40106 | 12 май 2014 | 12:09

Най-високата точка на планетата не предлага трудни маршрути, но плаши с урагани и лавини

Най-високата точка на планетата - връх Еверест, пробожда облаците точно на границата между Непал и китайския Тибетски автономен район. Обявен за №1 на планетата през 1852 г., повече от век и половина се оказва изключителна притегателна сила за неспокойния дух на алпинистите. До момента на купола му са стъпили малко над 4000 души, а в ледената му прегръдка завинаги са останали близо 250. Класическите му маршрути не се отличават с особена трудност, но е считан за един от петте най-смъртоносни на планетата заради особените метеорологични условия. Специалистите изтъкват като основна причина за големия брой загинали лавините и ураганните ветрове. Често жертвите намират смъртта си и заради височинна болест, която сломява дори най-подготвените физически и се проявява с особена сила в „зоната на смъртта“ - над 8000 м (изразява се в белодробен и мозъчен оток). Другият бич за алпинистите са ледените пукнатини, погълнали близо 1/4 от всички починали.

Кръстен е на английски географ

Още през 1852 г. измерването, както и откритието, че Еверест е лидер сред осемхилядните гиганти, е свързано с огромни проблеми. Пречките са продиктувани от отказа на непалските и китайските власти да допуснат индийска топографска служба до Хималаите. Все пак с помощта на геодезически инструмент, разполагащ с възможност за увеличение, височината на Еверест е определена от 170-километрово разстояние. Първоначално му било дадено името Пик VX, но през 1965 г. е взето решение да бъде кръстен на Джордж Еверест. Английският географ дълги години оглавява индийската топографска служба и е един от основните „виновници“ върхът да поеме лидерството на планетата.

Освен като Еверест най-високата точка в Хималаите е известна с още няколко названия. Тибетците наричат Покрива на света Джомолунгма, което в превод означава Богинята майка на земята. Непалците имат друго мнение за името и местните познават върха като Сагарматха (високо в небесата). Двете държави предоставят и различни такси за изкачването на Еверест. Северният подход откъм китайската част на планината е сравнително по-евтин - разрешителното там струва около 10 000 долара на човек. Докато покоряването от южната страна, където е Непал, коства на алпинистите далеч по-внушителната сума от 50 000 долара.

Вероятно първите хора, стъпили на най-високата точка на планетата, не са платили толкова много пари, но са поднесли чудесен подарък на Великобритания и младата кралица Елизабет II. През 1953 г. тя празнува първата годишнина от възкачването на престола, а новината, че английска експедиция е покорила Покрива на света, е посрещната с голям възторг. Историята на изкачването е истинска епопея. За щастливия край принос имат всички членове на групата. На 26 май щурм предприемат Томас Бордильо и Чарлз Евънс, но силите ги напускат на 8760 метра. Въпреки че се отказват, двамата оставят кислородните си бутилки, за да подсигурят колегите си, и слизат надолу. Малко по-късно нагоре тръгва 42-годишният ръководител на експедицията Джон Хънт заедно с шерпа Да Намгял, но те стигат до 8336 м. Независимо от неуспеха също се отказват от кислорода и оставят бутилките в помощ на следващите. На 29 май атака предприемат новозеландецът Едмънт Хилари и шерпа Тензинг. 200 метра под върха обаче пред алпинистите се изправя наглед непреодолима ледена стена. Със сетни сили Хилари я изкачва и затова до днес тя носи името Стъпалото на Хилари. В 11,30 часа заедно с шерпа Тензинг достигат купола и върхът най-после се предава. В Лондон обаче пристига съвсем различна новина. Вестник „Таймс“, който е откупил правата да отразява атаката на Еверест, публикува съобщение, че експедицията е прекратена заради влошаване на времето. Така щастливата вест е разгласена на английска земя едва на 2 юни (с пет дни закъснение), точно когато е коронацията на Елизабет II.

16 неуспешни опита преди покоряването

Преди голямата победа на Хилари и Тензинг има 16 неуспешни експедиции. Първата е от 1893 г., но тя е осуетена по политически причини, защото Непал и Тибет дълги години остават затворени за чужденци. Затова като №1 фигурира начинанието на Чарлз Хауърд-Бъри през 1921-ва. Неговата експедиция опитва атака на върха откъм Тибет, която продължава шест месеца, но приключва безуспешно. Това не отказва англичаните и те се връщат 12 месеца по-късно, въоръжени с кислородни бутилки. Този път успяват да се изкачат на фантастичните за онова време 8320 м. Еверест обаче не допуска и тази експедиция, прекратена, след като се откъсва лавина, която отнема живота на 7 шерпи.

Третият английски опит е обвит в мистерия. Един от участниците - Джордж Мелъри, който е част и от групата през 1921 г., тръгва към Богинята майка с твърдото намерение този път тя да се предаде. „Не мога да си представя, че ще се върна победен“, с тези думи той потегля към Хималаите. На 8 юни 1924 г. Мелъри и още един алпинист се отправят към върха. Има сведения, че са стигнали до 8600 м, след което куполът се е покрил от облаци, а двамата изчезват.
Предположения сочат, че са стигнали до най-високата точка и впоследствие са загинали, но няма доказателства. През 1996 г. беше направена експедиция по същия маршрут, като тялото на Мелъри бе открито мумифицирано, но така и не бяха намерени следи, че той и партньорът му са изкачили Еверест.
Каквото и да се е случило тогава, успехът все пак остава притежание на англичаните, които дълги години пробват да превземат гиганта и в крайна сметка успяват.