22236 | 8 май 2014 | 16:15
- Г-н Калфин, кандидатът на ЕНП за шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че социалистите са като Колумб в тяхната икономическа политика. Когато тръгват, не знаят къде отиват, а когато стигнат, не знаят къде са стигнали. Съгласен ли сте?
- Колумб е известен откривател, който е намерил Америка. С г-н Юнкер, с когото се познаваме добре, бих поспорил по тази тема. Не е толкова лошо да тръгнеш и да търсиш нови територии, за да получиш по-добър резултат. Точно консервативното управление в Европа, включително това, което защитаваше г-н Юнкер като председател на еврозоната, задълбочи икономическата криза. Бяха се фиксирали само върху три макроикономически показателя - дълга, размера на инфлацията и бюджетния дефицит. Цялото лечение на кризата беше съсредоточено върху орязване на разходите. Това блокира икономиките в страни като Гърция, Испания, Португалия. Увеличи безработицата, бедността. В по-малък мащаб виждаме тази политика и в България при управлението на ГЕРБ.
- Социалистите все пак знаят ли накъде са тръгнали?
- Знаят, разбира се. В тази най-тежка след войната в Европа криза, която отминава, е много важно да се търсят нови решения. Това, което социалистите искат в кризата, е наравно с дълга, дефицита и инфлацията да се добавят още два показателя - бедността и безработицата. Така че като правиш едно нещо, да знаеш какъв е ефектът от него. Европейските социалисти имат манифест от 10 точки. Много съжалявам, че в България БСП поне за половината от тях дума не отваря. Основното, което европейските социалисти търсят, са рестартиране на икономиката и създаване на работни места.
- Християндемократите обещават същото...
- Как? С орязване на бюджетните разходи и с развитие на автоматичните пазарни механизми. Видяхме, че това не става във всички експерименти, които си правиха с Ирландия, Гърция, Испания и Португалия. Самите християндемократи се съгласиха, че рецептата им е грешна. Аз участвах в една алтернативна тройка на групата на социалистите в Гърция. Направихме доклад и се лаская да си мисля, че точно той предизвика пробив в европейската политика. Вместо тотално спиране на разходите средствата за Гърция бяха насочени към специфични дейности - рестартиране на публични инвестиции и отпушване на банковия сектор, който да започне да кредитира бизнеса.
- АБВ обяви, че е за реиндустриализация, но да не се разбира това като реанимация. За колко време може да се вдигне на крака икономиката и как?
- Всеки, който дава срок, ще срещне скептичните усмивки на хората. Имаше един бивш премиер, който обещаваше 800 дни, сега един нов политик казва: „Дайте ми два мандата и ще ви дам три ключа.“ А социалистическата партия обеща - ще получите 250 000 работни места, ама след четири години. Като че ли тогава ще изпаднат от ръкавите на някого, докато сега виждаме обратния процес. За нас е важно да не се поставя крайна дата кога индустрията ще бъде конкурентоспособна, а България да си постави цел - каква икономика иска да има. И това трябва да е споделено от основните политически сили. В момента българската икономика изнася суровини и евтини услуги. Под 4% е износът на високо-технологични стоки. Това, което от АБВ искаме, е да се обърне фунията. В момента вноската за ЕС се плаща от джоба на всеки
данъкоплатец, а европейските средства отиват в много малко потребители. 6% от земеделските стопани например получават 1,5 млрд. лв. годишно субсидия.
- Реиндустриализация обаче означава огромни инвестиции да се съсредоточат в ключови предприятия, които да станат стълбове на икономиката...
- Реиндустриализация означава политика, която да привлича инвестициите. Когато обърнеш обратно фунията и средствата от ЕС отидат не за да поддържат големите фирми, а да помогнат на малките и средните фирми, можем да говорим за създаване на тъканта на българската икономика. Парите за земеделие от ЕС например трябва да стимулират преработката на продукцията у нас, а не износа й като евтина суровина. Парите за регионално развитие трябва да се насочат в помощ на малките и средните предприятия. Примерно да се създаде добър гаранционен фонд, за да дават банките нисък процент на предприемачите, без да се налага хората да си залагат жилищата. Вижте каква аномалия има. В момента държавният дълг се финансира под 2%. Последната емисия беше при лихва от 1,9%. А в банките един предприемач може да вземе заем за над 10%. Искаме да се създаде държавна инвестиционна компания, инструменти, които да финансират иновациите.
- В последните седмици пътувате много из страната. Има ли почва за инвестиции?
- Бях във Видин. Хващам се на бас, че още три моста над Дунав да се направят там, голяма частна инвестиция няма да дойде. Дълго време са правеха заклинания, че като се направи мостът, и ще тръгне голям бизнес там. Опитайте се да стигнете от София до моста. Пътят е безобразен. А новият път дотам ще се планира и строи след 2020 г. След седем години във Видин почти няма да има никакъв потенциал. Казаха ми, че 3000 души годишно напускат областта. Там остават предимно възрастните хора. Във Видин държавата трябва да влезе като съинвеститор в предприятия, които биха били печеливши. Дали ще са за преработка на продукция, или за логистиката по Дунав... На никого в ЕС не мога да обясня защо дунавските региони в България са най-бедните. В Германия и Австрия те са най-богатите. Реката носи бизнес, развитие. У нас е точно обратното. Но това не ста-ва автоматично.
