25160 | 17 окт. 2012 | 04:53
Няма рязко отдръпване на избиратели от тази партия, но има "топене", от 2-3 години- много очевидно - коментира социологът Живко Георгиев. Сега някои инициативи на финансовия министър особено имат потенциала да генерират по-голямо от средното недоволство, коментира той актуалната политическа ситуация на управляващите. Очаквам през зимата - сезонът на горчивините и мъките на българина този процес да се засили, добави той пред БГНЕС.
Големият проблем на ГЕРБ е ще се появи ли достатъчно мощна политическа алтернатива с нов тип идеи, с нови лица, смята социологът. Има време до изборите за това и не означава, че субектът непременно ще е нова политическа партия. Може да е и нов букет от идеи, лица дори и на съществуващи партии, но достатъчно открояващи се от статуквото и достатъчно адекватни на този дневен ред, който българите искат да бъде поставен на дебат, посочи Георгиев. Защото ГЕРБ не предлага нови идеи, имат нови хрумвания, които са изцяло в старото русло на затягане на коланите. Това са иновации, от които ГЕРБ може само да губи, там няма животоспасяващи идеи, категоричен е социологът. Ние сме в един перманентен застой, в някакъв брежневизъм - с тихо тлеене на човешки съществования, без никаква надежда, констатира Живко Георгиев.
Единствената загадка е в каква кондиция ГЕРБ ще напуснат мандата си - дали с достатъчно голяма електорална подкрепа, макар и нестигаща им за мнозинство, замисля се той. Не знаем това, но тeнденцията е еднозначна. Което не значи обаче, че е изключен шанса да се окажат най-влиятелната политическа сила в електорален смисъл, макар и да е почти сигурно, че няма да имат мнозинство. Покупката на гласове, заплахите са част от инструментариума на изборите от 10 години насам, не че и преди това не ги е имало, но тогава липсваше такава финансова мощ, за да го правят, смята Георгиев. Но корпоративен вот, управляван вот, пазаруване на гласове, за съжаление, е имало през всички наши избори, добавя той. Разбира се, няма как да приемем това за нормално, но обществената неприязън към това явление, нетолерантността никога не е достигала такива размери, че да каже политическата класа: Баста - този инструмент не бива да го използваме! А и се измислят все повече софистицирани техники – олигарсите вече са работодатели на хиляди работници, ако сложим и техните семейства това става значима бройка, макар че те тежат повече на местни избори. Другата техника се използва от най-големия работодател - държавата и колкото повече се бюрократизира и централизира държавната машина, което става в последните години, толкова по-силно е желанието тези лостове да се използват, е мнението на социолога.
За съжаление, и правозащитните органи вече са намесени в играта. Затова моят съвет е – гледайте социологическите данни, но очаквайте 100 на 100 скрити обстоятелства в деня на изборите, предупреждава той. Който си е служил сред социолозите с недостоверни данни не е прокопсал, твърди Живко Георгиев. А и отгоре на всичко се надценява способността на социологическите агенции да влияят на електоралните нагласи, смята той. Разнобоят от данни, поднасяни от тях пък създава информационен шум, еднозначно недоверие към социологията и намалява сугестивния ефект, е неговото мнение. Не е печеливша нагласа да се използват социологически данни за ПР цели, убеден е анализаторът.
В България винаги е имало независими интелектуалци, друг е въпросът, че през последните години има тенденция те да намаляват, коментира Георгиев. И друго - те все по-рядко имат достъп до медиите. А самата медийна сцена не е от най-независимите, което е тъжен факт, защото техият смисъл е да задават въпроси, на които силните на деня не искат да отговарят. Проблем е и кризата в медийното простанство, липсата на икономическа независимост за свободните медии. Факт е, че в момента, едва ли не, най-големият поръчител на реклами, ПР и информационни услуги е държавата. А когато тя се превърне в основен донор за медиите, то не може да се очаква критична позиция от тях, защото никой не критикува работодателя си, казва Георгиев.
Промяната след криминалния преход претърпя крах с оглед на обществените очаквания от началото на 90-те години, че България има шанс да се окаже в клуба на най-развитите демократични страни, констатира социологът. Навярно не е претърпял крах от гледна точка на сценариите, които го направиха възможен. Това означава, че има две Българии и пропастта между тях е голяма, категоричен е Живко Георгиев. И най-голямата пропаст си остава между управляващи и управлявани. Всички политически етикети, с които се кичиха ключовите за прехода политически партии се оказаха, всъшност, само етикети, но не и съдържание, смята той.
Според него българската политологическа мисъл роди много точни термини за описание на нашата ситуация - фасадна демокрация, квазидемокрация, олигархична демокрация и всички те отразяват вярно тенденциите. Едно е ясно - демокрацията до известна степен се случи в сферата на отделни процедури. Само, че трябва да си признаем, големият проблем не е само и единствено в елитите - навсякъде те са едни и същи, ако няма демократичен контрол върху тях. Те навсякъде са себични и отстояват своите лични и частни цели. А къде е българското гражданско общество, то е стратегическият опонент на партиите, на елитите, на самозабравилите се овластени лица, пита Георгиев. А защо го няма не е само вина на елитите, те нямат нужда от него. Мисля, че все още не е късно и безнадеждно да се формира гражданско общество. Очаквам то да се появи и по друга линия- все пак сме открито общество, в процес сме на глобализация, Интернет, възможностите за пътувания, работата в чужбина лека полека променят манталитета. Огромна е ролята тук и на медиите и в съчетанието с нова информационна среда ще направи това възможно, въпреки олигархичните тенденции, диктата и зависимостта от държавата, издама източникът на надеждите си социологът. Надявам се, че ще се появи и нова субкултура, която няма да търпи тези ориенталски табиети, които демонстрира политическия елит в България, смята той.
Мобилна верси
RSS
