22603 | 16 окт. 2012 | 11:59

Знаят ли националистите какво не знаят?

За разлика от някои други партии националистите понаучиха къде от собствен опит, къде от четенето на дебели книги, че „не всичко, което хвърчи, се яде“. Дори и нещо повече - осмислиха донякъде вековната сентенция, която казва: „по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата“. И от буквалния плагиат „депутатите - тези грухтящи прасета“ (как ли се пишеше това на немски език, за произнасянето е ясно) достигнаха до нулевата ставка по ДДС за лекарства, хляб, книги, бензин.

Е, остана нещичко от предишната реторика - „противо турци да стоим насреща...“, както и традиционният призив за „България над всичко!“, но това е по-скоро задължителен за национализма фон - нещо като табелката на входната врата. Да не вземе някой да обърка стаята в политическото общежитие.

И други неща понаучиха. Като това например, че „съединението прави силата“. Ето,

заговори се за два алианса

Първия - между „Национален фронт за спасение на България“ на Валери Симеонов и ГОРД на Слави Бинев. Вторият - между „Атака“ и ВМРО. С уточнението, че обединенията очевидно следват Лениновата постановка: „Преди да се обединим, да се разграничим.“

С други думи, налице са предпоставки „патриотите да вземат своето“, като понапълнят както могат схемата за конструкции от този тип. Конструкция, крепяща се върху трите кита: водачи, пропагандна машина и недоволни маси.
Да разгледаме отблизо „китовете“.

Най-стабилен очевидно е китът „Пропагандна машина“, дори и само за това, че телевизиите СКАТ и АЛФА го захранват, а останалите медии няма как да устоят на примамката „събитие, пък било и псевдо“, както и да се откажат от платената пред избори реклама.

Малко по-различно е при кита „Водачи“. Хлъзгав е гърбът му. Има място за един, а по право водачите са повече от двама. Е, „с оглед на поставените цели“ конкуренцията може някак си да се тушира. Ще се хванат за ръцете, може и да се прегърнат. Ето ти стабилност. А след изборите да си мерят маршалските жезли.

Виж, върху третия кит

акробатиката е кошмарна

Там дори и най-невинните движения са със сложността на „салто мортале“. И последствията - еднозначни. А си сбъркал - и както е казал поетът: „Глътна вода - удави се.“ Та този кит, нека си припомним, са „недоволните народни маси”.

Разочарованите от управлението на ГЕРБ, бедните, оскърбените, които в своята съвкупност формират онзи прословут наказателен вот, от който при избори всеки се надява да поприбере по нещичко. И като го добави към гласовете на своите, работата станала.
Но ако направим опит за анализ на „живия живот“, е добре да започнем от категорията на хората, останали продължително в състоянието на „тихо разочарование“. Какво предизборно да им предложиш? И ето я основата на властващата концепция, към която илюзии имат и националистите: „повечето хора искат да им се обясняват рационално политическите доктрини, те не търпят измамите, предпочитат лекия живот пред трудния,  удоволствието пред болката... Вярно е точно обратното.“

Цитираното обобщение е на Дж. А. К. Браун и очевидно е извлечено от ситуация, подобна на тази, в която се намираме сега. Криза.

Валидно в подобни случаи е, че

разочарованите са по-доверчиви от доволните

Доверчиви към властта, обаче.

И като е тръгнало да цитираме, то както казва Стреземан: „Те отправят молитви не толкова за насъщния си хляб, колкото за ежедневната си илюзия.“ А „една ефикасна доктрина не е тази, която се схваща рационално; тя по-скоро противоречи на природата, на здравия разум и на чувствата“ (не беше ли Паскал?).

И по-нататък: „На разочарованите им харесва да бъдат мамени“ (отново Браун). И заключителният акорд: „Отчаяните хора имат нуждата да мразят, защото когато омразата се споделя с други, тя е най-силното обединяващо чувство“ (това пък май че беше казано от Хайне). С други думи, „хайде обратно към стария курс“, но предпазливо „за да не се пресоли манджата“.
Акробатика!

А сега за бедните.

Националистите са загрижени за „малкия човек“. И решението е минималната работна заплата - 1000 лева, а минималната пенсия - 500. Браво! На това се вика удар в десетицата. Майко мила, колко гласове ще привлече! „Ще привлече, ама друг път“ - ако се заимства идеята на онзи анекдот, в който бащата щял да купи велосипед на сина си.

Оттук нататък текстът може да се прочете и от останалите партии освен интересуващите ни националисти.

Противно на очарователните лаици сред произвежданите на конвейер политолози, противно на ортодоксалните марксисти, чиито познания по политика започват и завършват с цитати, бедността НЕ ПРЕДПОЛАГА автоматично отключване на недоволство. А поражда точно обратното. За най-бедните - примирение, за по-малко бедните - мърморене, но нищо повече.

Опасността за управляващите

идва от две неочаквани на пръв поглед, дори парадоксални посоки. Идва или от „новите бедни“ - тези, които са получили и получават небивали по-рано придобивки, или от богатите, които нещо са загубили, ама пък... колко още имат. Възможно е и съчетание между двете категории, за които – нека да го кажем завъртяно (акробатика!) - е валидно основанието за наличие на предпоставката „протестен вот“.
Може да се каже по-кратко и разбрано: „Бедността крепи властта!“ И което е още по-интересно - колкото хората заживяват по-добре, толкова повече те намират положението си за нетърпимо. И както отбелязва Алексис де Токвил - ето ти и революцията от 1789 г., непосредствено преди която френските селяни и занаятчии достигат най-високия стандарт в Европа, в съчетание с „права и свободи“.

Ей, четат от ГЕРБ! Може би и затова сме на последно място в Европейския съюз по доходи.

Бедната ми тройна коалиция, тръгнала да повишава пенсиите, да ги индексира... и къде сега са хората на царя, а и колко депутати вкара БСП. Но това като лирично отклонение.

Та какво се получава в настоящия и в следващи предизборни моменти. Май че ГЕРБ сами се набутаха в капан. Щели да раздават, доходи да повишават...А пък опозицията, както се полага, вика: „Давай, още може!“ Като вдига, то се знае, летвата. С мъничко, но тъй че летвата да падне. А пък може и да я постави в небесата, както се опитва Волен Сидеров, размишлявайки ефектно върху някакви промени в даването на концесии в добива на злато. Като че ли стана дума и за нефт, който да добиваме сами... Ще му окрадат идеите.

И точно тук си идваме на думата.

Нещо им се размива образът

на националистите. Долу-горе по подобен начин, както се получи при подкрепата за ГЕРБ. И ако има някаква дилема пред тях, то тя е дали да се присламчат към останалите партии с надеждата да хапнат агнешко, което може да не стигне, ако изобщо и го има. Или да хапнат овнешко сами.

Дилема! Нещо като „умствената дъвка“. Така ли -  така ли?

А ако търсят съвет - ето го. При това - доброжелателен. Що не си направят освежителен ремонт на нишата си. Тъй и тъй, след като ще се обединяват, трябва да сменят табелката. Удобен повод.

Колкото до въпроса „Знаят ли националистите какво не знаят?“, т.е. струва ли си да се занимават с акробатика, отговорът е: „Кой знае?”

(в. "Преса", печатно издание, бр. 281 от 16 октомври)