19128 | 2 юни 2014 | 14:58
- Г-н Велев, финансовият министър Петър Чобанов обяви, че бизнесът вече излиза от стреса и мисли за инвестиции. Усещате ли подобряване на бизнес климата и ако да, в кои сектори?
- Подобряване на бизнес климата определено има. Показват го измерванията на статистиката, отчитаме го и ние в разговори между колеги - наши членове. Предварителните данни за ръста на БВП през първото тримесечие излязоха - 1,1% на годишна база. Усилията, които се правят за подобряване на бизнес климата от правителството и от парламента, от една страна, а от друга - ръстът на европейската икономика, водят и до ръст в българската, макар и плах. Секторите са традиционно добре представящите се: Ай Ти, машиностроене, електротехника. Очаква се сравнително добър сезон в туризма и селското стопанство, оттам и оживление в хранително-вкусовата промишленост. Новото за тази година са очакванията и за ръст в строителството.
- Кои са евентуалните рискове?
- Основният риск за нас е кризата в Украйна. Развитието на събитията там може да доведе до стопиране дори и на този плах ръст, а даже и до обръщане на тенденцията, до спад на БВП. И в това отношение действията на ЕС не са като че ли най-правилните от гледна точка на българската икономика.
- За санкциите ли говорите?
- За насърчаването на едната страна в конфликта и неглижирането на другата. Защото там няма черно и бяло и ние трябва да изхождаме прагматично, от българските интереси, а те са за една стабилна Украйна и добри отношения с Русия. Износът ни за Украйна се срина близо три пъти, затруднен е износът за Русия предвид обезценяването на рублата и проблемния транспорт през Украйна.
- Чуха се опасения, че туристическият сезон ще пострада.
- По темата отново се люшкат в крайности. С разсъждения как - понеже нямало туристите да идат в Крим - ще дойдат у нас, и колко хубаво ще стане, ако круизните кораби не отиват в Ялта, а идват във Варна. И другата крайност - как всички ще избягат от Черноморския басейн, защото тук нещата са размирни. Рано е да се каже дали кризата ще се отрази в едната или в другата посока, но при всички случаи, даже и да се отрази благоприятно на туризма, това в никакъв случай няма да компенсира другите сектори, където, пак казвам, ще се отрази много пагубно. Най-големият ни търговски партньор е Русия. За последните три години стокообменът ни с нея е 31 млрд. лв., с Германия е 30 млрд., на трето място е Италия с 21 млрд. лв.
- От 2008 г. насам бяха изгубени близо 400 хиляди работни места. Могат ли да се възстановят?
- По-бавно се възстановяват, отколкото се губят. В резултат на инвестиции в по-производителна техника и модернизация в съществуващите предприятия броят на работните места не се увеличава, по-скоро се намалява. Тоест, за да се възстановят, са необходими нови инвестиции. Тук като държава отново изпадаме в крайности,
като повтаряме как трябва да се привличат инвестиции във високотехнологични сфери, като че ли имаме персонал за тях, като че ли армията от нискоквалифицирани и нискообразовани безработни може да обслужи точно такива инвестиции.
Всъщност, за да се намери работа на тези хора, трябва да се привличат инвестиции в сфери, които са трудоемки, които изискват повече работна ръка с квалификацията, която имаме. В това отношение развитието и на селското стопанство, туризма, и на преработващата промишленост е много важно. А не да се загърбват за сметка на мечти за високи технологии, за които нямаме нито базова наука, нито приложни изследвания.
- Липсват кадри в редица професии. Има ли опасност, като се съживи икономиката, да няма кой да работи?
- И сега нямаме инженернотехнически кадри въпреки стотиците хиляди безработни. Не защото няма места в университетите в такива специалности, а защото няма желаещи. За да се справим с този проблем, ще трябва да се обърнем към стимули като държавни стипендии, а не просто да увеличаваме план приема в средните и
висшите училища в инжерно-техническите специалности, медицина и педагогика. Привличане на кандидати чрез такива стипендии се е правило и преди 1944 г. и преди 1989 г. След това завършилият би трябвало да има ангажимент да работи в страната, освен ако не покаже документ от бюро по труда, че не се предлагат такива работни места. Например, ако учи за машинен инженер, получавал е стипендия, обаче в България никъде няма работа за такъв специалист, отива в Германия. Но за целта трябва да докаже, че никъде у нас не се търси машинен инженер. Но ако се търси, може да не е точно в БМВ и „Мерцедес“, а в някаква каспичанска фирма, да речем, тогава не може да емигрира, или може, но трябва да върне стипендията. На хората обаче освен че не им се учи, не им се и работи.
- Синдикатите твърдят, че трудът на българина е недооценен и че заплатите трябва да са с 20-50% по-високи.
