21390 | 8 юни 2014 | 13:12
В началото на 90-те, когато чужденците се надпреварваха да ни дават идеи как да се демократизираме, един американски експерт каза в пресата: „Гледайте повече уестърни.“ Човекът искаше да видим в тях добрия герой, който налага ред и правила. Уестърните заместиха съветските филми, с които ни заливаха екраните при социализма, и ние се загледахме. Но може би криво ги видяхме.
***
Приемам, че побоят върху Георги Сапунджиев, прегазил 4-годишния Паоло в пешеходна зона, е емоционална реакция на свидетелите на кошмарното събитие. Смъртта на дете не може да остави никого безчувствен, безучастен, безскръбен.
Обяснимо раздразнение предизвиква и нахалното пренебрежение, с което шофьорът на джипа г-н Георги Сапунджиев подминава пътните знаци, заобикаля правилата, които цивилизоват и подреждат обществената ни среда. За жалост описаното поведение е типично и за други в България. Разликата е, че имената им остават неизвестни. Сапунджиев, Иванов, Петров... Защо са законите, ако не важат за всички? Защо са правилата, ако не ги спазваме? Тази обществена тема набра скорост след шока.
Срамежливо моли за внимание и друга тема - за изтъняващата вяра в органите, в институциите, в правосъдието, във възможностите на обществото да защити интересите си и налагането на частни правила, частни закони, частно правосъдие.
Ето още един пресен случай за частно правораздаване, разиграл се във варненското село Пчелник. 82-годишен мъж простреля младеж с газов пистолет, тъй като футболната му топка редовно прелитала над оградата, тупвала в градината и отнасяла част от земеделската продукция на пенсионера. Сюжетът може би предизвиква у вас усмивка, но единствено заради факта, че футболистът не е сериозно пострадал. Ако беше? Помните ли Опиц, който фатално простреля младеж? Вярно, крадец и наркоман, но всички крадящи наркозависими ли да ги разстрелваме в България? Да се сетим и за доброволните отряди, които се заеха да респектират бежанците неотдавна.
Самодейното правораздаване стъписва и във всекидневните си прояви. Спукани гуми, натрошени чистачки - това е резултатът от недостига на паркоместа в София. Вместо да търсят заедно решение, гражданите се саморазправят помежду си.
Няма да влизам в спор дали правосъдието работи. Работи или не, ние очевидно не вярваме във възможностите му да раздава справедливост. На мястото на съвременните правни норми започват да действат домодерни начини за уреждане на отношенията, законите на Дивия запад, принципът „око за око, зъб за зъб“. Всички, които се занимават с политика, управление, правосъдие и обществени дела, трябва да се замислят върху темата. Все пак на много хора в България не ни се живее като в уестърн.
Мобилна верси
RSS
