22688 | 9 май 2014 | 14:40

Сложният исторически феномен фашизъм се възражда не от тъмните ъгълчета на българската действителност - възражда се открито и арогантно.

На 1 май до медиите е разпратено следното съобщение:
„Коалиция „Националистически партии на България“ проведе акция по прочистването на Троянската света обител от хомосексуалисти и катамити.“

От него става ясно, че двама духовници, „уличени в педерастия“, са били изгонени, при това със съдействието на нововъдворения игумен епископ Сионий. „Посъветвахме ги да изпълнят заповедта на владиката доброволно, за да не се налага да им „помагаме“. За техен късмет същите проявиха необходимото благоразумие и напуснаха обителта безмълвно и безпроблемно.“
Пред Татяна Ваксберг от „Дойче веле“ игуменът потвърждава: „Да, аз наистина ги помолих да напуснат. Направих го от гледна точка на тяхната сигурност. Тези господа (националистите) заплашиха, че ако (предполагаемите хомосексуални) не напуснат доброволно, ще използват други методи.“

Операцията по „прочистването“

е оглавявана от трима души, които не само не крият имената си, а гордо се
афишират. Това са Симеон Костадинов, Павел Чернев и отец Силвестър Янакиев от Сливен. Първият е лидер на Националистическата партия на България, вторият - бивш депутат от „Атака“. Сливенският свещеник пък е брат на отец Евгений Янакиев, който през 2012 г. призова „всеки, който се счита християнин и българин“, да хвърля камъни по гей парада.

В случай че сте пропуснали: Коалиция „Националистически партии на България“ (НПБ) не е извън закона. Нейни мандатоносители са „Свобода“ на Павел Чернев и „Либертас България“, с чието любезно съдействие партията на Симеон Костадинов също намери начин да се яви на евроизборите, макар властите да й отказаха регистрация. Нещо повече, коалицията е регистрирана в ЦИК, а неин председател и представляващ е същият Костадинов, който е и водач на листата.

Впрочем на 9 ноември м.г. Учредяването на Националистическата партия на България се превърна в медийно събитие. На въпрос в един сутрешен блок какво е отношението му към фашизма - положително или отрицателно, Симеон Костадинов отговори: „Това е елементарно. Не можем така да отговорим. Това са сложни исторически феномени, които изискват по-задълбочен анализ.“
За разлика от сложните исторически феномени обаче,

той предложи прости решения

на повечето проблеми: да се разшири правото на самозащита до степен дасе въоръжаваме без ограничения; да се забранят Българският Хелзинкски комитет, „Отворено общество“ и ДПС; фактически да се забрани изповядването на други религии освен православието. Пред друга телевизия Костадинов намекна и какви ще са методите, с които националистите смятат да провеждат „прочистване“:

Той: Ние не сме обикновена партия. Не сме като всички останали. И по някакъв начин редът, който може би важи за останалите, не важи за нас.
Репортерка: В какъв смисъл?
Той: В смисъл такъв - ние сме малко по-особени. По-особени сме и с идеите си, по-особени сме с желанието си и готовността да защитаваме идеите си, включително и по не много позволен от закона начин. Когато ние считаме, че българският национален интерес и съществуването на нацията са по някакъв начин заплашени, сме готови да действаме с всички сили и средства.
Репортерка: Включително и с насилие, така ли да го разбирам?
Той: Мисля, че всеки средно интелигентен човек може да изтълкува думите ми сравнително правилно и вярно...

Цитатът е автентичен, налице е и признание от страна на Националистическата партия на България на кого разчита да защитава идеите си „и по не много позволен от закона начин.“ На „Кръв и чест“ например, която е международна неофашистка мрежа, забранена в немалко страни, включително в Русия. На Движение „Национална съпротива“ - неонацистка група, която се включи активно в организацията на протести срещу пребиваването на бежанци. И най-вече на футболните ултраси, които съставляват основна част от членската маса на НПБ.

