26273 | 23 май 2014 | 14:51
- Проф. Георгиев, честваме деня на светите братя Кирил и Методий два пъти - на 11 май и на 24 май. Обяснението е - единият е църковен, а другият е държавен празник. Не се ли обърква така човек между два празника по един и същи повод?
- Знаем израза „между два стола“ и какво става с човек тогава - пада на земята. В подобна ситуация се оказва и в този случай - между два празника. Не че ще падне на земята, но така се разколебават доверието и вярата му в смисъла на този празник. Какво е това двудатие - 11 май, 24 май? То е противокултурно и трябва да се разреши.
- Бъркотията не идва ли от т.нар. стар и нов стил?
- През 1916 г. денят на Кирил и Методий е един - 11 май. Под вътрешен и външен натиск България преминава от Юлианския към Грегорианския календар, наваксваме разлика от 13 дена напред. Така Бъдни вечер не е вече на 24 декември, а на 6 януари. Йордановден не е на 6 януари, а на 19-и и така нататък. Става
пълна бъркотия, явяват се понятията „стар“ и „нов стил“. През 1968 г. Българската православна църква вероятно е доловила грешката, която е направила, и връща църковните празници на изходните дати. Настъпва още по-голямо объркване, което продължава и в светския живот. После се стига и до друга глупост - управниците да честват Априлското въстание през май.
- И как да се поправят нещата, професоре?
- Призовавам политиците за следното: отбелязвайте Априлското въстание на деня, както го нарича Захарий Стоянов: „денят беше 20 априлий“. Разбирам, че за управниците всяко въстание, което не е в тяхна полза, им е неприятно. Но има други ценности. Ако на едно българско дете му кажат сега, че на 2 май ще празнуваме Априлското въстание, първият му въпрос ще е какво прави април през май. Що се отнася до 11 и 24 май, призовавам на това двудатие да се сложи край - църквата, властта и обществото да намерят изход от бъркотията.
- И коя от двете дати да изберат?
- Да изберат едната от тях, за да няма два стола. Това е моето предложение. От години не стихват споровете ни с Македония - чии са Кирил и Методий - български или македонски. На 11 май от църквата и от академичните среди бе направен някакъв опит за славянско сближение между двете държави. Крайно време беше това да се случи. Дрязгите и разприте обаче ще останат. Сближаване може и да има, но до сдобряване, до побратимяване няма да се стигне. Някога понятието „народност“ е било много различно от днешното. Солун, където са родени Кирил и Методий, е бил международен град. Разправиите днес осъвременяват едно минало състояние, което много се различава от днешните представи дали двамата братя са българи, македонци, или гърци. Тогавашните хора са били много по-отворени спрямо днешните народностни граници.
- Каква е днес ролята на писмеността, светът е живял хиляди години без нея?
- Всяко явление е двуценностно - и техниката, и науката, и законите. То има полезна, но има и вредна страна. Когато древните гърци се осъзнават, че вече прописват, съпротивата срещу писмеността е много силна. За мъдреца Сократ Ницше казва: „Човекът, който никога не написа нито ред.“ Клюката твърди, че е бил неграмотен. Писменото слово ограничава прякото, словесното общуване с въпроси и отговори. Това раздвоение е мъчително и днес има твърде много безписмени култури по света. Писмеността отслабва паметта на човек и така я притъпява. Ето това е една от лошите страни на писмеността.
- Но светът върви напред в развитието си, няма как да остане на едно място?
- Светът се променя и към по-добро, и към по-лошо. Всяко действие, събитие, явление има добра и лоша страна. Голяма революция е било т.нар. Гутенбергова галактика - преходът от ръкопис към печатно слово. Има много предимства, но печатното и машинното писане отчуждават действието на ръката на човека от творенето. Затова всяка новост има добри страни, има и отрицателни. В България до началото на ХХ век има голяма съпротива срещу печатното слово.
- Половината славянски народи пишат на латиница, другата половина пишат на кирилица. Трети - като сърбите, и на двете азбуки. Има ли опасност от двуписменост в България?
- Официално нямаме двуписменост. Кирилицата се изучава, все още книгите излизат на кирилица, но латиницата е силно разпространена, особено в т.нар. машинни комуникации в рекламата. Културното влияние от Запад върху България е силно, а съпротивата - нищожна. Има опасения, засега изглеждат фантастично, но може и да се сбъднат, България да обяви две писмености като официални, кой каквото избере. Тоест учениците от първи клас да почнат да учат кирилица и латиница и така да повторим сръбския случай (в Сърбия това официално е въведено - б.р.).
- Възможно ли е писмеността да скара култури?
- Може да ги отчужди. След изпъждането на хората на Кирил и Методий от Моравия чехите винаги са писали на латиница. А хърватите са сменили три писмености - глаголица, кирилица и латиница. През XIX век се усилва идеята за славянско културно единство. В България идват мнозина чехи, да споменем само Константин Иречек. Идват словенци, българската стенографска писменост например е създадена от словенец и т.н. През XX век тези връзки западат и днес красивото клише „славянска култура“ е доста остаряло. Конфликтите между славяните се развиват пред очите ни. Чехите са твърде враждебно настроени към руснаците, поляците още повече. Да припомним, че първият военен противник на новосъздадена България е славянски - през 1885 г. ни напада Сърбия.
