21825 | 19 май 2014 | 15:36

Цифрите са важни. От тяхната интерпретация дали ще се затвърди усещането, че едни партии са поели по историческото нанадолнище, че други не

Как ще изглежда България сутринта на 26 май?
Преди години сутринта след проведени парламентарни избори в Русия у нас течеше сутрешен блок на една телевизия. Въртяха се наши актуални теми, разбира се, но водещият час по час прекъсваше гостите с важното обяснение, че прави опит да се свърже с един от шефовете на щаба на победилата „Единна Русия“.
Прозвучаваше тържествено „ало-ало“, след него неизбежният коментар, че връзка няма, и интригата се връщаше в студиото, за да бъде повторен същият номер 10 минути по-късно. Като че ли на въпросния водещ не му беше пределно ясно, че да намериш сутринта след изборна нощ някого в Русия, особено ако е победител, е чист абсурд.

А ако намериш някого сред българските политици, какво ще каже? Преди всичко

ще бушува голяма война

на интерпретации какво точно се е случило. Ако на президентски и на парламентарни избори е горе-долу ясно какво става и не можеш с чиста съвест да твърдиш, че твоят кандидат е победил, ако не е избран, то на местни и европейски пейзажът става неизмеримо по-пъстър. Ето само няколко от аргументите, които ще бъдат използвани от партии и кандидати, за да настояват на постигнатия от тях успех.

На първо място ще бъде дежурната фраза, че условията не са били равни за всички, че едни са имали предимство, а други не, че едни са се възползвали от властови ресурси, а други не, имали са повече достъп до медии и повече финансови възможности, че организацията на изборния процес не е позволила всички да бъдат в равна степен чути от гласоподавателя.

При такива неблагоприятни обстоятелства, ще кажат, и при такава кампания, която се водеше срещу нас, при такова скандално купуване на гласове по всички електорални пазарища на отечеството, каквото направиха нашите противници, но в което ние, естествено, не участвахме, осъщественото е много добре и със сигурност би било повече в по-демократична среда. Вижте колко много са негласувалите, ще възкликнат, съвсем очевидно е, че негласувалите са против статуквото, значи можем да ги смятаме в наша полза. Имаше натиск за ниска избирателна активност от страна на нашите опоненти, ще заявят, и в общи линии всичко работеше срещу нас. Или както мъдро биха обобщили сърбите, „играли смо добро, али немали смо шанса“. След което ще започнем да се броим.

Победата ще може да се мери

според интереса на дадената формация по брой подадени за нея гласове. Ако изглежда неубедително малко, тогава по проценти, те винаги внушават по-сериозна тежест. Онези, които са се явявали на предходни избори, ще могат да сравнят резултата си с тогавашния и евентуално да декларират ръст на доверието.
Онези, които не са, ще имат желязното алиби, че всеки глас в сметката им е повече от нулата, с която са тръгнали, значи е успех. Ще се премине към сложни калкулации. Правителствените сили, взети заедно, са повече от антиправителствените например. Русофилските са повече от русофобските, или обратно. Десният избор е изборът на българското население, а не левият. Ако съберем гласовете на всички партии, които са в нашия лагер, ще се види, че сме повече от този или онзи.

А след втората фаза ще се мине към третата - на политически обобщения. Показахме, че центърът има шанс. Показахме, че България има нужда от нов балансьор. Показахме, че предсрочните избори са неизбежни и че хората масово искат промяна. Дадохме своя принос за успеха на нашите партньори от Европа, защото нас трябва да ни разглеждат като едно цяло с тях и тукашните ни хиляди трябва да се измерват с кантара на тамошните милиони. Успяхме да повдигнем важни теми пред българския избирател, от които никой друг не се вълнуваше, събрахме определена подкрепа и продължаваме нататък, защото не сме еднодневки, имаме кауза и смятаме, че хората ще я оценят още по-високо на следващия вот. 

