Столичани успяха да изтърпят градежа на новата естакада при Семинарията.
София хубавее, само черногледците не искат да признаят този процес. Не искат да сравнят предишни кметски действия и да признаят, че отборът Йорданка Фандъкова - арх. Петър Диков вкарва в града ни нова визия, нови удобства, че спасява зелени площи, както и надеждата ни за повече любов към столицата. Да, сегашният кметски екип ме кара да мисля за София като за мой град. Освен всичко друго, спаси градинката до Руската църква, като предостави своите 26 процента от акции в халите на фирмата, собственик на терена. Малък пример. За жалост недоразуменията се промъкват, не доставят ресурс на оптимизма и се набиват в градоустройствената структура. Някои от тях - непоправимо.
Ларгото така и не успява да разкрие прелестта си. Чиновнически замотавания спират финансирането, повече от три лета вместо спектакъл от миналото ларгото представя спектакъл на съвременната управленска немощ. Въпреки мненията на специалистите, въпреки несъмнените дебати за възстановката ларгото (и прилежащите терени) можеше да грейне в центъра на столицата. Скоро няма да видим поне един реализиран проект от конкурса за четирите зони в града ни - архитектурните екипи, които не са наградени от журито (друга тема е за състава и концепциите на това жури), обжалват решенията. Доброто намерение се спъна в собственото си безнадеждие. Ресурсът отиде в почивка.
Отиде си и концепцията за въздуха на столицата. За двайсет години от прехода са унищожени 10 хиляди декара зелени площи - една трета от белите дробове на града. Идеята за т.нар. витошки клин, гласувана от столичното кметство още през 1938 г., се преобърна - вместо витошката свежест да нахлува в града, бетонът нахлува в планината. Едно правителство разреши на братско посолство да присвои повече от 64 декара в Южния парк, а безименни началници разрешиха на експанзивната НИКМИ да строи кооперации в същия парк, както и да срути естествения хълм на бул. „Черни връх“ в името на бетонен кютук.
Незнаен - както винаги - чиновник разреши билдингът на една банка да се извиси до църквата „Св. Неделя“, определен между другото от английски експерти като една от петте най-несъвместими с околното пространство сгради в София. Какво неумение,
каква визуална немощ
трябва да е притежавал този чиновник (състав от чиновници), за да съсипе исторически оформения терен с белия кубизъм на несъмнено бедни на талант и бедни на памет архитекти.
Подобен куб надвисна и над езерото „Ариана“ в Борисовата градина. Предишният кмет беше доволен, че частна фирма спонсорира ремонта. В знак на благодарност даде чиновнически ход за строежа на ресторант, който не само не се вписа в извивките на терена, но навлезе и във водата на метални колони. Някога тук звучаха танга и валсове, на малкия остров още в миналия век са танцували дами с кринолини и господа с виенски бомбета, дори по време на соца оркестърът сипеше нега с „Компарсита“, девойките въздишаха, а старите оплакваха отминалата си младост. Сега трябва да оплакваме онези, които съсипаха „Ариана“. Отнеха му облика, чара, паметта. Позволиха на стария дансинг да се изгради ресторант „Едно време“, кръстоска между село, „Балкантурист“ и неуважение към миналото. Сигурно за да се документира, че всички управленци са от село. Така да се каже, вместо да възстановят „Компарсита“, те възстановиха произхода си.
Борисовата градина (тръгнала от пипиниерата на Фердинанд, изграждана от европейски майстори на парковото изкуство) страда и страда. Чрез мутренски ресурс изгубихме къпалнята - кой знае защо наречена „Мария Луиза“! - ведно с трийсет декара готова зеленина. Чиновнически хватки въведоха в частно владение Летния театър, днес свърталище на клошари, а за две гарсониери на една тарикатка беше предоставен знаковият ресторант „Тенекиите“ до Семинарията. Един предишен главен архитект съсипа „Погребите“, „Софияленд“ стърчи като
неосъществения копнеж на новобогаташа
а разни управници допуснаха несвойствени дейности в свещения за града парк. Автокъщи например.
