25665 | 3 май 2012 | 17:05

Сякаш са си харесали Луи дьо Фюнес от Кеворк КЕВОРКЯН

Бойко трябва да отделя повече внимание на Плевнелиев.
Например за новогодишен подарък може да отреже част от езика му.
Наскоро Плевнелиев отиде в БАН и обеща да даде допълнително още 14 милиона лева на академиците. Дали там му повярваха - не стана ясно. Ако са му повярвали - трябва наистина веднага да ги закрият заради лековерието, с което посрещат всеки нов  спасител. Тия 14 милиона изобщо не са предвидени в бюджета на държавата. Откъде ще ги извади тогава Спасителя Пл.?
Той вече сам си призна, че бил жена в предишния си живот - но въпреки че се държи леко фриволно, не ми се струва чак толкова дашен, та да ги даде от собствения си джоб. Тогава?

Тогава излиза, че и той има желание незабавно да се впише в българската политическа традиция на празното говорене. На онова бъбрене, което изобщо не зачита публиката и което е разновидност на салонните приказки, които може и да ги говориш на някакъв предновогодишен коктейл, и то след час-два, прекарани с лош германски ризлинг. Но да са те избрали току-що за президент и да обещаваш толкова лекомислено, е в повече дори за българските нрави. Когато български политик обаче иска да се метне на бял кон, той е готов на всичко. Понеже е убеден, че общата памет докрай е разядена от отровата на празнословието - затова никой няма да обърне внимание на поредното мляс-мляс.
Ние вечно си имаме работа или с безкнижни политици, които спояват с труд изреченията си, или обратното - с притежатели  на  фонтани,  които   не спират да изхвърлят думи, но пък по-късно изобщо не си спомнят какво са казали. А и това не ги интересува. Тия обещания са унизителни за Дянков - и Бойко трябва да го уволни, след като дори един президент на хартия, все още дори без канцелария, успява да намери цели 14 милиона.

Но понеже става дума за театър, по-добре просто да накара Плевнелиев широко да зяпне, да вика до прегракване “Никога повече няма да говоря така”, а той да бръкне в устата му с хирургическите ножици.
Понеже Плевнелиев ни казва, че републиканският бюджет е фалшив, ако бяхме сериозна държава, Дянков вече би трябвало да си е хвърлил оставката. Но той вероятно е погледнал към Бойко, а онзи му е казал: “Не му обръщай внимание какво дърдори, той си начесва белия кон!”
Обръщат му внимание или не, но той ги прави за смях. И дори не се усеща. Сладък му е театърът, който разиграва. И дали е сам в тази игра?
Когато влезе в президентския кабинет, Плевнелиев трябва да сложи на стената една-единствена снимка. Не като Петър Стоянов, който го бе накичил с десетки фотоси на знаменитости - сякаш все още е някакъв провинциален адвокат и на всяка цена държи да видим какви хора са се здрависвали с него.
Плевнелиев трябва да гледа една-единствена снимка - тази, на която Бойко го почуква с пръст по главата в нощта след изборите. Този жест бе достатъчно ясен, разбрали са го и най-разсеяните: “Внимавай какви ги вършиш и какви ги говориш!” Съжалявам да го кажа, но вероятно и вие си го мислите - това приличаше на онзи жест, с който българите все още проверяват дали една диня е узряла или не, защото малцина са ония, които си купуват този коварен продукт, като се доверяват единствено на думите на продавача.
Не знам какъв точно звук е чул Бойко след онова почукване, но не съм голям оптимист за отношенията му с Плевнелиев. Винаги е така, когато между двама души виси някакъв неопределен звук и никой не може да го разчете ясно. Докато стане белята. Макар че всъщност нищо особено не може да стане - освен обичайното дърлене, което ще завлече институциите още по-дълбоко в блатото на публичното недоверие.

Ясно е, че обещаните 14 милиона са просто изхвърляне на човек, който иска шумно да обсеби вниманието на публиката и да бъде запомнен с широки жестове. Но това наподобява и поведението на човек, който е попаднал в някакъв лунапарк и за първи път вижда виенско колело - няма как да не се облещи и да не се държи приповдигнато и неразумно. Разбира се, обещанието за БАН е цвете в сравнение с останалото говорене на Плевнелиев. Мислех, че политическата логорея е стигнала своя Еверест в адвокатското красноречие на Стоянов, но съм се лъгал.

Досега никой политик не си е позволявал да говори подобни нелепости за себе си, още повече никой от досегашните ни президенти. Да разказваш сладко-сладко, че в предишния си живот си бил жена, е нещо трудно разбираемо. Може да го говори само човек, който не си дава сметка къде ще попадне след по-малко от месец.
Или пък историята с хороскопите, или онази със спането по германските паркинги и пр. Да, това са истини - като оставим настрана дивотията за жената в Плевнелиев - обаче има и едно приличие, което дори в българския хаос не бива да се нарушава по подобен начин - сякаш се намираме пред палатката на някоя гледачка и тя си бъбри каквото є падне на рехавата и отегчена публика.
Няма ли кой да каже на този човек, че ние очакваме - и имаме право на подобни очаквания! - да чуем от него сериозни размисли за бъдещето на страната и за българската съдба. Не е нужно да ни ги съобщава веднага и в скоропоговорка. Да, той е абсолютен новак в политиката, той всъщност е човек извън политическото битие, бил е само консуматор на политическото. Има наистина две години като строителен министър, но такъв край Бойко може да бъде и всеки сомелиер, понеже Плевнелиев, поне по телевизията, изпълняваше главно тази роля - да подава бутилките с шампанско, а пък Бойко да ги запраща в багерите и не знам къде си. Край Бойко могат да работят всякакви хора, това е факт - достатъчно е да имат две уши и да чуват ясно какво им се нарежда, около него е раят на послушанието. Може би само с едно изключение - и това е Дянков, и неговата роля тепърва ще бъде оценявана. Но останалите? Това обаче е друга тема, към която ще посегнем след време. Само искам да ви припомня, че когато веднъж в “Приказки за телевизията”, които излизаха в “Труд„ на Тошо Тошев, размишлявах кой от министрите би могъл да причини неприятности на Бойко и дори да го предаде, посочих Плевнелиев. Който иска, нека да потърси тази приказка и да види аргументите ми за това.
При това Бойко все още не беше проверил  публично колко е узряла динята.

