19111 | 13 май 2014 | 09:14

Интервю на Мариела Балева за солидарността, патриотарството и надеждата в политиката

Вярвате ли, г-н Пирински, че българите се интересуват от европейски избори? Обществото ни сега е загубило всякаква надежда, че нещата ще се нормализират.
- Този път европейската проблематика се коментира засилено, има доста повече информация и дискусии. Интересът сигурно не е всеобщ и едва ли всичко е ясно. Двете неща, за които питате - надеждата за промяна и силният скептицизъм възможна ли е тя, са свързани с нещо много важно - с качеството на дискусиите. А за съжаление то е на много ниско равнище - под нулата.

- Защо мислите така?
- Обсъждането се води на уличен език. Спомням си, че преди 2-3 месеца имаше група ученици, които бяха ходили в Страсбург да наблюдават Европейския парламент, след което дойдоха да видят нашето Народно събрание. Те не можеха да повярват, че това е парламент. По-скоро го оприличаваха на нещо като зоопарк. Затова смятам, че интересът на българите до голяма степен зависи от това как им се поднасят въпросите, в каква степен на сериозност е самата дискусия. Доста тенденциозните внушения от ГЕРБ и ЕНП размиват съзнанието за същността на избора, който предстои.

- В посланието си към симпатизантите на ГЕРБ шефът на ЕНП Жозеф Дол каза: „България избира между това да бъде част от цивилизована Европа или да премине към Евразия.“ Освен това Дол нарече правителството на Орешарски вредно и опасно за България. Не са ли доста силни такива констатации?
- Това за мен е добро доказателство на думите ми, че е много ниско равнището на дискусията у нас. И г-н Дол е в синхрон с всичко, което чуваме от ГЕРБ. Все едно слушаме Бойко Борисов. Този род говорене със своята цветистост задава до голяма степен общия фон и тон на дискусията. Думите в посланието на Дол са произволно хвърлени твърдения. Тези постановки „ала Борисов“ са всичко друго, но не и полезният начин за поглед върху сложната геополитическа проблематика.

- Като казахте геополитика, какво е мястото на Европа в света и на България в Европа?
- Променящо се. Европа си търси мястото в света и то има две предизвикателства. Първото е вътрешно - да си изработи своето единно разбиране какво Ӝ е мястото в света. Второто е външното - да се пребори с другите центрове на влияние в света за това място, което желае. Всъщност предизвикателството е Европа да укрепи солидарното си начало, същността си на общност, а не на набор от държави, които имат различна геометрия на интереси. Големият проблем е свързан с политиката на ЕНП, защото тя наблегна силно на пазарното начало, на икономическата ефективност, а тя не се синхронизира със солидарността.

- Между другото ЕНП обвиняват ПЕС за разточителството на социалната държава. Само със солидарност ли ще отговорите?
- С факти, защото това т.нар. разточителство е чиста фалшификация.

- А не е ли така?
- Истината е, че тези бюджетни дефицити и дългове са резултат на това, че държавните бюджети бяха използвани за спасяване на частните банки, които пък бяха раздали лоши кредити за стотици милиарди евро. Сега изведнъж ЕНП казва: „А, много са разточителни социалната държава и социалният модел.“ Това е дълбоко превратно твърдение.

- Твърди се, че на тези избори не избираме партии и личности, а политика, визия. Не е обаче така, защото непрекъснато ни се натяква за борбата между ПЕС и ЕНП кой повече депутати ще вкара.
- Политиките не висят във въздуха, носят ги партиите. Така че изборът на политика е избор на партия. От предизборните манифести на ПЕС и на ЕНП веднага личи качествената разлика. Първа точка на социалистите е работа и доходи. Първа и последна точка на ЕНП е единният пазар и неговото задълбочаване. Така че естествено изборът е между партии. Изборът е и между личности, защото едната партия предлага Мартин Шулц за шеф на Еврокомисията, другата партия предлага Юнкер и тук има място за сериозен дебат. Беше много куриозна формулировката на Юнкер у нас, че не е за наивна Европа. Едва ли не наивната Европа е тази, която социалистите предлагат, защото казват, че трябва да има повече социална политика. Неговото твърдение за мен е за безотговорна Европа. За какво ни е Европа ако тя не работи за хората!

- В Европа бързо и силно навлизат антиевропейски националистически партии, как ще се справите с тях?
- Като се обърнем към здравия разум на всеки български гражданин. Да, ние трябва да имаме изразена национална позиция, но тя не може да е затворена в нашите си рамки, просто светът вече е друг, трябва да се интегрираме в една по-широка общност. Хората обаче се блазнят от националистически послания.

