23865 | 14 май 2014 | 15:50

Майсторите на подигравката у нас пуснаха с мустаци, бради, бакенбарди Емел Етем, Цецка Цачева, Мая Манолова, пострадаха и Ангела Меркел, Хил

"Евровизия“ най-после постигна нещо. Сензация. Първият приз на Кончита Вурст доказа, че форумът не произвежда хитове, наградените песни утихват със закриването на конкурса, а сълзите остават за нас. Някои австрийци истински ликуваха, а други обявиха, че не са австрийци. Брадатото произведение не намери място в сериозните медии, достопочтената преса я въведе в информационните си колони, повечето без снимка. Толкоз. За по-голяма яснота ще се взрем у Кончита Вурст като в жена, ще потърсим някои вторични полови белези, понеже първичните са видими, не предполагат задълбочена експедиция.

Косматката (да извинява животното) се ширна в по-низшите социални равнини, защото подобно творение може да намери анализ и оценка тъкмо в партера, високите етажи не поглеждат към подобна полово-психологическа кръстоска. Тя нарушава нормата, някои ще кажат - благоприличието. Но пък то се оказа толкоз доволно, че още на другия ден мрежите, последователите и присмехулниците се събудиха с творческа треска. Явиха се хиляди рисунки, монтажи, адаптации, което доказва, че една простотия винаги може да се превърне в иновация. Простотията затова има предимство, защото е лесна. 

Видяхме какви ли не приумици на знайни и незнайни художници, гримьори, коафьори, видяхме напусналите

правилата на епилацията горгони. 

Много, много косми! Какво да се прави, Европа доказа, че не й е чист косъмът. Майсторите на подигравката у нас пуснаха с мустаци, бради, бакенбарди Емел Етем, Цецка Цачева, Мая Манолова, пострадаха и Ангела Меркел, Хилари Клинтън, Анджелина Джоли, Салма Хайек, Виктория Бекъм и други, за които славата винаги е опасна. Храсти, насаждения, горски масиви от черно до русо плъпнаха по лицата на невинните, защото популярността произвежда завист. Тези гримьори наситиха ателиетата на нета не само с усмивка, наситиха ги с поредната вражда към авторитета, към успеха, който не е техен. Окарикатуриха известните, като си останаха анонимни, защото анонимността е винаги по-удобна.

Окупаторите на мрежите за пореден път развиха умения, но не и идеи. Идеите са по-трудният продукт. Каквито и оценки да търсим, ще се натъкнем на разнообразие. Така или иначе, изборът на Кончита Вурст постигна своето - тя стана звезда, макар и обрасла. А стана звезда, защото и тя, и продуцентите й са майстори на първичното: те докоснаха тънки струни, плеснаха обществени правила. Зашлевиха естетически модели. И ни се изплезиха. Австриецът Томас Нойвирт, вече по-известен като Кончита Вурст, навлече предизвикателството още на лингвистично равнище. В някои лексикални запаси „вурст“ е вид мек колбас, любим на Западна Европа от десетилетия. Но „вурст“ е и друг вид салам, който при съответни обстоятелства става шпек. „Кончита“ е мида, смъртна обида за испанците, ако я произнесеш заедно с майката. На каталунски се произнася още по-твърдо, сякаш за да не се разтвори пред очите ни. Тази дума винаги буди асоциации за нещо, което обича вурста. Бреговете на Барселона са пълни с костите на ежняри, имали неблагоразумието да пожелаят публично кончитата на майката на едикого си.

Саламената певица Томас (Кончита) и нейната фабрика за подправки ускориха предизвикателството с редовни информации за превъплъщенията. За да е ин- тересно, не се пусна нищо категорично. Изучен рекламен ход. Загадката е по-привлекателна, неизвестността - по-пикантна. Ясният образ омръзва и скоро отива на флу.

Клюката продава

Затова не е ясно къде точно между първичните полови белези се намира нашият вурст. Мрежите публикуваха снимка на задните му обиталища, между които нещо виси, но пък никой не е сигурен дали това не е хрумка на генералния програматор, за да подаде още една, едва прикрита от прозрачната рокля загадка.