Алчността за публичност на някои политици е оскърбителна за публиката. Веднъж видях - слава богу, само на снимка - хората, които обгрижват публичния образ на Плевнелиев.  Има немалко подобни на тях на нашия пазар - анонимници, след които нищо не остава и които са в състояние единствено да опаковат в захарен памук обекта си на ухажване. Тази порода се подвизава вече от цели 20 години край нас и, изглежда, мисли повече за себе си, отколкото за наивниците, за които трябва да се грижи.
Това са сръчни хора - ненапразно и Сергей Станишев се постара да додрапа до Моника Йосифова, през която минаха милиони за реклама и всякакви подобни дейности. Наливаше ги впрочем и самият Станишев - и Бойко го попита за това директно в парламента, обаче сетне забрави за питането си. Да се надяваме, че и той не се е наврял в леглото на някоя пиарка. Но тъй или иначе се прибират луди пари. А от “Преса” се борете сега за стотинките на читателите, горките вие.
Пиар “спецовете” вече се срамуват да кажат на някого, че има проблеми, че има неразрешими проблеми или дори че е клетник - макар това да е точно така. И как тогава те ще обгрижват политиците, които са ги наели? Освен да ги обливат от глава до пети с розова боя, без да обръщат внимание на щуротиите, които ония са жадни да вършат. И дори ги поощряват към това.

Конкретно в случая - не вярвам Плевнелиев да се е посъветвал за 14-те милиона единствено с някоя приятелка от предишния си живот.
А пък по време на последните избори, понеже даваше много зор, се видях с Цветелин Кънчев - щял да участва в предаването на Карбовски, та да сме си кажели по някоя дума. Поговорихме си, главно за ланшния сняг, и по някое време се обади някаква дама - по-рано беше шеф на една телевизия и я съсипа колкото можа. За мое удивление сега пък била пиар на Кънчев. Цветелин я попита какво да прави, ако Карбовски започне да го атакува.
И знаете ли какво рече онази? Да се усмихвал широко и да не му обръщал внимание!
Това можеше да му го каже и всяко циганче, което проси пред Централна гара: “Усмихвай се и не им обръщай внимание!”, и щеше да му излезе 30 хиляди пъти по-евтино.
Долу-горе така се държи и Плевнелиев: усмихва се и не обръща никакво внимание - включително и на себе си, и на думите, които оставя след себе си.
Между другото, имам въпрос към БАН: ако един мъж в предишния си живот е бил жена, това проявява ли се в някои моменти от сегашното му съществуване, как и по какъв начин? Мога да им дам 14 лева кеш и на момента.
Мъдростта на един държавен мъж се проявява най-напред във въздържаността му. Мълчанието е неговата сила, особено след като все още се спъва в трохите на деня.
Веднъж, докато ги залъгваше с разни небивалици, царят рече на своите кочияши, че мълчанието е техният господар.
Не му повярваха, но бяха прави - понеже насаме той не спира да мели и да хихика, да подпитва и дори да интригантства. Това пък е българският пример за мълчание.
Чудя се на кого искат да приличат тия хора - във всеки случай не на Митеран (Сфинкса), на Дьо Гол или Тачър. Те сякаш са си харесали Луи дьо Фюнес в ролята на някакъв президент и усилено го имитират.
Един сериозен политик трябва да говори само тогава, когато има да каже нещо извън ширпотреба на празнословието. Той няма защо да се харесва на телевизионното простолюдие с пикантни изповеди за “другия” си живот, хората не се интересуват дали е бил жена “тогава” - а дали ще е истински мъж в действителния живот.
Нужни са му не пикантни разказчета, подходящи за булеварден вестник, а думи, които да останат в историята.
Обаче доста хора се боят дори да мислят по този начин - те нямат самочувствието, че са нещо повече от временни квартиранти на мизерното настояще. Те дори не схващат, че в някакъв момент Историята лекомислено е поставила ръката си на рамото им и дори леко ги побутва.
Тези хора не проумяват също така, че бъдещето е зад тях - и се формира от прозренията, които те имат за миналото, те не мислят за тия неща.
След като Иван Костов правеше коремни преси в едно телевизионно предаване, Плевнелиев стигна направо до “прескочикоза” с три кълба напред - макар и с думи. Хоризонтът пред него изглежда широк. Сега остава да разказва всяка седмица в специално обръщение сънищата си - от единия или от другия живот. От предишния му сигурно ще бъдат по-интересни.