27032 | 18 май 2014 | 09:57

Интервю на Мариела Балева за невежеството, зависимостта и духовната бедност

-Трябва ли да знаем кои сме ние в този глобален свят, проф. Фол? Откъде идваме, накъде отиваме? В един момент нациите в това глобално село може и да изчезнат.

- Днес задължително трябва да знаем кои сме. Като прекрачиш границата, трябва да си някой. Не може да вървиш по света и да не знаеш кой си. Ако се срамуваш от произхода си, ти ще бъдеш пренебрегван. Така е в съвременния глобален свят. Съхраняването на културната идентичност е много важ­но - иначе си никой. Точно заради това траките са интересни не само на българските учени, а в световен мащаб.

- На кого приличаме като народ, от чии гени сме взели повече - от славянските, от тракийските или от прабългарските?

- С гените е сложно, думата може да имат генетиците. Те казват, че носим стари гени, и вероятно е така. Един народ като тракийския е най-многобройният след индийския, и както е казал Херодот, не би могло да изчезне току-така.

От друга страна, ако погледнем българската култура, ще видим, че имаме много силни реликти (следи - б.р.) от тракийската древност. В поведението си, в обредния календар, в начина си на мислене ние носим много неща от първобългарите. От славяните е малко по-трудно да забележа такива следи, по-скоро те са на индоевропейска основа и кореспондират с това, което сме получили от траките през късната античност.

- А какви са били траките - обединени или разединени?

- Разединени, за съжаление. Това казва историята. Дори Херодот е казал, че ако траките бяха обединени под един властелин, биха били непобедими.

- Тогава излиза, че разединението сме го наследили от тях? Все се делим на какво ли не - на комунисти и демократи, на „Левски“ и ЦСКА, дори и църквата бяхме разделили.

- Историците помежду си се шегуваме с това, но не можем да сравняваме сегашното общество с тракийското. Не става дума за наследство. Първо, ние имаме национално самосъзнание, докато в древността такова понятие няма. Одриската държава, одриското царство по времето на Терес, след това Ситалк, Котис, е по-голямо като територия от днешна България. Траките са обитавали огромна територия дори за древността... Но начинът на мислене на тези древни хора е различен. Разединението на съвременните българи идва по-скоро от несигурността какво искаме да постигнем.

- Кои са причините за това все още да не се чувстваме напълно европейци - бедността, невежеството или друго?

- Невежеството е най-страшното нещо. Бедният човек е по-често зависим. Но по-страшна е духовната бедност. Тя прави тази несигурност и люшкане на хората. Ако това се преодолее, няма да имаме такива проблеми.

- Преди години като че ли имахме по-голямо духовно самочувствие, сега не изглеждаме ли смазани?

- Не мога да генерализирам за целия български народ, а и това е грешно да се прави. Но като наблюдавам учените и много от хората, които се занимават с култура, виждам, че не се чувстват смазани, тези хора имат самочувствие. Особено ако са уверени в това, което вършат. Българските учени винаги са се чувствали европейци и преди, и след 10 ноември 1989 г. Дори се дразнят абсолютно основателно, че при подписването на документи за присъединяването ни към ЕС сме се съгласили българските учени да са по-слабо платени по международните проекти от западните си колеги.

Ето как, без да мислят, политиците унизиха българската наука и нашите учени няма да простят това на политиците. Не може ей така, автоматично, с един подпис да направиш собствения си интелектуален елит втора, че и трета категория.

- Между другото ние все разчитаме на държавата, докато траките са правели всичко сами.

- Държавата - това сме ние. Докато не обясним, че всеки от нас е част от държавата, че ще спазваме правилата тук и зад граница, ще има проблеми. Ако всички правехме това, което трябва, нямаше да има много от проблемите, с които ежедневно се сблъскваме.

- Като цяло винаги сме имали усещането, че природата е нещо свещено. Дали при застрояването на Черноморието или на планините, но се втурваме да я браним...

- За траките природата е Велика богиня майка. Те са един от народите, които са живеели изключително природосъобразно. Например, икономиката на траките е затворена екологична система, каквато ние нямаме в момента. Те са изнасяли много дървен материал, но освен това са народ, съхранил сто процента своите гори. Тоест, те са умеели да използват природата, като са я познавали отлично, без да я унищожат. Траките са вписвали своите светилища в природата - така са хармонизирали цялостния си живот с нея. И това, изглежда, е останало в културната памет на българина. Затова виждаме как младите хора днес може да скочат заради едно дърво и това не е само световното увлечение по съхранението на природата, то е и вътрешно чувство. И това ми харесва.