- Всички се блазнят, и в България е така. Изглежда, патриотарството намира подкрепа.
- Патриотарството никога не е давало реални предимства. То е привлекателно за момента, но мисля, че има достатъчно здрав разум в българското общество. Агресивният национализъм никога не е печелил преобладаващо влияние у нас. Българското общество се е напатило прекалено много от такива свръхамбициозни националистически заявки.

- В криза е самото общество, не е само политиката, вижте как пазарът подчини държавата. Левицата се оказа оплетена в някакви корпоративни интереси, доверието се скъса. Как ще го възобновите, как ще го залепите?
- По този много интересен въпрос сега позицията на европейските социалисти е, че всъщност не пазарът като такъв е проблемът, а изкривяването на пазара от монополи и олигополи. Те задушават градивните импулси на пазара за стимулиране на реална конкуренция, която води до по-високо качество на поносими цени. Дадена групировка или верига, както у нас, завладява монополистично отделните пазари и диктува своите интереси. И предизвикателството пред левицата не е да се бори срещу пазара, а да се бори за пазара срещу неговото изкривяване.

- Един от най-големите проблеми в ЕС, а и в България е младежката безработица - на места тя достига почти 50%. Как ще спрете младежите от терминал 1 и терминал 2?
- Партията на европейските социалисти, БСП и лично Сергей Станишев инициираха нова политика в ЕС за създаване на младежка гаранция за заетост, както и пари за това. Въпросът не е само да се намери работа за младежите от днес за утре. Целият проблем е създаването на работни места да стане цел номер едно на ЕС вместо целта до 3% бюджетен дефицит и 60% публичен дълг. Тези цели трябва да бъдат подчинени на това хората да имат достойна работа и заплати. Социалистите искат такъв гарантиран доход във всяка от страните, че хората да имат осигурен нормален живот. И това ЕНП нарича наивна Европа, т.е. Европа на наивниците социалисти. Само че можем ли да смятаме, че гражданите на ЕС са маса наивници, защото искат да живеят като хората.

- Някои хора се опитват да наложат тезата, че битката в тези евроизбори в България ще бъде между БСП и АБВ, а не между ГЕРБ и БСП. Прави ли са?
- Не виждам никакво основание за такова съждение. Състезанието е между две политики и техните носители и това безспорно са БСП, Коалиция за България и ГЕРБ. АБВ по същество не са обявили някаква особена своя политика, която да бъде конкурентна. Освен това те не могат да бъдат основен носител на алтернатива.

- Нарекохте амбициите на АБВ „драстично нарушен морал“. Още ли смятате така?
- Това е въпрос на елементарна политическа порядъчност. Става дума за алтернативна и конкурентна листа, която е опонент на БСП и коалицията, листа, в която участват хора, които до вчера са били част от тях. Каквито и съображения да се изтъкват, нищо не оправдава такова поведение точно в този момент, когато става дума за подкрепа, за политика, която е различна от досега налаганата от предишното мнозинство.

- Извинете, но какво делите БСП и АБВ - власт, пари, влияние, държавната баница?
- Този въпрос не е към мен и към нас от БСП, защото не ние делим, а те. Категорично оспорвам поставянето на една плоскост на техните действия с действията на БСП.

- Как да наложим правилата на Европа тук, не е ли доста трудно?
- Тук ние трябва да се преборим с вкоренилото се разбиране, че законът има символично значение. Трябва да се научим да налагаме собствените си правила и да уважаваме собствените си институции. Този, който не го прави, е чисто разрушителна сила.
Спомням си първия мандат на президента Буш-младши в Америка, когато се броеше всяка бюлетина и имаше много сериозни съмнения кой колко е спечелил. На третия ден претендентът Ал Гор каза: „Дотук. Оттук нататък продължаваме като Америка, като Съединените щати.“ Въпреки че имаше пълното основание да продължи броенето и да поставя под въпрос изборите. Това е отговорното и зряло поведение. Не като ГЕРБ, които избраха да рушат парламента, отказвайки да участват в работата му.

- И как да продължим напред, като не можем да се гледаме, конфронтацията е огромна?
- Да се вслушаме в това, което хората искат от нас. В срещите ми от последните седмици неизменно се поставя въпросът не е ли възможно да се търси успокояване, съчетаване на усилия. Опасенията са, че всичките депутати от България няма да отидем с единна позиция. Виждате, че лидерът на ГЕРБ Борисов заявява навсякъде, че е готов с реванша, само чака да получи възможността и да се отдаде на реваншизъм...

- Каква е амбицията ви, дори чисто човешката мечта, която искате да реализирате в Брюксел като евродепутат?
- Предизвикалеството да си евродепутат е да можеш да създадеш жива връзка с българските избиратели, защото ние отиваме там с техните гласове. Създава се впечатление, че заминаваме някъде далеч оттук. А истината е, че отиваме в Брюксел, но си оставаме в България.