30369 | 2 май 2014 | 14:16

Интервю на Елена ЕНЧЕВА с Петър Василев за бягствата, правилата в затворите и държавната политика

- Може ли човек като Николай Николов-Шатката, с тежка присъда и определен от съда „строг режим“ за изтърпяването й, да работи извън сградата на затвора, г-н Василев?

- Помещението, откъдето разбирам, че е станало бягството, не е извън затвора. Става дума за пароцентралата, която е до оградата на следственото управление (сградата е долепена до тази на затвора - б.р.). То е извън централния корпус на затвора, но е в района на охраняемата зона.

- Тоест това не е нарушение на „строгия“ режим?

- Не, не е. Друг е въпросът дали е било най-подходящото място именно за този лишен от свобода.

- Кой прави преценката дали един затворник да работи и къде?

- Той се назначава на работа със заповед на началника на затвора.

- Който сега е?

- Петър Кръстев, опитен човек, дойде от Ловеч. Началникът обаче издава заповед по предложение на специална авторитетна комисия, в която участват хора от производството, началник-цехове, социални работници, психолози - представители на различните направления на дейност в затвора.

- Възможно ли е това да стане и по молба на прокуратурата?

- Да, другата възможност е предложението да дойде от прокуратурата - нещо, което често се случва. Става дума за вид отплата за оказано съдействие на правосъдието, защото два дни работа се зачитат за три дни изтърпяване на наказание, т.е. скъсява се престоят в затвора. Не знам дали в случая е било така (какво казва прокуратурата - виж на стр. 9).

- А чужденецът Хосе Мартинез, който няма окончателна присъда и е арестант, може ли изобщо да бъде назначаван на работа?

- Не. Но аз не знам дали той не е бил в пароцентралата по друг повод. Включително по приятелска линия.

- Възможно ли е това?

- Не е редно, но няма да е прецедент. Основният проблем обаче за мен е другаде. А именно защо изобщо се е стигнало дотам затворник да отговаря за пароцентралата. Това е място, откъдето може да се направят много злини, то е една скрита бомба. Оттам може да се взриви половината стена на сградата и не само двама, ами целият затвор да се изнесе като през триумфална арка.

- Какъв е отговорът?

- Няма началник, който да е луд и да назначи затворник на такова място, ако в пароцентралата имаше щатен служител. А защо няма щатен служител ли? Защото системата на затворите е изстискана не само откъм финанси, но и откъм персонал. Всяко правителство идва с тезата: дайте да намалим служителите в местата за лишаване от свобода, за да увеличим заплатата на останалите. Да намаляваме, да намаляваме, ама докога?! И ако се върнем на случая с въпросния Николай Николов, той е изпратен на работа като парнаджия или за заслуги, или поради необходимост, защото все пак е технически грамотен, разбира от прибори и от елементарни неща. Ако бяха назначили хомосексуалист и той направеше там място за срещи, по-хубаво ли щеше да стане?

При парното отдавна работят затворници, защото няма персонал, защото не се отпуска щат, какъвто е необходим. И не само там. Навремето се преборихме да назначим готвачи, служители на главната дирекция. Сега ги съкращават. А и работата на готвача в един затвор е отговорна - представяте ли си, ако някой хвърли примерно прах за пране в боба, какво ще стане?

Сигурен съм, че Шатката ще бъде заловен. Тогава ще разберем как е изчезнал

- Ще отрови всички, но вероятно няма да избяга.

- Е, няма да избяга, но бедата по-малка ли ще е?

- Какви са възможностите за работа в Софийския затвор в момента освен в парното помещение и в кухнята?

- Елтехник, водопроводчик и горе-долу това е. За всички около хиляда лишени от свобода.

- На фона на техния брой надзирателите достатъчноли са - цитирано бе, че са 30.

- 30 надзиратели са били на смяна. Но за да има 30 надзиратели на смяна, трябва да има поне 150 на щат, защото те служат по 24 часа. Аз съм работил и с по 14 надзиратели в денонощието, когато професията не беше привлекателна.

- Вярно ли е, че никой не следи работещите в пароцентралата, а само ги заключват и им отварят, като изтече смяната?

- Даже не ги затварят. Работят на собствена съвест и отговорност. Ако имаше назначено даже едно техническо лице, той би могъл поне сутрин преди започване на работа и вечер при приключването да оглежда помещението, за да имат затворниците едно наум, че ги държат под око и ги наблюдават. Все някой щеше да забележи дали не е копано, дали няма някой разбит катинар или свалена решетка. Надзорът може и да не предотврати бягството, но нищо не се знае - не е изключено, ако усетят, че са подконтрол, бегълците сами да се откажат.