- Синдикатите не спират да търсят някаква магическа пръчка, с която да станем по-богати - с решение на парламента или на Министерския съвет. Няма как да стане. Заплатите може да се вдигнат с повече учене и с повече работа. Не може да се увеличат с 20-50% освен в монополните сектори. Там, където има пазар, няма как да стане с решение на ръководството. Това става с по-висока производителност. Ако се увеличат скокообразно и изпреварят ръста на про-изводителността, ще стане неконкурентна продукцията.
Синдикатите сравняват дела на компенсация на наемния труд от БВП у нас със средноевропейския и казват: У нас е много по-нисък, значи трябва да се увеличи. Без обаче да отчитат каква е структурата на българския БВП, без да гледат какво става на микроравнище в едно предпредпиятие.
- Какво?
- Ако произвежда продукти за пазара, не може да ги продава по-скъпо, отколкото този пазар ги купува. Не може да си измисли цена и да каже - ето купувайте на тази цена, защото толкова ми излиза на мен, като увелича заплатите. В преработващата промишленост, машиностроенето, електротехниката 25% са разходите за труд в себестойността. Няма как да станат 50, защото стоката ще бъде непродаваема. Голяма част от БВП се създава в сектори, където процентът на възнагражденията е
значително по-нисък даже и от 25.
Ако произвеждахме повече автомобили, софтуер, а не продукти, базирани на суровини със средна или ниска степен на преработка, щеше да е друго. Направих една груба сметка. Ако намалим на няколко публични компании двойно възнагражденията на мениджмънта, с това икономисване ще се увеличи с 1,5% заплатата на работниците и служителите. Не с 20, не с 50%. Тезата чорбаджиите да си бръкнат в джоба да платят на бедните работници не само че няма смисъл, ама следващата година тези мениджъри ще избягат, предприятието ще фалира и работниците ще отидат на улицата. Трябва да се работи, а не да се преразпределя. За да получаваме повече, трябва да произвеждаме повече.
- Като ви слушам, явно доходите няма скоро да се повишат драстично.
- Няма да е скоро, да. Всъщност доходите у нас растат най-бързо в ЕС.
- Е, да, но базата е ниска...
- Така е, но е факт, че растат най-бързо. От 2006 г., когато сме на прага на ЕС, до 2012 г. средната заплата за страната е удвоена, а БВП е нараснал едва с 56%. Заплатите изпреварват ръста на БВП и на производителността. А минималната заплата расте много по-бързо последните няколко години и от средната, и от БВП, и от инфлацията. Всъщност в някои икономически дейности и региони на страната тя плътно се доближава до средната, например в хотелиерство и ресторантьорство, или изобщо заплатите във Видин. Ако фирмите там трябва да плащат такава заплата, ще затворят, защото просто не им излиза сметката. И те какво правят - назначават хората на минимална заплата, ама на четири часа - не на 340 лв., а на 170 лв., и върху тях плащат осигуровки, ама ти си работиш осем часа, защото и досега е било така, нищо не се променя. И хоп - синдикатите реват: експлоатация, извънреден труд.
Не, това си е сделка между работник и служител, за да се спасят от административно увеличаване на минимални заплати и на минимални осигурителни доходи. От Еврокомисията нееднократно ни казват, че тяхното непремерено повишение води до съкращения на нискоквалифициран персонал. Много по-достойно е един човек да
си изработи минималната заплата, отколкото да се нареди на опашка за безработни и помощи. Това са алтернативите. Третата алтернатива е сивият сектор. Минималната заплата, ако изобщо има такава, трябва да се договаря между социалните партньори по икономически дейности, а не да е еднаква за цялата страна. В един сектор може да е 600 или 800 лв., но за друг - 250.
- Защо излязохте с предложение да се намали осигуровката за болест и майчинство при този хроничен дефицит в НОИ?
- Осигуровките у нас не са ниски, те са на средно ниво в ЕС. Сумарно са над 30%, които стърчат на фона на добрите плоски данъци от 10% за доходите на физическите лица и корпоративния подоходен данък. Те не се и събират. Най-често разпространената сива практика е неплащане на осигуровки. Не в неплащане, укриване или източване на ДДС. Тези пък, които са събрани, се разхищават. И тук само три неща посочваме - ранното пенсиониране, особено за МВР, отбрана, сигурност. Давам пример със себе си, той е много показателен. Като ученик скачах с парашут. Аз имам повече скокове, отколкото имат в десантните войски за целия си стаж, докато се пенсионират. Ако бях професионален парашутист, можех да се пенсионирам на 33 г. Сега съм на 55 и изобщо не мисля за пенсия. Това нормално ли е - да можеш да се пенсионираш на 33 години? Инвалидните пенсии са се увеличили три пъти за 10 г. И още - нефокусираните социални плащания. Питам, коя друга държава от ЕС си позволява платено майчинство от две години? В резултат на това не се е увеличила раждаемостта, напротив - има спад. Може да се съкрати срокът на майчинство да речем наполовина, да се увеличи сумата му и да се намали вноската от сегашните 3,5 на 3%.
Мобилна верси
RSS