- Траките са вярвали в безсмъртието и може би заради това са влагали парите си в съкровища, а не в пътища, училища и книги. Дали не се смятаме и ние за безсмъртни, след като много от нещата правим все едно сме такива?

- Не знам дали се смятаме за безсмъртни, но подсъзнателно, изглежда, сме наследили нещо от културната им памет. Нашето семейство пусна вица за магистрала „Тракия“ - строят я толкова много десетилетия и затова е кръстена „Тракия“ - т.е. защото сме безсмъртни и можем да си я строим до безкрай. Само че траките вярват в енергийното, а не във физическото безсмъртие. Трябва да изживеем достойно живота си тук, за да получим енергийното безсмъртие отвъд. Въпросът е как изживяваме живота си тук и сега.

Не бива да насаждаме у младите хора чувството на духовен нихилизъм. Родителите имат вина към децата си, че го пренасят върху тях и им го внушават. Това не е редно. Ние сме дали много неща на европейската култура и не бива да се срамуваме от това. Напротив, трябва да сме горди, да познаваме историята на другите и да се чувстваме част от този калейдоскоп от култури.

- Трябва ли политиците да се намесват в научни спорове?

- Най-добре е политиците да четат, ако могат. В научните спорове е трудно да се намесят, защото учените няма да ги допуснат и няма да им обърнат внимание. Те използват административни и финансови лостове, за да се опитат да направляват процеси в науката. Само че, слава Богу, науката и културата имат това свойство, че ако нещо се закрие, то се пренася на друго място, където има благотворна почва. Ако тук закрием тракологията, както направиха, тя отива в Румъния, в Турция, в Гърция. Учените просто се пренасят и започват да работят по-активно в тези страни. Науката няма да се загуби, но ще загуби държавата.

- Как се почувствахте, след като бившият финансов министър Симеон Дянков закри института по тракология?

- Към Дянков имам особено мнение заради спирането на финансите към БАН. Но не той закри института, това беше зле направена реформа в академията. Хуманитарните дисциплини и изкуствата бяха и са потискани, по-зле финансирани са от другите институти. А същевременно непрекъснато говорим за духовното, за ролята на хуманитаристиката. Е, няма как тя да се развива без пари. Не може да се иска от хуманитаристиката и от обществените науки да са печеливши. Навсякъде по света те са дотирани. Ефектът от работата им е индиректен.

- Не мислите ли, че изчезна нормалността у нас?

- У някои сигурно е изчезнала. Но колкото и да е малобройна българската интелигенция, колкото и да са малко българските учени, а те наистина са малко на глава от населението, те се стремят да поддържат огъня. Докога ще бъде това - не мога да кажа. Защото младите хора заминават точно заради това отношение. Виждайки как техните преподаватели са унижавани, не искат това да се случи и с тях.

- Искали ли сте да напуснете България?

- Сигурно всеки е имал такива помисли, особено когато се сблъска с „гумения надуваем дюшек“ на българската администрация. Дори царят да дава и отдолу да искат, администрацията много често спира процесите. Този „гумен дюшек“ трябва да бъде пробит. И това трябва да се случи, ако искаме да направим скок. Като нация имаме сили да стане. За науката, с която се занимавам, тук е плодотворно. Нашата тракология е международно призната. Дори тук да не ни зачитат, ние, слава Богу, сме зачитани по света. Международния научен обмен го имаме и засега в това отношение не се чувстваме изолирани.

- Работите с млади хора, какво им липсва?

- Младите ми дават надежда. Неприятно ми е обаче, че повечето от тях не са получили достатъчно от семейството си. Не казвам от училището, то е след това. Семейството трябва да обръща повече внимание на децата си. Както знаем, добрите маниери се учат през първите 7 години. А дребничките наглед проблеми създават и намръщените хора у нас.

- Траките са имали много светилища. Къде да търсим днес нашите светилища и имаме ли ги?

- Имаме ги, но не ги осъзнаваме като такива. Щом има държавна структура, тя има и своите топоси, свързани с вярата. Религията е вид идеология. И до ден днешен ние имаме Площада. Площада с институциите, където се събираме за добро и лошо. Разбира се, имаме църквите, джамиите, синагогите. В древността е имало изключителна толерантност към култовете. Хората вярват и се покланят на своите богове, почитат ги. Но имаме и другите топоси, които показват държавността. Например, такива са гвардейците пред президентството. Народното събрание е един такъв топос, където се протестира и се иска, но и където се правят законите. Когато погледнем на тези места като на институции, олицетворяващи нашата държава, ще се държим и по по-различен начин.