- Извинете, но и надзирател би могъл все пак да ги контролира. Абсурдно е да бъдат оставени без контрол!

- В рамките на корпуса това не е задължително и не е възможно. Кой ще ги наблюдава? Нужни са по 600-700 души надзиратели, за да може по един да стои над главата на всеки работещ. А вместо да се назначават толкова надзиратели, по-добре просто при парното да работят цивилни служители, нали?

- Имало ли е други бягства от парното помещение?

- Нямам спомен да са бягали оттам. Но бягства е имало. През деветдесетте години бяха изведени двама украинци и двама други от националностите на бившия Съветски съюз, свързани по някакъв начин с Афганистан. Имало е и бягства през покрива - в средата на 90-те години така изчезна Марио Колев, който нападна служител и му взе автомата. Търсихме го два-три месеца, преди да го хванем. В крайна сметка той умря при катастрофа, докато е бил навън за прекъсване на присъдата. Марин Конов от Варна пък избяга през оградата.

От миналия век не вярвам на проверките - като стане белята, всички лъжат

- Но нали там има охрана, наблюдателен център?

- Има, но е въпрос на миг. Беглецът си слага главата в торбата и ако стане, стане. Понякога в схемата участват и надзиратели. Но се разчита и на друго - на страха на служителите на затворите да използват оръжие, за да не убият беглеца.

- Защо ги е страх?

- Защото след това може да отидат на съд за убийство. В Плевен имаше едно предотвратено бягство на двама затворници. Първия го убиха на оградата, другият спря и се върна. А правосъдният министър, тогава Васил Гоцев, искаше да уволним надзирателя, че е лишил от живот един млад човек. Този служител бе докаран до лудост от даване на обяснения и разхождане по инстанции. 

- Т.е. не при всяко бягство има съучастник надзирател?

- При всяко бягство има виновно поведение на длъжностно лице. Може да става дума за бездействие, за умишлено улесняване, за некомпетентност, за много неща. По телевизията чух, че гватемалецът Хосе Мартинез бил много хрисим човек. Но това може да е само поза! В затвора никой не е попаднал случайно. Сега всички разчитат, че извършваната проверка ще покаже какъв е механизмът на бягството. Но не става така. Ще научим как са избягали двамата, когато те бъдат заловени. А аз съм сигурен, че това ще стане. Гватемалецът като чужденец може би има някакъв шанс да изчезне, като си купи паспорт. Но българинът няма къде да иде. За него съм сигурен.

- Защо сте скептичен за резултатите от проверката?

- Ще ви разкажа един случай от моята практика. Беше в края на 80-те години на миналия век. Тогава се вземаха засилени мерки за сигурност по повод на национални празници, на партийни конгреси и т.н. В един такъв ден, който беше почивен за страната, но в затворническия цех се работеше, сутринта лично направих инструктаж на встъпващите по служба в наряд служители. Показах им списъка на опасните за бягство, казах, че всеки от тях трябва да се наблюдава и поне два пъти през деня документирано да се срещне със служителя и да се прецени какво е поведението му, изобщо как протича денят при него. Същевременно си направих експеримент с един от „опасните“, който беше водопроводчик. Заедно с инспектора по охраната още към 8-8,30 ч. сутринта измъкнахме този човек от работния обект, дадохме му един хляб и шише с минерална вода и го заключихме в едно помещение да видим какво ще се случи. Цял ден никой не разбра, че го няма. А той беше в списъка на опасните за бягство, които трябваше да се надзирават постоянно! Така мина времето до вечерната проверка. И едва в 20,30 ч. бе съобщено, че Георги Цветанов Симов - въпросния човек - го няма. Аз питам: как така го няма? Ами така, няма го. И се започна едно разследване... Поне 20 затворници бяха заявили, че преди два часа са били заедно с Георги. Имаше и 6-7 души служители, които ми обясняваха къде са го виждали през деня и какви задачи са му поставяли. Едва накрая, когато го изведохме и го накарахме пред всички служители да обясни къде е прекарал деня, настъпи гробна тишина. И разбрах, че на никакви обяснения не бива да се вярва докрай. Ако оставиш един човек без контрол цели 12 часа, в днешно време той и до Австралия ще стигне.

- Колко са затворниците в момента?

- Доколкото знам - около 9000. За тях отговарят около 4800 човека персонал - в това число влизат и директорите, зам.-директорите, пробационните служители и т.н.