„Как да реформираме Европейския съюз? Като му помогнем да експлодира“, казва Марин льо Пен, чиято партия се е устремила решително към победа в изборите идната неделя. Според социологическите проучвания Националният фронт (НФ) печели 24% от гласовете срещу 22% за традиционната дясна партия Съюз за национално движение и 17% за социалистите на президента Франсоа Оланд. Самоуверена, стилна и решителна, лидерката на тъмносините не си поплюва в заканите: референдум за излизане на Париж от ЕС, разтрогване на Шенгенското споразумение, връщане към франка.
Марин льо Пен и Геерт Вилдерс готвят саботаж на ЕС отвътре. Марин оглавява антиевропейски блок в Брюксел Националният фронт на Франция е гръбнакът на формацията „Европейски съюз на свободата“ - коалиция от шест евроскептични партии, които по всяка вероятност ще имат достатъчно подкрепа, за да създадат своя парламентарна група в следващия Европарламент. Десния съюз Марин основава преди пет месеца с Геерт Вилдерс, шеф на холандската антиевропейска партия, която също се е устремила към победа на изборите. В сдружението участват още австрийската Партия на свободата, белгийският Флаамс беланг, италианската Северна лига, словашката Национална партия и шведските демократи. Според социолозите формацията ще има най-малко 40 евродепутати, което ще й донесе субсидия от 2,5 млн. евро. Извън нея заради лична неприязън с Марин остава британецът Найджъл Фарадж със своята ЮКИП. |
В саботажа отвътре срещу „гробокопачите от Брюксел“ Льо Пен успя да привлече още най-малко шест крайнодесни партии в Европа. С тях тя има шанс да сформира третата по големина парламентарна група в Европарламента (виж карето вдясно). Очертаващият се триумф на НФ до голяма степен се дължи на традицията хората да се чувстват свободни да пуснат протестна бюлетина на не така решителния европейски вот. Това обаче не е всичко.
Семейно ксенофобско предприятие
Откакто наследява баща си Жан-Мари начело на партията през 2011 г., 45-годишната Марин се хвърля с всички сили да отърве фронта от имиджа му на семейно ксенофобско предприятие. Във френския национален отбор по футбол има твърде много черни, газовите камери в Аушвиц са просто детайл от историята, а масовата имиграция към Франция е еврейски заговор срещу величието й - тези разбирания на Льо Пен старши днес са табу за членовете на движението. Откритите прояви на расизъм и антисемитизъм остават в миналото, фанатичната и ултраконсервативна реторика е забравена. Езикът се полира, в партията влиза армада от образовани хора. Процесът на „де-демонизация“, както медиите го кръщават, цели да се разшири базата от възможни гласоподаватели и да превърне НФ в партия, за която един средностатистически недоволен европеец може да пусне бюлетина без угризения.
Марин отказва етикета „крайнодесни“ и дори заплашва да съди всеки, закичил го на партията й. „Подобно определение незаслужено ни маргинализира. Една партия не може да е крайна и да има такава масова подкрепа“, отсича тя.
Крайнодясно
или крайноляво
И наистина, в борбата за протестния вот партията на Льо Пен отправя послания, характерни далеч не само за ултрадесния политически сектор. „Отдясно сме взели идеята за нацията, която трябва да бъде защитавана чрез битка с неконтролируемата имиграция и яростната война с престъпността. Френското гражданство трябва да е или наследствено, или по заслуги“, категорична е Льо Пен.
Освен имигрантите от колониите и Източна Европа жертва на острия й език са мюсюлманите. Тя доказва, че е истинска дъщеря на баща си, когато през 2013 г. сравнява ислямските молитви по френските улици с „нацистка окупация“.
Наред с всичко това обаче Льо Пен става изразител на откровено крайнолеви идеи, зад част от които традиционните партии трудно биха имали смелост да застанат: озаптяване на свободните пазари чрез мита, санкциониран от Париж протекционизъм и активна държавна намеса в икономиката, незабавен край на политиката на икономии, намаляване на данъците. Льо Пен яростно критикува глобализма и неолиберализма.