- Когато кандидатът на социалистите за шеф на ЕК Мартин Шулц се срещна с вас, ви нарече „мой добър приятел“, но побърза да обясни, че не е тук, за да ви сдобрява със
Станишев. Дали вашата кандидатура все пак не е знак към ПЕС, че подкрепата за лидера на БСП не е еднозначна?
- Станишев е председател на ПЕС. Мартин Шулц беше председател на групата на социалистите и демократите в ЕП. Между двете има автономност, даже парламентарната група е създадена преди ПЕС. Така че не бих казал, че Мартин Шулц представя позицията на ПЕС. Той познава процесите в България, знае какво се случва.
- Изобщо ли не направи опит да ви сдобри със Станишев?
- Не сме говорили с него по тази тема. Той не беше тук за това. Мартин Шулц прави кампания за избирането му като председател на ЕК. Между другото, неговата кампания е много по-видима от кампанията на ПЕС. Накрая каза: „Ако искате да ме подкрепите, гласувайте за АБВ и БСП.“
- Какво чухте из страната, разделени ли са поддръжниците на БСП?
- БСП е единствената голяма партия, която има идеология. Въпреки това много социалисти вече трудно приемат компромисите, които им налага ръководството. Те не биха искали да носят отговорност за това, което се случва. Мисля, че на изборите ще има много изненади.
- Разделени ли са според вас избирателите на русофили и русофоби?
- Разделени са и това е абсурдно. Ние сами си създаваме проблеми и започваме да се борим с тях. Ситуацията в Украйна е такава, че трябва да си дадем сметка какъв е българският интерес. Вместо това България няма позиция, парламентът се оказа неспособен да я изрази. И на фона на това започнахме битки в страната кой обича и кой
мрази Русия. Тук става въпрос за принципни въпроси.
- Консенсус по темата „Русия“ няма и в Европейския съюз. Според Меркел „Путин сякаш не живее в този свят“, а Юнкер направо се закани с думите, че не иска война, но „на руския президент няма да му се размине“. Как може да се постигне съгласие и в ЕС?
- Консенсус в ЕС ще се постигне тогава, когато Брюксел заложи на реални мерки. Затова и аз се противопоставих на икономическите санкции срещу Москва. Радвам се, че групата на социалистите ме подкрепи. Защо? Защото заплахата има смисъл, ако може да се осъществи. Европа няма съгласие по икономическите санкции. Всяка една страна в ЕС има икономическа зависимост от Русия. Има големи руски дългове в западни банки, големи доставки на руски енергоресурси във или през Германия, има големи инвестиции на западни държави в Русия. Така можем само да накажем европейската икономика. По още по-лош начин стои проблемът с „Южен поток“. Предвижда се България и част от другите страни да поемат тежестта. Което е още по-абсурдно. „Южен поток“ при всички положения трябва да го има. Но упрекът ми е към правителството. Не можеш да повериш преговорите за този проект на комисаря Йотингер, който не е мотивиран и за пореден път каза след среща с Драгомир Стойнев,че „Южен поток“ не е бил и няма да бъде приоритет за ЕС. Защо ние не се заемем с този въпрос? Защо българският министър-председател и правителството не отидат да предоговарят условията заедно с европейските си колеги и с Русия? Шест страни сме в този проект.
- В Германия конституционният съд отмени бариерата за влизане в ЕП и има страхове, че сега може да се промъкнат малки играчи като Пиратската партия например. У нас обаче по-малките формации като АБВ имат проблем тъкмо с прага за влизане. Защо?
- В България бариерата за влизане в ЕП е една от най-високите. Има още две или три страни в Европа, в които бариерата е 6%, колкото у нас. На практика в нашия закон липсва бариера, както няма да има и в Германия. Но там прагът за влизане пада до 3%, а у нас липсата на бариера качва процента - до около 6%. Затова страховете са, че от Германия в ЕП могат да влязат антиевропейски партии. Притесненията са за т.нар. Професорска партия, която не можа да влезе за малко в Бундестага. Тя се състои от интелигенти хора - академици, професори, които развиха тезата, че Германия трябва да излезе от еврозоната. Затова се смятат за евроскептици. У нас се оказва, че по-лесно е една политическа сила да влезе в националния парламент или в местния, отколкото в европейския. АБВ ще бъде над тази бариера, но мисля, че в ЕП трябва да бъде представен по-широк кръг от политическия спектър в България.
- Фаталист ли сте, защото на АБВ се падна номер 13 в бюлетината?
- Не съм фаталист. Нямам слабост към окултни теории. Но много хора твърдят, че това е хубав номер, запомня се добре. Сигурен съм, че ще ни бъде на късмет.
Мобилна верси
RSS
