13662 | 8 юни 2012 | 17:14
- Г-жо Попова, парламентът прие почти същия вариант на закон за гражданската конфискация, какъвто вие предложихте миналата година, но тогава бе отхвърлен. Какво си мислите за това?
- Законът е различен, макар най-общо да следва модел на отделяне на наказателното производство от конфискацията като инструмент в ръцете на държавата срещу корупцията и за лишаване на престъпността от икономическата й мощ.
Подобни законодателни мерки, където и да се прилагат, са били полярно дискутирани и нееднозначно приемани. .
- Казахте, че приемането на закона е нещо важно за Брюксел, но не е единственото. Какво още се очаква от България?
- Изработването и приемането на закони е решение, задължение и отговорност на националните власти. В същото време е принос към качеството на европейската демокрация. Добре е реализирането на политики и дейности, двустранно припознати за полезни и необходими за България и Европейския съюз, да бъдат плод и на професионално сътрудничество. Приемането на добър закон е първата стъпка.
Следва създаването на структури с подготвени, мотивирани и некомпрометирани кадри, които да проучат закона и да осигурят добросъвестното му прилагане. За това е нужно време. Оценяват се и резултати.
- Една от критиките към закона е, че комисията, която ще извършва проверки за незаконно имущество, остана без парламентарен контрол. Според юристи това крие опасности за правата на гражданите. Така ли е?
- Оперативен контрол над комисията е недопустим, защото това ще засегне нейната независимост. Това бе изискване и на Венецианската комисия, с което законодателят трябваше да се съобрази. Правилно е обаче комисията да отчита своята дейност пред парламента, така както е посочено в закона.
- Преди да влезете в президентството, заявихте, че няма да загърбите съдебната реформа. Европейската комисия настоява за незабавен пряк избор на магистрати за новия ВСС, за което настоява и Съюзът на съдиите. Но това така и не бе предвидено в съдебния закон. Какъв е изходът според вас?
- Европейската комисия действително изразява подкрепа за предложена изборна формула от българската магистратска общност или на част от нея. Изглежда, европейските експерти оценяват прекия избор като възможност за повече демократичност. Личната ми позиция е, че ако общността има ресурс да заяви и отстоява своята идентичност и автономност, може и по сегашните законови механизми, доразвити в правила, да проведе избор, който да й гарантира обществено уважение и доверие.
Ако на делегатските събрания чрез избор се изпращат нежелани хора, колко повече са гаранциите за избор, макар и назован в закона „пряк“. Трябва да се отчита и фактът, че изборът на магистрати не е политически избор, а на експерти.
- Каква оценка да очакваме от Европейската комисия в юлския доклад заради изчезването на т.нар. Братя Галеви след осъждането им?
- С Брюксел формата на диалог е сътрудничество. Когато ние самите казваме, че едно дело е от обществен интерес и затова се наблюдава, европейските ни партньори се съгласяват с това и отвръщат: „Добре, тогава и ние ще го следим.“ Така е и в конкретния случай, за който говорите. Според мен е имало формула да се избегне случилото се. Но съдът е суверен, а той явно е преценил друго.
Едно е сигурно - няма нужда от промяна в закона, за да се отработват подобни случаи. При постановяване на присъдата съдът обсъжда и мярката за неотклонение.
- Пред „Преса“ бившият шеф на затворите Здравко Трайков критикува новия състав на комисията по помилванията, защото в нея за първи път не участват представители на затворническата администрация. А те най-добре познават проблемите на затворниците. Прав ли е?
- В процеса на сформиране на комисията имахме срещи с ръководството на местата за лишаване от свобода. Желанието на комисията от експерти е да работи максимално независимо. Не изключвам възможността на заседания да каним представители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Обективността, доверието и сътрудничеството между нас е важно, а не участието или неучастието в комисията.
- Вие поръчахте на проф. Александър Стойнов изработването на проект за нов НК. След публикуването му Министерството на правосъдието обяви, че не е ангажирано с проекта. Трябва ли да има приемственост по такива важни въпроси като наказателната политика на държавата?
- На пръстите на едната ръка се броят специалистите у нас по наказателно право, които могат и желаят да се нагърбят с тежката задача да изработят кодекс. Затова оценката на такъв продукт изисква солиден професионален опит и внимателен политически подход. Огромна благодарност за усилията на проф. Стойнов и на работния екип, който приключи изработването на проекта - една от най-значимите законодателни и политически инициативи в програмата на правителството. Проектът за нов НК е от серията инициативи за реформи в наказателното правосъдие, по която работихме успоредно с промени в НПК, закона за конфискацията, концепцията за детско правосъдие, механизма за жалби срещу забавено правосъдие. Надявам се приемствеността в политиките да се утвърди като правило в 20-годишния демократичен политически живот и начин за отстраняване на дефицити в политическата култура.
- Впечатляващо е, че вие сте първият вицепрезидент, който често ходи на визити в чужбина, реже лентички, участва във великденско надчукване с яйца и други обществени дейности. Това не го пише в конституцията. Какво показвате на хората с тези жестове?
- Конституцията на Република България дава възможност президентската институция да бъде активна във всяка област на обществения и политическия живот. На изборите хората ни дариха с доверие и ние дължим уважение и присъствие сред тях - и за радостите и сполуките, и за неблагополучията.
Президентът изпълнява конституционното си задължение да олицетворява единството на нацията, да сплотява, да обединява около идеи, тези, общи начинания.
Моето задължение е да го подпомагам в дейността му в избраната посока.
- Името ви се спряга за един от бъдещите кандидати за поста главен прокурор. Ще бъдете ли реален претендент за №1 в прокуратурата?
- Към днешна дата това не е реално очакване.
Мобилна версия
RSS канали