„Баща ми прекара целия си живот в борба срещу крайния комунизъм. Аз няма да се уморя да се боря срещу крайния либерализъм“, казва тя.
Презряна от елита, обичана от народа
Всички тези крайни послания превръщат Льо Пен в аутсайдер сред политическата класа. Упоритото разграничение на традиционните партии от нея тя използва особено умело: лидерката се представя като презрян от надменните самозабравили се френски елити политик, който се чувства у дома си само сред народа. Под умелото й ръководство НФ става новата партия на малкия човек, на работническата класа. През 2013 г. Льо Пен поема на „Обиколка из забравена Франция“, за да се срещне с хората от провинциални градчета, ударени най-силно от кризата. „Тя сподели мъката им и не изпусна да подчертае, че за разлика от нея далечните Париж и Брюксел не се вълнуват от обикновените хора и с готовност жертват интересите им под диктата на корпорациите“, написа в репортаж тогава „Льо Монд“. Обиколката дава своите резултати, след като през март НФ регистрира най-доброто в историята си представяне на традиционно слабите за него местни избори - 5% подкрепа и кметове в 11 средноголеми града.
За Льо Пен гласуват членовете на някогашната Комунистическа партия, хора, изпълнени с носталгия по ерата „Дьо Гол“, ултранационалисти още от войната срещу Алжир. Всички те харесват посланията в защита на традиционния за Франция етатизъм. „И десни, и леви успяха да доведат до банкрут една от най-могъщите страни в света. Как стана така, че загубихме своята идентичност, гласа си по света? Безработните са милиони. Това е заслуга на двете партии, които са колонизирали властта през последните десетилетия. Но ние ще издигнем нов елит на хора от народа. На костюмарите в Париж няма да им харесва. Ще се питат кои са тези работници, домакини, студенти?“, казва Льо Пен.
А гневните французи й вярват все повече.
Марин льо Пен и Геерт Вилдерс готвят саботаж на ЕС отвътре. Баща й е идеолог на евроскептичния популизъм Бащата на Марин - Жан-Мари, си спечелва прозвището Дявола на републиката, тъй като е един от първите политици в Европа, създали успешна партия на базата на евроскептицизъм и национализъм. Той участва пет пъти в изборите за президент, а цяла Франция е принудена да скандира „Никога повече“, когато през 2002 г. стига до балотаж срещу Жак Ширак вместо кандидата на левите Лионел Жоспен. Марин е най-малката от трите му дъщери - тя се ражда през 1968 г. в парижкото предградие Ньой. Двамата развиват особено близки отношения, след като майката Пиерет бяга в САЩ с биографа на Жан-Мари. По това време Марин е на 16 г. Последвалият скандален развод е любима тема на френските медии. Тийнейджърката вижда майка си на страниците на сп. „Плейбой“ облечена само с престилка и държаща парцал - фотосесията е отмъщение за думите на Жан-Мари, че бившата му жена трябва да „чисти къщи вместо да иска издръжка от него“. Марин преживява и още една травма в детството си - когато е на 8 г., в дома им избуха бомба, а семейството оцелява по чудо. Въпреки трудното детство бъдещата лидерка на НФ завършва право с отличие и между 1992 и 1998 г. е действащ адвокат. Парадоксално, като обществен защитник тя неколкократно представлява в съда нелегални имигранти - факт, който противниците й в партията използват по-късно. Марин е част от политиката от малка, неотлъчно придружава баща си по демонстрации, а когато се включва в първата си кампания, е едва на 13 г. След 1998 г. тя оглавява правния отдел на НФ, за да стане евродепутат през 2004 г. - каквато остава и до днес. „Политиката е животът ми. През всичките тези години аз винаги съм чувствала предубедеността на хората - който е Льо Пен, е извратен расист. Това несправедливо отношение ме направи по-силна и ме мотивира да продължа“, споделя Марин. Самата тя е самотна майка на три деца с два развода зад гърба си. Французойката яростно крие подробности за личния си живот. |