Може и да има оставки, но намерения за такива засега не личат при никого от лидерите, освен навярно при неочаквано драматичен провал По-вероятно е да чуем тезата, че оставката всеки я държи в джоба си, но няма да я вади оттам, защото предстоят много по-сериозни изпитания, които изискват консолидация вместо лов на вещици и търсене на виновни.

А защо е толкова важно всички да са регистрирали успех? Не само заради самочувствието в партийните редици. А главно защото

барутът е запазен за после

Истинската битка като че ли не е на 25 май, а е отложена за по-нататък. Ефектите, които се търсят, посланията, които се отправят, са насочени за the day after. Евровотът е репетиция, въпросът е на какво точно. Естествено че цифрите са важни. От тяхната интерпретация в много голяма степен зависи дали ще се затвърди усещането, че едни партии са поели по историческото нанадолнище, че други не са успели да капитализират първоначалния ентусиазъм, че трети не могат да продължат напред в настоящия си вид. Не по-малко важно е какви сигнали ще бъдат излъчени незабавно след оповестяване на цифрите. Този път със сигурност предизборната кампания ще се прелее в следизборна и второто действие ще бъде по-ключово от първото.

Най-хубаво за българската демокрация ще бъде, ако партиите намерят сили в себе си да признаят резултатите. Практиката, установена напоследък, резултатът да бъде обявяван за фалшив само защото не ни изнася, не е просто трик и елемент от политическата пропаганда наред с други, а много опасно оръжие за ерозиране на институциите. Досега се е случвало неведнъж хората да съжаляват, че с гласа си са подкрепили неправилната партия. Ако решат, че гласът им няма никакво значение, ще бъде изключително трудно да съхраним каквато и да било легитимност на политическия живот. Да режеш клона, на който седиш, поначало е рискована работа.

А българските политици ще се втурнат в още няколко сюжета. Единият несъмнено ще бъде говорене за нови коалиции под мотото „Само заедно можем да наложим каузите, за които се борихме“. Другият ще бъде още по-активно говорене за предсрочни избори. Те са важни за ГЕРБ, но не единствено. Сред по-малките партии почти всички съзнават, че без мобилизация за един предсрочен вот инерцията им ще отслабне, а вложените в тях надежди ще отшумят. И няма да пропуснат да извадят хиляда и една причини за незабавна оставка на кабинета.

Ще се намесят протестни мрежи

със сигнали и обвинения, ще се включи президентът със скръбни заключения за недемократични и неевропейски ходове на властта, ще чуем отново за позабравения референдум, ще призовават ДПС да се държи европейски и да не подкрепя повече слугуващите на Путин комунисти, ще призовават комудържат европейски и да съвместни действия с московската дружина на Сидеров. Не е изключено да споделят с нас нови неща за миналото на Бойко Борисов. Той е необичайно мек в кампанията и освен общи изявления за катастрофата, до която ни водят управляващите, не излиза с нищо по-ярко в свой стил. Може би се готви за друга битка. Президентът също трябва да бъде готов. Анкетната комисия на Ташева в парламента едва ли ще го остави на мира през следващите месеци. Неговите бизнес увлечения, проявявани особено щедро при визити в чужбина, вече си навлякоха недоволството на част от българския капитал, а какво мислят за него опонентите му - може би скоро ще научим. Най-деликатният момент след изборите обаче е геополитическият. Украйна след 25 май, реакциите на Изток и на Запад, предвиденото за юни полагане на първи тръби на „Южен поток“ сервират поредица от горещи картофи, които България трябва много внимателно да преглъща и да бъде единна, а тя точно тогава ще бъде по-разединена от всякога.

Сутринта на 26 май ще изглеждаме по същия начин, както и преди. Политическият махмурлук ще мине. Противниците на властта твърдят, че се борят срещу монополите и искат икономическо съживяване. Властта твърди точно същото. Да не вземе обаче парадоксално да се окаже, че именно тези неща ще бъдат блокирани и отложени в очертаващата се следизборна кампания. Тестът за политическа зрялост на управляващи и опозиция още не е взет.