26680 | 30 май 2014 | 14:02

Евровотът на 25 май и парадоксите на демокрацията

И само някой да посмее да каже, че комунизмът не си е отишъл - на евроизборите бизнес дамата Евгения Банева взе съвсем малко гласове, но все пак два пъти повече от Съюза на комунистите в България. Можем да сложим това съотношение като аргумент в графата „краят на прехода е неоспорим и необратим“. Но става и за доказателство, че какъвто ни бе комунизмът, такъв ни е и капитализмът.

През 1896 г. излиза романът „Нова земя“, в който Иван Вазов описва как изглеждат нещата след игото. Ето как:

„Един от селяните, първенец, за да успокои съвестта си, поиска да разбере той какъв е. Благодумов му отговори, че, разбира се, и той е либерал, и Иван е либерал, и всички, дето са тука, са

либерали и добри хора

Всичките земледелци, всички, които сеят и орат земята, са либерали.

- Виж, и затова е името ви либерал. Либерал, който либи ралото! - поясни хитро Благодумов.

Селяните клюмнаха утвърдително. Сега това филологическо тълкуване им направи ясен, като божи ден, въпроса и ги убеди, че те от бога са дадени да бъдат „либерали“. - „Кой не либи ралото? Който не иска да яде, той го не либи...“- забележи попът, също възхитен от мъдростта на софийския гост.“

Ето и разговор на политическа тема отпреди две седмици. „Ще гласуваме ами, ний всяка година гласуваме.“ Двете жени са очевидно безработни, очевидно необразовани, очевидно близки с идеята, че гласуването е нещо, което не бива да се изпуска. Питам: А знаете ли за какво са тези избори? „За президенти.“ „Тая пък, президенти. Тука няма президенти, само в Америка имат, по-черен от нас даже.“ „Леее, нямало президенти, ами бате Бойко какъв е? Пък онова с черния президент беше кино, ако искаш много да знаеш.“

Вие преценявайте

коя от двете случки

на разстояние 120 години е по-смешна и коя по-тъжна. Първата е от ранните години на свободата. Свободата и демокрацията не са едно и също нещо. Свобода е, когато народът говори. Демокрация е, когато правителството слуша. Втората случка е от дните преди последните избори. Демокрация и демократичност също не са едно и също нещо. Демокрацията сама по себе си е парадокс. Защото съдържа в себе си инструмента за собственото си унищожение.

Най-лесно може да унищожи демокрацията самата демокрация. Да бъде управляван един народ от авторитарен лидер, тоталитарно мислещ егоцентрик, не е демократично. Но е демократично да се гласува за него, ако той се кандидатира. И ако мнозинството гласува за него (което е съвсем демократично), той застава начело на държавата (което изобщо не е демократично). Ето как с демократично средство може да се постигне недемократичен резултат.

Демокрацията не гарантира демократичност. Тя само гарантира, че използвайки я като инструмент, можеш да живееш толкова демократично, за колкото си пораснал. Демокрацията е математика. Тя брои, не тегли. Тя брои главите, без да се интересува какво (колко) има в тях.

Вотът на един умник

е точно толкова тежък, колкото вотът на един глупак.

Преференциалният вот е инструмент. Също като ножа, който не носи вина за това, че с него можеш както да си отрежеш филийка, така и да заколиш човек. С инструмента „преференциален вот“ ДСБ си осигури филийката от хляба на Реформаторския блок. Със същия инструмент избиратели на Коалиция за България отрязаха лидера на БСП от първото място, като по този начин нарязаха, изрязаха, срязаха, подрязаха де-що беше така добре подредено в листата.

Да видим къде за родения с късмет, па захвърлен в сметта на 15-и номер Момчил Неков има най-малко преференции. Разград - 283 гласа, Кърджали - 447, Търговище - 452. Излиза, че избирателите на БСП в тези три области са най-грамотни, ориентирали са се сравнително добре, че щом сърцето е вляво, дясната колонка не бива да поглежда и пипа. Обаче в Плевен Момчил Неков има 1793 гласа, в Монтана - 1774, Варна - 1759, София област - 1755, Пловдив област - 1741, Стара Загора - 1642 гласа. Да оставим колко са сходни числата. Оказва се, че

най-неспособните да се ориентират в лист хартия

избиратели живеят в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Монтана… Монтана не беше ли градът, който много ядоса Сергей Станишев и много зарадва Георги Първанов, тоест мястото, където първият е много важно да си го върне на втория? На всяка цена да си го върне.

Много шеги отнесоха по темата 15/15 възрастните избиратели на БСП, но достатъчно е човек само да погледне числата, за да се ориентира, че зад тях стоят хора, които или мислят, че изборите са за президенти, или са убедени, че такова нещо като президент у нас няма. 15/15 е езикът, с който неграмотността се изплези на сметките на имащите се за умни. Сметките, включително и във финансовия смисъл на думата.

При публичната тайна за тарифите при подреждането на листи, представяте ли си пред какво затруднение беше поставена досегашната схема от въвеждането на преференциален вот? На практика вече няма такова нещо като „избираемо място“. Как да определиш цена на нещо, което не съществува?

Спомняте ли си високомерното разделяне на народа през миналото лято на „количество“ и „качество“? Голям плач се изплака тогава от „умното качество“ срещу „тъпото количество“. Велико вайкане падна по заблудата, че една малка част от обществото може да расте, като се прави на сляпа за проблемите, водещи до деградацията на големи групи от обществото. Както първо „количеството“ е станало жертва на високомерното и заслепено неглижиране от страна на „качеството“, така после

„качеството“ става жертва на „количеството“

по простата причина, че изборите са математика. Демокрацията не се самогарантира, напротив, тя е толкова уязвима, че само за един ден може да се превърне в своята противоположност при това на свободни и дори честни избори (Германия, 1933 г.).

Демокрацията е изпит и преди седмица нейните отличници се оказаха тройкаджиите. Известно е, че най-лесно се управлява народ, който се държи на равнището на точната бедност - нито по-високо, за да не се занимава с неща извън собственото си оцеляване, нито по-надолу, за да не се превърне в помитаща властта тълпа. Такъв народ може да се купува, манипулира, може да му се каже за кого да гласува, за да си получи заплатата. Само че, ако голяма част от този народ е паднала под образователния минимум, то е същото като тълпата, която помита.

Учителските синдикати по света имат такъв аргумент: Ако ви се вижда скъпо образованието, опитайте с неграмотност. Е, опитахме. Колкото да разберем един от поредните парадокси на демокрацията - тя не обещава нито лош, нито добър живот. Нейните правила обещават само и единствено такъв живот, какъвто можем да си направим.