38719 | 6 юни 2014 | 14:42

Дилма Русеф направила обир, за да подпомогне нелегалните в страната си, бившият търговски представител на България в Бразилия (1967 – 1971)

- Г-н Кръстев, четири години сте били наш заместник търговски представител в Бразилия. Тези дни взорът на цял свят е обърнат към страната, за която футболът е всичко. Спомняте ли си началото на кариерата ви там?

- В Бразилия по никакъв начин не може да ти бъде скучно. Аз бях там по време на много интересни години. Моите спомени са свързани още със заминаването ми затам с полет от Париж през ноември 1967-а. Самолетът ни кацна в Мадрид, за да зареди и да вземе още пътници. В малката почивка, която имахме, към мен се приближи една млада жена. Чула, че говоря със съпругата си на език, който й се сторил познат. Разказа ми как при бащата на нейна приятелка често идвали негови сънародници, които говорели поа подобен начин. Казах й, че това е български и тя веднага ми довери: „Така ли, аз съм нелегална, идвам от Москва от университета за чуждестранни студенти. Имам молба. Когато минаваме границата, да застанете зад мен и ако ме задържат, да съобщите за това в съветското посолство.“

- Вие как реагирахте?

- Първо много се учудих на това, което ми се случва. Слава Богу, всичко мина добре и никой не я задържа. Вече бяхме пристигнали в Бразилия и само няколко дни след това в търговското представителство се появи същото момиче заедно с приятелката си. „Това е Дилма, а баща й се казва Петър Русеф, дошли са тук от България”, представи я тя. Досещате се, че става дума за Дилма Русеф, сегашният президент на Бразилия.

- Продължи ли по някакъв начин вашето познанство с Дилма Русеф?

- След едно посещение на нашия посланик в Двореца на губернатора в Сао Пауло Дилма и приятелката й дойдоха да ме разпитват каква точно е обстановката вътре. Повече не се появиха. В страната имаше военно положение, по това време започнаха масово да отвличат дипломати. Посланикът ни предупреди да внимаваме. Затворите бяха пълни с криминални и политически затворници. За да ги освободят нелегалните предприеха отвличанията. И в условията да ги върнат винаги имаше списък за освобождаване на затворници, които обикновено заминаваха за Хавана. И тук се оказа, че връзка има и Дилма.

- Каква беше тази връзка, за какво ставаше дума?

- Първо, изчезна висш американски дипломат. А като за финал бе отвлечен швейцарския посланик. След освобождаването му той бе разпитан от полицията. Дипломатът си спомнил, че по време на отвличането му около 12,30 ч. угаснал тока за около 10 минути. Така кварталът веднага бе засечен и започнаха разкритията. Оказа се, че Дилма Русеф е направила голям обир в двореца на губернатора. Тя вербувала племенника му и той извършил кражбата. Парите всъщност са били за нелегалните, не са използвани за лични цели.

- Имало ли е случай в Бразилия, с който се гордеете, помагали ли сте на наш сънародник, изпаднал в беда?

- Имаше един случай с голям ефект в България. Съвсем случайно в разговор с г-н Мишел, представител на една от най-големите фирми за нес кафе в целия свят, разбрах, че той има 9 слугини – една от които е бяла. Името й е Танка и е взета още като съвсем малка от метох в Сао Пауло. Бизнесменът бе намерил и снимка, зашита в дрехите й, на която пишело нещо на непознат за него език (български). Показа ми я и отзад видях надписа „село Драбиша“. Г-н Мишел доведе момичето. Танка не помнеше нищо друго, освен, че е пристигнала много отдавна с кораб, а с нея мъж и момче, малко по-голямо от нея.

- И какво се оказа всъщност?

- Историята е много интересна. Оказа се, че тримата са семейство - две български деца, доведени от баща им точно преди 20 години. Танка е била на година и половина, а брат й на пет. Известно време са живели под мост, а след това бащата изчезнал. След като намерихме момичето, в България се вдигна голям шум и ми заповядаха да намеря и момчето. Открихме, че името му е Никола, а на баща им Атанас Говедаров. Издирих стари български преселници в Сао Пауло и един от тях ми каза, че Атанас е от Ивайловградското село Драбиша, пристигнал е с децата си от Нова Зеландия и тримата са живели у тях цял месец.

