43715 | 12 май 2014 | 10:08

Конкурсът е едно голямо люшкане

Някои все още помнят времето, когато заради финала на „Евровизия“ България опустяваше. Всички стояха залепени за черно-белите си телевизори и попиваха микроните западна култура, която иначе се процеждаше само под формата на фестивала „Сан Ремо“ и някой друг френски филм от Новата вълна.

Тази година „Евровизия“ нямаше. Поне за България, Кипър, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина. И на никого не липсваше. А след като човек види победителя с брутално закачлив псевдоним Кончита Вурст (на немски салам), изпитва осъзнатото желание да си сложи тухла четворка на шията и да тръгне да търси кладенец, в който да се хвърли.

Да, имаше прекомерно политически подплатени възторзи за украинката Мария Яремчук. А руските близначки Толмачови на крехките си 17 г. разбраха, че на „Евровизия“ талантът и песента понякога нямат никакво значение. Последното издание на конкурса обезсмисли идеята за създаването му през 1956-а - музиката да обедини разкъсаната от Студената война Европа. Сега сме обединени, но ни разединява добрият вкус. Впрочем песента на победителя (-ката) никак не е лоша. Но дали някой я е чул, докато с погнуса, интерес или насмешка се е вглеждал във визията му (й).

Дания потроши 25 млн. евро за домакинството на „Евровизия“. Жълти стотинки на фона на $277-те млн., с които през 2012 г. Азербайджан си купи телевизионно време със 100 млн. зрители. И въпреки гореизброеното конкурсът за европесен не е нито само политика, нито главно пари. Той е едно голямо люшкане - между песнички, изпълнени прилежно от загладени младежи, до странни звуци, възпроизведени от невъобразими ужасници.

Да, на подобна надпревара трябва да направиш впечатление, да си различен, симпатичен и завладяващ. Каквито бяха Елица и Стунджи през 2007. Миналата година „Кисмет“-ът им изневери. Но се оказва, че да си само свеж или само богат не е достатъчно. И големината на държавата няма нищо общо. Възелчето на ръкоделието „Евровизия“ се крие в преситената публика. Тя вече е виждала всичко! Затова финландските чудовища от „Лорди“, които на концертите си хвърляха от сцената кърваво телешко месо, бяха на върха през 2006 г. По същата причина украинският Азис - Верка Сердючка, през 2007-а едва не грабна голямата награда, оставайки втори (втора). Пътят му (Ӝ) е проправен от израелското „То“ Дана Интернешънъл, което спечели „Евровизия“ през 1998 г. На издание „2012-а“ за една бройка покъртителните бабки от далечното удмуртско селце Бураново не се класираха първи.

Излиза, че само брадясал мъж с дамски грим и официална рокля не бе привличал гласовете на зрителите. Разбира се, има уловка-послание. Томас Нойвирт, както е истинското име на победителя (-ката) Кончита Вурст, бил създал образа си като апел за толерантност към различните. Защо ли тогава жаргонното значение на псевдонима му Вурст е „дреме ми на салама“? Даааа, „Евровизия“ май трябва да умре. Въпреки че тази година са я гледали 180 млн. души.