22039 | 5 юни 2014 | 10:17

Действахме като дисциплинирани бойци на партията, казва генерал Йордан Касабов, шеф на окръжното управление на МВР в Разград

От трибуната пръв говори Александър Лилов. Той всъщност чете части от доклада за възродителния процес, изнесен пред пленума на ЦК на БКП по въпроса, който с часове предхожда решението на правителството за връщане на турските имена. Съобщава за 310 000 „изселени“ български граждани в Турция, сред които и над 5000 комунисти. Казва, че основната вина за „извращенията“ (това е официалният термин, възприет в решенията на Държавния и Министерския съвет от 29 декември 1989 г. - б.р.) е на МВР. За да се аргументира, Александър Лилов заявява, че няма официално решение на ЦК на БКП за възродителния процес и вината е другаде. Допълва, че на много места в страната милицията, вътрешните войски и Държавна сигурност са извършили беззакония спрямо турското население. В изказването си членът на ЦК на БКП и бъдещ лидер на БСП посочва и цифри - заради възродителния процес са

осъдени несправедливо 102-ма души

а други 478 са пратени в открития наново лагер в Белене. В заключение Лилов посочва мнението на Политбюро на партията, че „кадрите на МВР, участвали в кампанията по смяна на имената и последвалите събития, се освобождават от политическа отговорност, но не и от съдебна и административна отговорност“.

Докладът предизвиква буря от възмущение сред началниците в МВР. Те усещат, че цялата вина за партийните решения ще се стовари върху тях. Според повечето бивши служители на ДС това съвещание дава началото на чистката в МВР, което партията жертва, за да излезе на чисто.

След Лилов „съображения на ръководството на МВР в изпълнение на решението на Държавния и Министерския съвет от 29 декември 1989 г. за преодоляване на допуснатите извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население на страната“, чете първият заместник-министър ген.-майор Стоян Стоянов. Той заема поста на подалия оставка ген. Григор Шопов.

„Оценката за дейността на органите на МВР се разглежда като опит да се прехвърли на техен гръб цялата отговорност за изпълнението на дълбоко погрешна политическа линия. Не бива да забравяме, че т.нар. процес на възстановяване на българските имена беше провеждан от местните държавни и партийни органи, а органите на МВР осигуряваха обществения ред“, казва ген. Стоянов. Той допълва, че на хората от министерството са възлагани непривични функции. „Нашите работници по места преболедуват в момента настъпилия рязък поврат по националния въпрос. Те смятат, че са станали жертва на една неправилна политическа линия, в името на която са отдали сили и рискували живота си“, допълва първият заместник-министър.

След него думата взема ген.-майор Йордан Касабов, началник на окръжното
управление на МВР в Разград. Той заявява в прав текст, че подчинените му не приемат решението за връщане на имената, и обрисува обстановката в Разград като взривоопасна.

„Ако сме направили грешки, въпреки че там една плесница не сме ударили на никого, нека си кажем нещата открито. Не е вярно, че армията не е участвала - участва, дойдоха с БТР-и от Русе. Но всички, след като ни се разпореди, действахме като дисциплинирани бойци на партията“, казва генералът. Той съобщава, че от началото на 50-те години до 1989 г. са разкрили десетки нелегални протурски организации, които са си поставяли за цел борба за автономия от България. Ген. Касабов заявява в прав текст, че заради решението за връщане на имената е напълно разстроен и обезверен агентурният апарат в областта.

Не толкова дипломатичен е следващият оратор. Това е Христо Карайчев от поделение 72000 на МВР (мозъчният тръст на министерството, Централното информационно-организационно управление - б.р.).

„Другарю Лилов, вие отново биете по машата, а не по ръката, която я държи. Но кестени от жарта пак ще трябва да се вадят и маша пак ще трябва“, заявява Карайчев. Той предлага председателят на Държавния съвет (тогава е Петър Младенов - б.р.) да предприеме дипломатически стъпки

за да се дадат
гаранции за териториалната цялост на България

''Гранични войски през този период не са използвали нито един боен патрон върху жива цел. Затова съм против обвинението, че МВР и армията са използвали оръжие срещу мирни граждани. Ние изпълнихме партийните и държавни заповеди, които ни бяха отдадени. Кой друг освен МВР и МНО ще защитава България?“, заявява патетично от залата полк. Иванов, началник на Четвърта гранична област-Смолян. Той пита директно Александър Лилов защо обвинява МВР за възродителния процес.