- Обединява или разединява писмеността?
- И едното, и другото. Когато не знаеш да четеш и да пишеш на един език, писмеността раз- Неграмотният човек е по-непокорен към властта деля хората. Грамотността служи на властта. Всяка власт се стреми да ограмоти, така правеше комунистическата. Причината - хората да станат по-културни, но и по-послушни. Да четат какво казва властта. Така че писмеността и тук е двояка. Ценно е човек да се научи да пише, но това го поставя и в лошо положение спрямо властта. Неграмотният човек е по-непокорен от грамотния. И предлагам, когато се говори за делото на Кирил и Методий, да се говори не само патетично, но да се говори и за отрицателните страни на писменото слово. Писмеността за едни е ценност, а за други - вредителство. За разумния човек тя носи и добри, и лоши страни - той използва добрите и се мъчи да пренебрегне лошите. Затова възвеличаването на делото на Кирил и Методий е едностранчиво виждане.
- В края на XIX век (1897 г.) Стоян Михайловски издава „Книга за българския народ“. В нея той пише така: „За да господарстваш - развращавай.“ Как разчитате тези думи?
- Многозначно е твърдението, но в него се крие значението - всяка власт е неморална. Не се управлява с морал, а с насилие, лъжа, кражба, с пороци и престъпления. Приучи човека на подобни действия и така го подготвяй да стане властник.
- Намирате ли прилика с днешното състояние на политическата ни система?
- Михайловски добре познава римското минало и често използва латински цитати. Познавал е и настоящето си добре и за жалост е умеел да предвижда. Книгата му неслучайно не е приятна на нито един политически режим в България и тя е отпаднала от училището. Не защото е трудноразбираема, напротив. Отпадала е, защото е неудобна за властта.
- Не бива да пропускаме факта, че Михайловски е един от най-големите ни сатирици, а точно той е автор на стихотворението „Върви, народе възродени“ във възхвала на славянските братя.
- Наистина е удивително наличието на това стихотворение сред многото негови убийствени сатирични съчинения. В това действие на Михайловски можем да видим тогавашното преклонение пред Кирил и Методий. Можем да видим и желанието му да бъде не само сатирик, но и одист. Това е ода, която Пипков-баща превръща с музиката си в химн.
- В „Нова книга за българския народ“, която издадохте в началото на 90-те, вие задавате въпроса: „Какво значи днес за нас Европа?“ Как ще отговорите сега на това питане?
- Винаги да се търси опора, образец някъде извън България. Така наречените русофили се прекланят и те не знаят точно пред какво, но пред Великия брат. Имаме преклонение пред Германия, пред Съединените щати. А сега продажническото и коленопреклонното у някои българи стигна до призива: европейското е нормално и трябва да станем европейци. Още Алеко Константинов се е надсмял над тези напъни. Не само защото са неосъществими, тази Европа всъщност съвсем не е безпроблемна. Допреди се равнявахме с великия братски Съветски съюз, стремяхме се да вървим в крак с него, сега се стремим да вървим в крак с Европа. Това е много лоша национална духовност и нагласа.
- Докъде ще стигне това наше пътуване до Европа?
- До разпадането на Европейския съюз. Ще стреснете мнозина с тази прогноза, професоре. - Това ми е работата. Европейският съюз ще се разпадне, защото е изкуствено създаден, донякъде насила, и по образец на Съединените щати. Преди да се направи този съюз, в Европа се развива идеята да направим Европейски съединени щати. Разбра се, че САЩ са една много силно разпадаща се изкуствена държавност, създадена от две войни - едната антиколониална срещу Англия, а другата гражданска между Севера и Юга. Така че у нас след първото „кръгом на Изток“, последва и второто „кръгом на Запад“.
- Сега предстоят избори, успяваме ли да съхраним духовността по време на кампанията им, или обратно - у нас избиват други страсти?
- Много труден въпрос. Моят начин на мислене е раздвоителният. Обществото се разделя на желаещи да гласуват и на нежелаещи. Разделя се на хора, които вярват, че от изборите нещо ще се промени за добро, и на хора, които не вярват. Изборите са много противоречиво явление, освен това са и сравнително ново в историята на света. Те пораждат усещане, вяра, че все пак ние се самоуправляваме, че все пак властта зависи от нас. Много хора обаче виждат, че нищо не зависи от нас.
- Повече тъжно или повече комично виждате в нашенските избори?
- Толкова е тъжно, та чак смешно. Чували сте тоя израз. Смешното го има и изборите открай време са били тема за комика. Бай Ганьо пак прави избори - и предишните, и следващите, и по-следващите...
Мобилна верси
RSS
