върху лихвите? Няма да коментирам това, че сме най-бедната страна на Стария континент. Българите нямат инвестиционни традиции. Други финансови инструменти освен  традиционните депозити са екзотична рядкост.  Примерът, който ни дават с 20 000 лева и годишния данък върху получената лихва от 80 лева, е твърде наивен. Между другото ми прави впечатление, че когато ни говорят за увеличаване на доходите, ни говорят в проценти, а не с реални стойности, т.е. пенсиите ще се увеличат не с 15 лева, а примерно с 10%. Когато обаче става въпрос за увеличаване на данъците, веднага превключваме от проценти на  реални суми. Или може би само на мен така ми се струва.

Това, което не трябва да се забравя от страна на управляващите, е, че българинът е способен на чудеса от предприемачество и инициативност, когато става въпрос за заобикаляне на правилата. Сметките с данък върху лихвите могат да се окажат и сметки без кръчмар. Новият данък отваря толкова ниши за нови банкови продукти, за които банките даже и не са си мечтали. Имам някакво вътрешно усещане обаче, че този данък може и да падне при гласуването му в пленарната зала. Прави ли ви впечатление, че от два дни медиите тотално са се фокусирали върху коментари в посока „данък върху лихвите“, а на мен така ми се четеше нещо за референдума за АЕЦ „Белене“. А на вас?