Пак през ноември миналата година към ултрасите се обърна и Елена Ваташка, официален координатор за връзка с феновете на напълно легитимния Български футболен съюз. След като призова по границите ни да се стреля срещу бежанци, дамата, остроумно наречена от колегата Калин Първанов „Ева Браун на БФС“, написа в личния си профил във Фейсбук: „Ако футболните агитки не осъзнаят, че положението в България е толкова тежко, че изисква сключване на примирие, поне временно, дори между най-ожесточените исторически врагове, те ще се избиват помежду си, заслепени от омразата и слепи за голия факт, че Родината е нападната, окупирана и загива... Ако скоро не отрезнеят и не спрат да вършат глупости, събуждането ще е страшно, защото вече ще е късно да се прави каквото и да било в името на България.“

Кои врагове налагат „събуждането“ ли?
Много ясно: циганите, бежанците, „педерастите“. Въобще

целокупната „измет“

както обобщи една майка от казанлъшкото село Розово, прочуло се дни преди случката в Троянския манастир с прогонването на 17 сирийци.

А иначе за такива Елена Ваташка отдавна използва определението „боклуци“. Дори излезе с апел: „Почнете да се организирате и въоръжавате! Няма друг начин. Трябва да сме готови сами да се защитим. Държава няма.“
Е, тук наистина се оказа права. Държава няма, а „сложният исторически феномен“ се възражда не от тъмните
ъгълчета на българската действителност - възражда се открито и арогантно. Излиза на светло под безразличните погледи на институциите, чието бездействие наторява почвата от страх, мизерия и простотия, в която така добре вирее злото.

Видях го преди дни с очите си: в столичен безистен десетина момчета пиеха от пластмасови бутилки бира, крещяха, псуваха и хвърляха пръст по минувачите. Бяха на не повече от 16-17 години, а още/вече не знаеха какво да правят със себе си, освен да се напият. Агресията им беше просто форма на забавление, някакъв изход от зверската скука. Едно от момчетата поне двайсет минути ревеше: „Штъ пребия, бе, штъ смажа!“, но така и не дойде полиция...

Облечена в „кауза“, вкарана в идеологическата опаковка на „национализма“, такава скука може да роди единствено чудовища. Като тези, които през есента на миналата година ръгаха с ножове бежанци, а преди това нападнаха Катуница и извършиха

погром над софийската джамия

Или като онези, които на 2 май 2014 г. запалиха живи десетки проруски активисти в Одеса. Ако се върнем още поназад - в 13 май 1990 г., ще си припомним и мача между „Динамо“ и „Цървена звезда“ в Загреб, който запали искрата на етническото напрежение между хървати и сърби. Впоследствие дойде войната в бивша Югославия.

Аналогиите сигурно ви се струват преувеличени, но недейте избързва. Както е казал един Шикългрубер, когато дошъл на власт: „Те се смееха намоите думи. Мнозинството от тези, които тогава се смееха, днес не се смеят. Тези, които още се смеят, вероятно няма да го правят в бъдеще.“

Сега по форумите разни се кикотят, че от Троянския манастир са изгонили „две меки китки“. Одобряват срамната операция, приветстват гнусната разправа. Без да има значение истина ли  е, че са „катамити“ (а и да е истина, това ли е начинът?!), унижават жертвите на едно издевателство със садистично наслаждение, по-лошото - с потресаваща безчувственост.

Дали това е форма на неофашизъм, или на социален дебилизъм, лично аз не мога да преценя. Тежките народопсихологически обобщения са

в ръцете на мисловни титани 

които лепят етикети с учудваща лекота. Учудващо е и това, че същите наричат хората от село Розово „битови фашисти“, но влачат от сто кладенеца аргументи, за да оправдаят действията на „Десен сектор“ в Украйна.

Прикривайки се все зад паравана на „евроатлантическите ценности“, лукаво либералстват и прилагат двойни стандарти, заради което са не по-малко неприятни от търговците с „национални“ идеи и идеали. В интерес на истината, последните поне са откровени. В писмото си за прочистването на Троянския манастир са се нарекли „айнзац група“ - по името на мобилните оперативно-наказателни отряди за екзекуции на неблагонадеждни граждани в нацистка Германия. Такива навремето имаше и в бивша Югославия, виждаме ги и сега в Украйна. Който се смее на прогонването на монасите, нека го има предвид.