18396 | 12 май 2014 | 08:50

Преговаряме за създаване на асоциация на балканските академии на науката

- Проф. Камбовски, как стигнах­те до идеята двете академии на науките - Българската и Македонската, да отбележат заедно празника на Св. св. Кирил и Методий?
- Договорихме това съвместно честване заедно с академик Стефан Воденичаров. Ако не общуваме помежду си, няма как да започнем да правим нещо заедно, нали? В този процес на комуникация обаче ще се родят още идеи. Докато не започнем да работим по-интензивно един с друг и не създадем човешка и приятелска връзка, не можем да постигнем много. Всъщност ледът беше разчупен, когато акад. Воденичаров предложи двете академии да седнат заедно и да поговорят. Направихме го миналата есен в Сандански. Разговаряхме за общи проекти. Засега сме много доволни от резултата. Имаме списък с 30 проекта, по които искаме да се трудим заедно.

- В коя област са проектите?
- Обществени, икономически, исторически. Подписахме и меморандум за сътрудничество. Съставили сме работни групи, които вече действат. Съсредоточваме се върху изследването на регионалното културно наследство, върху връзките, особеностите на двете нации. Учените се разбират отлично. Може и някой да е предубеден, но ние сме еднакви за много неща в много отношения.

- Какво ни разделя в такъв случай?
- Позволете да има някои малки разлики, ако щете - от човек до човек. Ние казваме обаче - няма тема, няма питане, което да не е в капацитета на науката. Ако науката не направи усилие да навлезе в нещата, да ги обясни, да разясни проблемите, тогава кой? Ако ние не запълваме тази празнина, запълват я други неща.
Ще изследваме дългите периоди, през които народите ни не са имали своя държава. Това са времената на Византия, раннохристиянският период. По отношение на историческо наследство и артефакти ние сме на едни от първите места в света. Няма да пропуснем и Възраждането, неговите процеси не само в Македония и България, но и на целия Балкански полуостров. Важни са и изследванията върху книжовните школи. Имаме нужда и от по-модерни теми, ще поискаме съвет от българските колеги.

- По какви въпроси ще поискате съдействие?
- Евроинтеграцията. България е отишла по-напред в различни отношения. Ясно е за нас накъде трябва да вървим - членство в Европейския съюз и НАТО. Проблемът, който има Македония, е проблемът със спора около името. Той стана доминантен, но вече ирационален. Надделее ли в един въпрос политическото, винаги се губи рационалната основа. Няма друга държава, която да носи името Македония. Така се казва и част от Северна Гърция, но това е регион. Мога да ви дам десетки примери с региони по света, при които има такова повторение.

- Поне на ниво учени ще се надмогнат ли тези дрязги?
- Това искаме да направим. Много сме впечатлени, много е интересна стратегията на акад. Воденичаров за развитие на България до 2030 г. И вие, и ние трябва да работим върху реформата на съдебната система. Това е един от най-приоритетните въпроси. Трябва да видим какво можем да направим, за да се доближим повече до европейските стандарти.

- Кой е най-големият проблем на Македония според вас?
- Всички проблеми, от които боледуват обществата в годините след преход. Този период наложи политиката да има голямо влияние у нас. Трябваше воля, за да се извършват промените. Днес обаче е неясна границата - къде завършват промените и всъщност завършили ли са. В периода след прехода трябва да владеят други неща, да не е водещ фактор политиката. Да не е водещ фактор политическата агресия. С агресия не се правят фундаментални промени.
Въведохме някои основни начала на демокрацията - плурализъм, демократични избори за парламент. Трябва да започнем да излизаме от периода на прехода. Но инерцията на нашата политическо-партийна машина все още действа. Трябва полека да започне да спира. Никой не знае колко време ще ни трябва за това.
Акад. Стефан Воденичаров се включва в разговора: Има една чудесна идея на акад. Камбовски. Да се съберем председателите на всички балкански академии на науките и да поговорим. Балканският район може да стигне до разбирателство и до спокойствие. Защото проблемът ни тук са изкуствено насажданите внушения, бариери, които пречат за нормалното развитие на нещата. Погледнете Бенелюкс. Съществуват си фламандци, валонци, французи, холандци, но между тях съперничеството е колко бира или сирене произвеждат едните и колко - другите. Ние трябва да направим така, че този регион, който е един от най-бедните в Европа, да има разбирателство и да не се отклоняват потенциалът и вниманието на нациите в поддържането на безсмислени вражди. Така и младите хора няма да се чудят как час по-скоро да избягат.

- Коментирали ли сте идея­та с останалите си колеги - председатели на научни академии?
- Разговаряли сме. Повечето са съгласни с тази идея. Потвърдиха от Черногорската, Албанската, Косовската, Словенската академия. Академик Воденичаров е получил потвърждение от Румъния - те искат да участват. Болно място са ни Сръбската и Хърватската академия! Все още има неразбирателство заради войните от 1992-1994 г. Ние имаме идея дори да създадем асоциация на балканските академии на науките и да работим заедно за развитието на региона. Но как да стане, като нямаме контакти с Атинската академия на науките.

- Защо?
- Поради спора около името. Стана обща обсесия. Ние пращаме покани за събития, но само единици учени приемат. Ние с тях не говорим за името си. Не е наша работа. Дали работим заедно, или не - и в двата случая казусът ще остане. По-добре да работим заедно.