В нечие съзнание се роди идеята за трамвай от Семинарията до Студентския град, който на гара „Пионер“ да се забие в Борисовата градина и да задръсти с междуосието си бул. „Никола Габровски“. Още на първото обществено обсъждане една експертка обяви, че ще бъдат изсечени само... 81 дървета. Еколозите, каквито и да са, веднага изчислиха - над 420. За да бъдем спокойни, други експерти обявиха, че в частта в градината трасето ще се изгради върху стария тръбопровод. Трамвай над тръбопровод! Това и в Горна Волта не може да стане. Проверих. И в Долна.
На следващите обсъждания специалисти в крайна сметка обясниха беса на идеята за мотриси в Борисовата градина. Били осигурени средства. Проектът - одобрен от Брюксел. Моля експертите от Брюксел да не идват тук, за да дават оценки, а да заживеят, да опознаят историята, приоритетите, любовите на града, да се отпуснат в неговата природа и в неговото минало и ако не е достатъчно късно, да целунат едно момиче някъде към гара „Пионер“. Докато сечта не е почнала!
Жителите на „Дианабад“ и „Изгрев“ наричат проекта „Трамвай безумие“. Както безумие беше идеята за нов национален стадион на... Четвърти километър. При големи събития пространството около зала „Армеец“ се превръща в стълпотворение, тесните подходи „Цариградско шосе“ и „Шипченски проход“ не могат и не могат да поемат трафика, ул. „Асен Йорданов“ се превръща в автоморга и в крайна сметка
стотици паркират върху зелените площи
Въпреки знаците, поставени въпреки логиката. Слава богу, идеята за трамвая, както и за новия национален стадион (Бразилия си го строи на голо поле) май замряха. Но! Но те са влезли в нечие съзнание. Вложен е труд. Ресурс. Пари. Кой ще ни ги върне и кой ще прати авторите на подобни хрумки, вместо да произвеждат проекти, да ходят да произвеждат боза.
Чиновникът така и не решава проблема с тапите. Затваря улици, бие колчета. Два забранителни знака на автогара „Юг“ унищожиха двайсет паркоместа - примерите са безбройни и всекидневни. Новият надлез при Телевизионната кула несъмнено облекчи трафика, софиянци изтърпяха градежа на Семинарията, добре. Но къде ще се забие облекченият поток от „Яворов“ и „Вапцаров“? В бул. „Черни връх“, който и сега е тапа. Чиновникът мисли на части! Той не предвиди какъв хаос ще предизвика молът, именуван със звучното българско име Paradise. И го разреши въпреки и без това задръстените подходи като „Черни връх“ или „Сребърна“. Преименувана между другото в „Хенрик Ибсен“. Сигурно защото мястото така и така е драматично.
Чиновникът не се научи при грандиозни градежи като край Семинарията да употреби световния опит, да бръкне в някой и друг елемент от устройството, наречено компютър. И да извади бърза мрежа за организация на движението. Поне моят лаптоп ми подсказва, че мъката щеше да се разгради, ако временно беше въведена нова схема. Лаптопът ми предлага натискът по „Кирил Видински“ да бъде облекчен, ако временно се обърне „Борова гора“, за да не набива, а да отнема от трафика, ако се беше отворила „Елин Пелин“, ако потокът се отведе по „Христо Смирненски“, както е по „Мосул“, и от площад „Журналист“ се насочи по малките улички към „Лозенец“ или Орлов мост. Вярно, лаптопът ми е последна дума на техниката, изрисува ми още петдесет варианта, в мрежата си чертаехме и с други, обичащи логиката събеседници. За жалост за пореден път се уверихме, че чиновникът продължава да работи на пишеща машина.
Лаптопът ми препоръчва, докато продължават тия стълпотворения, да се подмине законът и временно да се разреши паркирането по тротоарите. Както направиха съветниците от СОС. Гласуваха си решение и за радост на града и на правовото уважение си паркират на тротоара на ул. „Московска“. В същото време служители на инспектората обикалят града и с високо чувство за справедливост съставят актове на паркирали по тротоарите коли. Двайсет лева. Ако не ги платиш в тридневен срок, актът отива в КАТ, където ти осоляват глобата. Впрочем, гледам и в столичния КАТ брошури за спазване на правилата за движение. Време е да пратят някоя и друга бройка в СОС.
Децата на София се простиха с мечтата за свой Дисниленд.
Ларгото все още не е разкрило античните си забележителности.
Исторически оформеният терен около църквата „Св. Петка Самарджийска“ бе нарушен от белия кубизъм на една банка.