В България се намери майката Хриса, тя цял живот търси децата си, а надеждата й че ще ги види, не умира. И Хриса дочаква радостта си.

- А как намерихте Никола – брата на Танка?

- За това ми помогна Пеле, великият бразилски футболист. С моя колега Иван му занесохме и връчихме един обелиск. Футболистът има музей в Сантос, откъдето той е родом. За намирането на бащата Пеле също много направи. Той спомогна да се открие и едно досие за бащата Атанас, където пишеше, че е изпратен в емигрантски лагер на 120 км. Качихме се с Танка на влака и отидохме при него. Оказа се, че мъжът беше почти изперкал.

Медиите в България гърмяха по случая и когато Танка се върна, тук я посрешнаха едва ли не като Гагарин.

- Бразилия е страната на футбола. Разкажете за нещо, което е малко известно, а вие сте били негов свидетел?

- Познавах и Пеле, и Гаринча – работата ме срещна случайно с някои от тези големи футболисти. Но има нещо, което и днес ме бовит тръпки. Знаете ли, че бразилски генерал предложи по два милиона долара за нашите големи футболисти Петър Жеков и Димитър Якимов?

- Шегувате се, в онези години едва ли са се раздавали милиони за футболисти. Кой е този генерал, разкажете тази история?

- Историята си има начало и то е от 2 февруари 1971-а. Тогава бразилците бяха поканили ЦСКА да им гостува, а целта - да си отмъстят за позора, който бяха изживели преди няколко месеца. Точно преди световното през 1970-а в Мексико, „Селесао“ начело с Пеле не можа да бият Б-отбора на България, дори без малко щяха да паднат. Затова решиха да си върнат за резила – този път на ЦСКА.

- Червените с кои футболисти пристигнаха?

- Най-добрите, разбира се – Якимов, Жеков, Пенев, Гаганелов, Денев, Атанасов и останалите. Мачът се игра на 150-хилядния „Морумби“, а съперник бе отборът на „Сао Паулу“. Мачът започна с бомбен удар на Жеков в гредата, последва още един негов в дирека. Световният шампион Ривелиньо се вбеси, че Денев му отне топката и хукна да го гони по игрището. В един момент топката попадна в краката на Якимов и Митата направо излъга целия бразилски отбор, започна „детска“ игра с вратаря на домакините,  мина голлинията с топката и след това се обърна и тръгна с топката към центъра. Беше нещо неописуемо...

- Сигурно е било ужасно преживяване за целия стадион, как реагира публиката?

- Не ме питайте! Целият стадион беше замръзнал от олимпийското спокойствие на българина. Точно до мен на трибуната бе командващия Втора бразилска армия генерал Мело. Опитах да му се „подмажа“ и се обърнах към него с думите: „Сао Паулу“ ще изравни и ще победи.“

- Отвърна ли ви нещо този генерал?

- Той беше много ядосан и не можеше да повярва какво се случва, но ме чу: „Момче, ти нищо не разбираш от футбол. „Сао Паулу“ никога не може да победи този отбор. Елате с г-н Стоян Орманджиев да ви връча купата.“ И за пръв път станах свидетел на връчване на купата през почивката, едва ли има друг такъв прецедент в световната футболна история.

- Но каква е тая купа?

- Всъщност „Сао Паулу“ бе учредил този трофей с обещанието да го връчи на отбор от Европа, който успее да ги победи. Опити правиха няколко първенци на Стария континент, но никой не успя – всички загубиха. И точно този генерал Мало предложи по два милиона долара за Жеков и за Якимов. Както се досещате, нищо не стана. Бразилците бяха като попарени и след мача отборът бе арестуван. Разкарваха го из града с полицейски сирени. Благодарение на намесата на великия Феола – директор на „Сао Паулу“, червените бяха освободени. Този мач обаче бе предшестван от един друг, в който бразилците пак се опариха от нашите.

