38622 | 17 окт. 2012 | 11:00

За 20-ина години България се нареди сред рекордьорите по социално неравенство

Известна е традицията на егалитаризъм на българина, устойчивите му тежнения към равенство. Отдавна е така. По нашите земи процъфтява богомилството - едно средновековно учение за равенството. В продължение на векове сред българите няма аристокрация, а по-богати хора започват да се появяват едва през ХІХ век и това ражда цялата критична към чорбаджията и чорбаджийството възрожденска литература. Стремежът към равенство подтиква разпространението на идеите на социализма след Освобождението

в едно селско общество

в което няма дори работническа класа. В селото, където живее по-голямата част от българския народ до началото на 50-те години на ХХ век, неравенството от Освобождението насам не нараства, а дори намалява, като се има предвид раздробяването на земята. Социализмът идва на вълната на тази тенденция на равенство. Според чл.-кор. Иван Илиев изчисленията на скалата на доходите на домакинствата в България между 1965 и 1975 г. показват, че разликата между минималния и максималния доход е 1 към 3,57, в 1980 г. тя е 1 към 3, в 1985 г. е 1 към 3,7. При домакинствата с най-високите доходи са около 50% от всичките.

Всичко това започва да се променя след 1989 г. През 1992 г. отношението между 10-те на сто най-бедни и 10% най-богати у нас от гледна точка на получаваните доходи вече е 1 към 7,7, а през 2000 г. е 1 към 9,2. Най-богатата децилна група (10-те процента с най-високи доходи) получава приблизително колкото 50% от населението. Социологическо проучване през 1999 г., т.е. 10 г. след началото на промените, показва, че 10% от най-богатите от населението в България са потребявали над 16 пъти повече, отколкото най-бедните 10%. Още числа: 8% от хората са консумирали колкото други 75%;

около 20% от българите системно са недояждали и гладували

Само около 5% от българското общество представлява групата, която освен покриване на ежедневните разходи за „нормален“ живот е можела спокойно да си позволи и стоки за дълготрайна употреба - телевизор, видео, кола, мебели. Фактически само между 8-10% от населението на страната е променило социалния си статус в положителна посока за първите 10 г. след края на социализма, за останалите 90-92% имаме не просто влошаване на състоянието, а загуба на статуси, декласация. От силно социално ориентирана държава България се е превърнала в една от най-антисоциалните страни в Европа.
А по-скоро, през 2009 и 2010 г.? Според Евростат получаваното общо от 20-те процента българи с най-високи доходи се е отнасяло към получаваното от 20-те процента най-бедни като 5,9 към 1. Тази пропорция в Чехия през 2010 г. е 3,5, в Дания - 4,4, в Германия - 4,5, в Ирландия - 5,3, в Унгария - 3,4, в Холандия и Австрия - 3,7, в Словения - 3,4, Словакия - 3,8, Великобритания – 5,4. Така България - най-бедната страна в ЕС - се нарежда между страните с най-високо неравенство на доходите.

В ООН е възприет и друг показател за измерване на неравенството, т. нар. индекс на Джини. Той се движи в диапазона от 0 до 100, като 0 означава пълно равенство, а 100 - също така теоретичното абсолютно неравенство, когато само едно домакинство получава всички доходи, а другите - нищо? За България през 1967 г. този индекс е 16, през 1969 - 15,9, през 1975 - 17,8, през 1989 – 20,7, през 1992 г. - 28,9, през 2000 г. - 30,8, през 2004 г. - 35,8, през 2006 - 31.
Данните в базата на ООН засега са до 2006 г. За развитието на нещата след това информира м.г. американското списание „Бизнес инсайдър“. То публикува списък на 39-те страни в света, сравнявайки доходите на отделните домакинства в различни страни. България е страната с най-голямо неравенство не само в Европа, но и сред всички 15 бивши съветски републики и в това отношение се нарежда в група, в която влизат главно африкански и някои латиноамерикански държави. Намира се на 38-о място с коефициент на Джини 45,3.

В САЩ е утвърдена масовата идеология на т. нар. американска мечта, според която човек може да забогатее и да получи всякакви позиции благодарение на своите лични способности. При нас първоначалното натрупване на капитала при втория български капитализъм стана чрез невиждан грабеж на държавна собственост; затова неравенството се възприема като нетърпимо и несправедливо, резултат на нечестни и грабителски действия.
Българинът живее днес в условия на неравенство, каквото едва ли е имало никога в неговата история през последните столетия.

Дистанцията в доходите

между тези, които са в класацията на десетте най-богати милионери, и ровещия в кофите за боклук или получаващия минимална заплата е огромна, съпоставима само с дистанцията между султана в Османската империя и обикновения селянин - рая. Но повечето от представените в парламента политически сили избягат да говорят за неравенството и неговото преодоляване. Още по-малко да правят сравнения и да търсят изход от това състояние.
Няколко са последиците от тази ситуация:  По различни международни сравнителни класации на индекса на щастие българинът се е превърнал в едно от най-нещастните същества в света. Доверието към институции, политици, хора е едно от най-ниските в света и очевидно е свързано с високата степен на неравенство. Българинът се е превърнал в сноп от омраза към всички и всичко и България може би е страната с най-много хейтъри* на 1000 или 10 000 души от населението. Има хора, които в ирационалната ненавист към всеки и към всичко просто могат влязат в селската къща, да ограбят и да убият за 5 лева някоя бабичка; да излеят така омразата си, защото не могат да го направят към другите - баровците, богатите, скрити зад гардовете и натъпканите с камери и сигнални системи домове. Мразещият българин е лесна плячка на популисти политици, които се мъчат да го спечелят, като му насочат омразата, предлагайки му виновник за неговите нещастия. Слава Богу, че е интернет - така получава достъпен инструмент да излее ненавистта си към всеки, който е по-добре от него.

Този българин ужасно иска да се махне, да замине някъде другаде и дори позицията на „бял роб“ в Западна Европа, работещ най-непрестижната и незаплатена, с най-висока експлоатация работа в сивия сектор му изглежда по-привлекателна от дереджето тук, в България, където очевидно възприятията за нетърпимостта на неговото състояние са много по-силни от всички други времена. Според годишната книга на фактите на ЦРУ през 2007 г. 10-те процента най-бедни българи са получавали 2% от всички доходи, а 10-те на сто най-богати – 35,2%, т.е. разликата помежду им е 17,6 пъти и това неравенство е по-голямо, отколкото в повечето африкански страни - Бенин, Буркина Фасо, Бурунди, Камерун, Чад, Демократична република Конго, Кот д’Ивоар, Алжир, Египет, Алжир, Гвинея и Гвинея-Бисау, Либерия, Нигер, Мароко и Мадагаскар. Докато партии, политици и медийни шамани дрогираха идеологически българина с думички като „демокрация“, „път към Европа“, „европейско развитие на България“, но реално го водеха към последните места в Африка по ключови показатели на неговия живот. А си спомням, че навремето се плашехме, че може да се латиноамериканизираме.
- - - -
* От англ. to hate (мразя) - хора (предимно анонимни), които участват в социалните мрежи и изобщо в интернет пространството главно за да ругаят и оскърбяват наред.