Работилницата за чудатости продължи нататък. Вложиха се хормонални технологии. Днес епидермалната техника така се е развила, че може да посее брада и на предното стъкло на колата ви. Ударът е внезапен. Шокът - постигнат. Ако зад него се окаже, че 

има глас, значи „Евровизия“ ръкопляска

и ни набутва новия естетически продукт, за да ни разкатае конструкцията на морала и на обществените добродетели, благодарение на които Европа се нарича майка на ценностите.

Милиони зрители или напсуваха това, що видяха, или се усмихнаха - мярката на възприятието се оказа по-широка. Низините подеха модела и го пуснаха в ширпотреба. Не само защото там му е мястото, но и защото го превърнаха във възможен модел. Екипът на вурста ни стряска, като ни дава усещане за избор. Това означава, че Европа си е омръзнала. Нужни са нови саламени структури. Означава още, че Европа е преяла. И търси подправките на нивото на циничното. Хорърът нокаутира естетическото ни спокойствие, защото в музеите на европейския дух витае класиката. Витае бавното. Модернистите са винаги първи. Намират покой и признание късно - дежурно след нормата. След класиката. След като критиците и публиката се освободят от шока. Така необичайното лека-полека се вмъква в битието ни - после се настанява в духа. Салвадор Дали вече не шашка никого. Къщите на Гауди са туристическа атракция. Споровете са мъртви. Австрийската космата стрида, да ме извинят пуританите, поема риска на първовносителя, макар че нашият Азис може да търси правата си за пионерство в тази визуална технология.

Австрийският вурст не е случайна доставка, той е програмиран с по-високи цели, в които предизвикателството е само платформата, а брадата, мустаците и околните насаждения са инструментариум. Кончита и интересът към нея, хилядите й превъплъщения, стотиците монтажисти на портрети, избухването на мрежите, нестихващите реакции - от псувните до усмивката, ни приближават към най-важния въпрос: защо Европа роди този конструкт?

Защото Европа остарява. Боя се, че произведенията на д-р Енчев, колкото и да са красиви, се самоизчерпват, не могат да постигнат обществена изненада - те са личен дар, за богоизбрания и неговите братя, евентуално. Епилационните доктрини не носят нищо ново - каквото и въображение да влагат, постулатът е един и същи. Пътечки, цветенца, дракончета, сърчица - резултатът е временен бон. Изненадата има лошия навик да остарява. Гримът се носи по талазите на емпира.

Модата също не ни окуражава. Създава сезонни модели. Апологетите постигат върховенство в занаята, но не и в биологичния материал.

Историята
на долното бельо

изследвана между другото от най-сериозни учени, подсказва, че Европа си сътворява норми, за да ги оборва. Корсажите, например. Благословени от църквата, понеже естественото послание се вкарва в добродетелна щампа. Абатите са доволни: тялото не зове. Европа търпи това менгеме няколко века, всичко започва от викторианска Англия, но се забелязват епигони и във Франция. Жената е в хватката на собственото си бельо, за да отговори на новия формат. На поредния нов формат. Слава богу, мъката свършва благодарение на швейцареца Луи Реар, който през 1946 г. измисля бикините. Тогава качва на подиума на парижка къпалня една танцьорка с две ивички плат. Възмущението било силно. Поне толкова, ако не и повече от възмущението от Кончита Вурст. Днес някой да се стряска от бикините?

По-скоро може да се стряскаме от американската атомна бомба, хвърлена над атола Бикини, на който Луи Реар кръщава изобретението си. Какъв паметник! Разнасян от милиони жени до ден днешен. Е, това се вика продължение на събитието. Трябва да се боим Кончита Вурст да не влезе в музея, а нейните последователки да се тълпят пред касата. Европа ражда чудовища, за да ги превръща в туристически дестинации. Европа е стара, а старостта не обича да се бръсне.