16942 | 17 май 2014 | 10:36

Има как да се направи и Австралия

В едно царство, в едно господарство, което впоследствие станало република, ама държало под око и монархията, вятърът на промяната докарал облаци всякакви, от които рукнал дъжд от обещания. Даже се появили билбордове: „Гръм да ги убие тези, дето не вярват!“ Първо им обещавали да станат като Холандия. Та да цъфнат всички като лалета. Е, на лалета не го докарали, ама след време цъфнали като гербери. Голяма атракция - лягаш си с една българска роза, а се събуждаш с гербер.

После им обещавали да станат като Швейцария. Та да заприличат на швейцарско сирене - цялата страна на дупки. Получило се. Не само по пътищата, а и в бюджета.
Но с течение на времето нещата взели да се проясняват и хората заживели с убеждението, че ще бъдат нещо по-така. Защото в това царство, в това господарство, което впоследствие станало република и т.н., се провеждали реформи, ковали се закони, които събирали очите на целия свят, а евронаблюдателите си тръгвали разногледи.

И хората взели да се отърсват от комплекса си, че нищо не струват. Мигар може нещо, дето нищо не струва, да го облагаш с ДДС и прочие?
- Стига с тая робска психика - казали си хората, - стига с тоя екзистенциален нихилизъм, че щом нищо не струваме, няма кой да ни купи!

Да, всички вече имали шанс да ги купят. Нещо повече - имали шанс да ги купят целокупно. И да се окажат какво? Нещо като Австралия! Защото по асортимент на природни дадености това царство, това господарство, което впоследствие станало република и т.н., приличало на Австралия. И по други неща приличало - например по говедата. Даже нашите били по-напред. Тамошните - обикновени говеда, а тукашните заемали ръководни постове, обръчи от фирми въртели, закони цъцъпръцали.

- Леле, какъв туризъм ще развием! - викали си хората. - От цял свят ще идат нази да гледат, да ни фотографират за National Geographic и ще ни се възхищават с думите „Я какви аборигени!“... Ще ни сочат с пръст (вече не само със среден!) - викали си хората, - а за по-главните ще казват: ей тия от онуй царство, от онуй господарство, което впоследствие стана република и т.н., направиха Австралия!

Е, знаели хората (нали били част от глобалната мрежа!), че аборигенството си има и несъвършенства. Току-виж се оказали на изчезване. Но не било болка за умирачка, защото щели да ги впишат в Червената книга. Какво, че цветът й нямало да се понрави на някои - важното било да оцелеят, а не да проявяват политически пристрастия. (Ама тогава пък ще има само една политическа сила - Партията на аборигените. Ако им разрешат да основат такава на етническа основа.)

- Съвсем ще заприличаме на Австралия, щом бумерангът се завърне - казали си хората. Хм, нали се досещате каква ще е съдбата на нашенеца в тази приказка? Ще заприлича на оня, обинтования - подарили му нов бумеранг и той напразно се опитвал да изхвърли стария.