22168 | 9 юни 2012 | 15:06

Кой ще плаща за БеГалеви

Сега пък открили, че онези грамадни каменни глави на Великденските острови имали продължение в земята, нещо като тела с височина, тоест дълбочина, седем метра. Този остров, тъй далечен в пространството, ми става все по-близък и разбираем. Докато гледам основното му население в момента, което се състои от подаващи се от земята страховити каменни глави, започвам да си мисля, че и ние сме се запътили към подобен пейзаж.

Преди полинезийците да населят острова, той бил самият рай. Имало над двайсет вида дървета. Населението можело да си лови риба в океана, да се излежава под сенките на палмите и да се радва на късмета си.

Първата работа на примитивните заселници

обаче била да се разделят на враждуващи кланове. Основните групи били две, както прочетох по-късно - племето на „дългоухите“ и племето на „късоухите“. Двете племена били заети предимно с това да воюват помежду си и да обожават вождовете си. Обожаването изисква да се възпроизвежда и умножава образът на обожавания.

Телевизионният образ е наистина нещо по-различно от всичко останало. През петдесетте години в САЩ някому е  хрумнал експеримент с така наречения 25-и кадър. Той се свеждал до следното: освен обичайните 24 кадъра в секунда в един филм била монтирана реклама на царевични пръчици като 25-и кадър. Кадърът минавал толкова бързо, че бил неуловим от окото, възприемал се подпрагово, несъзнателно. Според автора на експеримента в следващите няколко дни продажбите на царевични пръчици или пуканки скочили. Излиза, че хората гледали филма, не виждали реклама за продукта с очите си, но подсъзнанието им записвало посланието... Трябвало да минат няколко години, преди същият експериментатор да си признае, че си е подправил резултатите. Но тъй като силата на електронното внушение поначало е невероятна, мнозина и днес са убедени във възможностите на 25-ия кадър, а в доста страни той за всеки случай е забранен.

На Великденския остров образът на вожда можел да бъде възпроизведен само от камък. Затова пък в какъв размер! Племената дялали от огромни късове камъни главите на своите вождове с височина до 9, 10, 11 метра. След което се налагало да пренесат огромните статуи извън каменоломната на място, където статуята на вожда можела да облъчва всеки от племето.

За пренасянето им използвали механизъм

направен от стволовете на дърветата. Започнало голямото изсичане. Вместо да устройват живота си, племената били заети с това да воюват помежду си, да дялкат статуи на вождове и да ги тътрят назад-напред из острова с помощта на изсечени дървета. Който клан победял в битката, събарял статуята на другите и избождал очите й като знак, че отнема енергията на врага. Който бил на власт, той владеел достъпа до вода и храна. Но никой не бил в безопасност.

В крайна сметка на острова били произведени около 900 статуи, които и до днес изумяват туристите. Знаете ли колко дървета били нужни за транспортирането им? Всичките дървета на острова. Масова сеч, мишките допринасяли с това, че изяждали семената, тъй че накрая островът се оказал без нито едно дръвче. Нямало от какво да си направят лодки и да ловят риба в океана. Почвата започнала да се свлича, потекли мътни вади. Храната изчезнала. И хората започнали да се хранят един с друг. Хората, които доскоро се състезавали един с друг, се превърнали в канибали, които се изяждали един друг. Такава била обстановката, когато на Великден през 1722 година на острова

спрял първият холандски кораб

Холандците си тръгнали, като оставили след себе си сифилис, който също допринесъл за намаляване на населението на Великденския остров. После дошли други чужденци, отвели част от хората в робство, които при връщането си донесли нов мор - шарка. Така от 20 000 хиляди островитяните намалели в един момент до стотина души. Сега са някъде под 4000 хиляди. Хората изчезнали, статуите на вождовете останали. И каменоломната. В нея и до днес имало една незавършена статуя с височина към двайсет метра. И да са я били завършили, нямало да има с какво да я пренесат, вече нямало дървета. Култът унищожил всичко - и природата, и живота им. До последния момент обаче те премервали сили и с оръжие, и с височината на статуите.

И точно в този момент, докато се ограмотявам за глупостта на дългоухите и късоухите от Великденските острови, един социолог казва по телевизията, че българският филм е сбъркан. В смисъл, че основното, което ни занимава в него, е оня списък с артистите в края на лентата. Вместо да се вгледаме с сюжета, тоест в нашия живот. Едни дялкат солидни каменни изображения на политици, други им избождат очите, трети ги ситуират

наляво и надясно из политическото пространство

групират ги, разделят ги… А какво става през това време с дърветата и рибата, много не ни интересува.

Първанов или Станишев - за кого беше важно това чак толкова, освен за самите Първанов и Станишев? Дадохме ли си сметка дали на последния конгрес на БСП се говореше за политика? Не, не се говореше за политика, а за това кой кого ще затапи, като му каже, че е политическа тапа. Дадохме ли си сметка, че на последния си форум синдикатите не се държаха като гарант за правата на работещите, а

като комитет по планиране

към ЦК на БКП, защото и те искат да блеснат в списъка на артистите? Не, не си дадохме. От съседския разговор до публицистичното предаване в национални телевизии за интересно се смята да се разплита политик, а не проблем.

Помните ли вица, в който един новопостъпил в лудницата не можел да разбере защо хората там се кискат на числа. Каже някой от пациентите „Двайсет и три“ и след миг всички се заливат от смях. Обяснили му: номерирали вицовете, за да си спестяват разказването им. И сега просто си казвали номерата им и се смеели. Така правим и ние. Казва някой: „Кунева! А Габонската афера?“ „О, да, кима събеседникът, как пък бях забравил за Габонската афера.“ Ама какво е то Габонската афера, ама какво е участието на Меглена Кунева - това не е важно. Казваме си номера, т.е. кода на нещо, което не е добро, щом се нарича афера, и избождаме едното око на статуята. Габонска афера наистина е имало, в нея участват съвсем други хора, а Меглена Кунева е една от изпратените да проучи измамата. Какво разочарование! - едно избодено око по-малко. Тогава да преминем към следващия: Бойко и каналите, Първанов и шлема, Станишев и Хохегер, Доган и Касим Дал, Иван Костов и…
Събаряме статуи, издигаме статуи. Да не се повтарям: вижте по-горе какво се е случило, след като на онова райско място се занимавали основно с такава дейност.