- Припомнете кой е този случай, моля ви.

- Случката е няколко месеца по-рано, когато Б-отбора (младежите), пристигнаха да играят преди световното през 1970-а, както ви споменах по-горе. Мачът беше на 26 април пак на „Морумби“ в Сао Паулу. Нямаше непродаден билет на 150-хилядния стадион. Тогава гръмна чутовен скандал – защо нашите идват с футболисти, които са едва ли не с „биберони“.

- Сериозно ли така са ги нарекли?

- Разбира се. Бразилската преса тогава публикува карикатура, на нашите като пеленачета с биберони, които пълзят по терена. За капак на всичко самолетът от Лисабон не пристигна вечерта заради някаква повреда. Кацнаха чак сутринта в деня на мача, който трябваше да се играе в 16 ч. Те бяха съсипани от пътуването и дремнаха набързо.

- Бразилците сигурно са мислели, че ще победят лесно нашите?

- Не знам какво са мислели, но малко преди мача при нас дойде Пеле. Обясних му какви премеждия са имали нашите и на шега го помолих да не им вкарва много голове. Той се засмя и ми рече: „Сеньор, спокойно, таблото на „Морумби“ не е пригодено за двуцифрен резултат.“ Демек, само до 9... След последната съдийска свирка таблото светеше 0:0. Тогава само секунда ги спаси от поражение. В последната минута Павел Панов и Григоров за малко да вкарат гол. Ако топката беше влязла във вратата, тогава нямаше да има излизане от стадиона.

- Какво имате предвид?

- Публиката щеше да ги линчува. Спомням си, че тогава Пеле – великият Пеле, го гониха  с камъни. Че не са победили. Е, след три месеца Бразилия стаха световни шампиони в Мексико.

- Значи не можаха да преживеят равен мач, така ли да ви разбирам?

- Точно така. След три-четири дни – на 1 май имаше реванш – шампионът „Сао Паулу“ игра срещу нашите „биберони“. И като ги почнахме, няма отърване – бихме ги с 2:1. А пресата направо съсипа своите. Нашите продължиха да играят в провинцията и не загубиха нито едни мач. Имаха само победи и равни. Бразилците направо не можеха да повярват. Този отбор само след няколко месеца спечели световната титла през 1970-а, той бе смятан за най-добрия тим на Бразилия за всички времена.

- Да оставим футболните страсти...  В Бразилия идвали ли са наши изпълнители да представят страната ни?

- Идваха и то неведнъж. Има един много интересен случай през 1971-а, който предизвика голям скандал. Става дума за провала на Лили Иванова.

- Провал ли, какъв е той?

- Лили тъкмо беше спечелила един голям конкурс в Мадрид за млади естрадни певици. В Рио де Жанейро обявиха конкурс за 40 млади най-популярни певици. Цялата преса пишеше, че от България пристига голямата певица Лили Иванова. А медиите предричаха, че точно тя ще вземе първото място. Посрещнах Лили на летището. Конкурсът беше на малкото стадионче „Мараказино” точно до „Маракана”. Лили отваря куфара си и изведнъж вижда, че партитурите за оркестъра на песента й „Адажио” ги няма – подменени са! Оркестърът беше бразилски и той нямаше как да знае песента, за да я изсвири. И разбира се, тя отпадна. Месец-два след това чух по радиото, че на същото място ще има конкурс за млади оперни певци от цял свят. Залозите бяха, че ще спечели един млад германец.

- Познаха ли?

- Не, напълно изненадващо победата взе младата българка Анна Томова  - Синтова. Дойде в Сао Пауло и българската емиграция я покани на среща. Затрупаха я с подаръци. Един от българските евреи там – Кирш й направи царски подарък. Подари й пръстен за 800 долара, който доста притесни Анна. Дарът обаче беше от сърце. За сравнение - един „Фолксваген” тогава струваше 1300 долара...