Друг полковник, Иван Стоянов, началник на ОУ на МВР във Варна, направо се определя като „грешник“.
„До декември 1989 г. действията на органите на МВР бяха оценени като напълно законни, сега се оказва, че това не е вярно. Следователно, щом сме грешни, другарю Лилов, трябва да носим отговорност. Ще я носим, ако трябва. Но сега от нас отново се иска активност при гарантиране на обществения ред. Да не се окаже обаче утре, че действията ни отново са незаконни“, пита полк. Стоянов. Следващият изказал се - полк. Тодор Ников, нарича доклада на Лилов „занаятчийски“. И добавя, че всички затворници от възродителния процес са били пратени там с решение на съда. Той предлага ЦК на БКП да си „свери часовника с действащите правни норми и да не квалифицира действията на МВР по отменено законодателство“.

Майор Минчев от управление „Тил“ директно предлага Политбюро да вземе решение, че всички, които са действали в условия на изпълнение на заповед в съответствие със съществуващите устави и други нормативни документи, да не се квалифицират като виновни.

Александър Лилов не реагира. Той е атакуван и от ген. Костадин Коцалиев, началник на Главно следствено управление.

„Обвиниха ни, че сме въоръженият отряд на Тодор Живков. За последните 16-17 години от органите на МВР бяха разкрити, привлечени към наказателна отговорност и арестувани петима заместник-министри от висшия ешелон,

от които двама кандидат-членове на Централния комитет

Беше арестуван личният пилот на Тодор Живков, в полилея си той имаше 60 000 лв. Разкрихме злоупотреби за милиони левове и ги върнахме на бюджета. Нашият народ трябва да знае истината, че неговите синове и дъщери, които работят в МВР, не са терористи и престъпници, а честни и почтени хора“, посочва генералът.

Майор Славчо Славов от IV отдел на Шесто управление на ДС („Протурски и промакедонски национализъм“ - б.р.) изважда и показва пред присъстващите в залата копие на решение на Секретариата на ЦК на БКП от 1974 г. „За по-нататъшното подобряване на работата за национално осъзнаване и патриотично възпитание на българите с мохамеданска вяра“. „Нали, др. Лилов, излязохте с официално изявление, че няма никакво решение за възродителния процес“, казва майорът. И твърди, че за тези хора (става дума за помаците - б.р.) има и документи.

„МВР безпрекословно подкрепи партията през 1984 г. Не трябва да бъдете убедени, че МВР безпрекословно и сега ще ви подкрепи в тази ваша позиция и дейност. Има гласове - ЦК ни предаде. Досега се гордеехме, че сме орган на партията. Ние не искаме вече да бъдем орган на партията, а на конституцията и на парламента“, заявява на Лилов подп. Бончо Асенов, преподавател във Висшия институт на МВР „Георги Димитров“.

Кулминацията на изказванията настъпва, когато старши лейтенант Колев, секретар на партийната организация на под. 72900-МВР (Четвърто икономическо управление на ДС - б.р.), предлага Александър Лилов да си подаде оставката във връзка с решението за връщане на имената от 29 декември 1989 г.

„Това ще даде възможност на партията да се дистанцира частично от решението и да направи частичен заден ход“, аргументира се старши лейтенантът.

След това изказване Александър Лилов взема думата за отговори на поставените въпроси и критики.

„Аз съм пред вас с моя морал, с моето положение в партията, с моите убеждения, със своето лице и нямам право да се крия от вас, комунисти. Приемам предложението на младия комунист Колев. Да, вие имате право и ви съветвам да го използвате -

да поискате от
ЦК на партията моята оставка

Направете го, може би това е спасението за партията, може би изход от ситуацията, за мен това ще бъде чест!“, заявява Лилов пред претъпкания киносалон. „Ако не приемате тази линия, кажете, че Централният комитет не е прав“, допълва ораторът. Той посочва, че решението е взето, за да се изведе страната от международната изолация. Лилов директно заявява, че искането за промяна на решението за имената е ход назад и той не може да се направи, но обещава да информира политическото ръководство на партията за настроенията в МВР. Бъдещият лидер на БСП се опитва да стопи леда и обявява, че партията има пълно политическо доверие на кадрите в МВР.

„Другари, тук ни убеждаваха, че този човек Хавел (Вацлав Хавел, дисидент срещу режима - б.р.) е една политическа нула. Но тази именно политическа нула се оказа президент на Чехословакия“, подхвърля Лилов. Той завършва речта си с призив всеки да се определи подкрепя ли курса на преустройство или не. Партията трябва да знае на кого да разчита, казва бъдещият лидер на БСП.

Веднага след него ген. Атанас Семерджиев закрива заседанието с обещанието, че МВР ще изпълни дълга си за опазване на гражданския мир.

Според присъствали в залата при напускане на трибуната Александър Лилов казва тихо на ген. Семерджиев: „Тези тука да ги няма до един!“ Това обаче не може да се докаже.

След съвещанието започва разгромът на МВР и специалните служби в страната. Съсипана е цялата система на националната сигурност, която не може да се възстанови и до момента.