25392 | 18 окт. 2012 | 10:35

Данъчната администрация ни третира като престъпници. Когато се стигне до връщане на ДДС - един Бог знае дали и кога ще си го възстановите

- Г-н Колчев, финансовият министър обяви, че лихвите по депозитите на физическите лица ще се облагат с данък от 10 на сто от началото на следващата година. Какво е вашето мнение?
- Аз не съм сигурен, че тази мярка ще мине през парламента. Виждали сме не един или два пъти идеи, които са стигали до Народното събрание и на някакъв етап управляващите са се отказвали от тях. Предложението е непопулярно в предизборна година. Дали трябва да се случи - това е въпрос на голяма дискусия. Има много доводи „за“ и много „против“. Тези „против“ са ясни - българинът не е от най-богатите в Европа. Напротив, от най-бедните сме. Няма смисъл да намаляваме с още „богатството“. Относно доводите „за“ - основният печеливш ще е данъчната система, но това отново е преразпределение на едни пари през държавата, на което не съм привърженик. Аз лично съм против тази мярка.

- Смятате ли, че подобен налог ще накара българина да изтегли парите си от банките?
- Категорично подобен данък няма да доведе до отлив на депозити от банките, тъй като българинът е традиционно спестовен и ще продължи да трупа пари на влог. Основните активи на домакинствата извън техните жилища са в депозити и това няма да се промени. Колкото и да ми се иска да си помечтая, че хората ще започнат да бягат от влоговете и по-активно ще инвестират на борсата или във взаимни фондове, това за съжаление е в сферата на пожеланията. Разбира се, ще има и такива, които ще преценят, че депозитът вече не е атрактивен, но това няма да е заради данъка, а заради намаляването на лихвите. От тази гледна точка хората ще търсят алтернатива или ще харчат, тъй като парите не им носят нищо. Спестяващите бели пари за черни дни обаче ще продължат да кътат средства в банките.

- Какъв е по-добрият вариант: да има минимален праг, или данъкът да е еднакъв за всички?
- Има принципен отговор - в България е въведен плосък данък. Ако се сложи налог върху лихвите, какъвто и да е той, трябва да е еднакъв за всички. Иначе се превръща в подоходен  данък със скала и се връщаме в други времена, които на този етап сме загърбили. Плоският данък изигра много положителна роля у нас и продължава да я има. Успя да изсветли бизнеса и и да постигне по-висока събираемост на данъците. Няма причина да отрежем този клон и да подкопаваме фискалната си стабилност.

- Като финансист, какво е мнението ви за бюджет 2013?
- Бюджетът е такъв, какъвто може да бъде. Това е последната година на това правителство преди изборите и никой не можеше да очаква друго. В такава ситуация се прави компромисен бюджет, в който да има за всички по-малко и да има резерви, с които да се запълват дупки и предизборни обещания. Разчетите са разумно консервативни. Има резерви, което е положително, и бюджетът е напълно изпълним. Естествено може и да го критикуваме. Можеше да има повече реформи и промени в здравеопазването и в образованието. И през този мандат България не започна (или само започна) реформи в ключови сектори. Различен бюджет ще имаме, когато започнем (или продължим) сериозни реформи.

- Кои са тези ключови сектори, на които не им се обърна внимание?
- Трябва да погледнем бюджета и да видим къде отиват най-много пари. Отиват в НОИ и здравната каса, както и за издръжка на администрацията. Ако искаме да има истинска реформа, трябва да се пипа точно там. Националната здравноосигурителна каса е като гевгир - изтича отвсякъде. Това всички го знаят и признават, но не се намира кураж да се направи радикална промяна. Има достатъчно добри идеи, но явно липсва капацитет. Пенсионната реформа започна добре с увеличаването на възрастта, но действията бяха твърде плахи. Смятам, че трябваше да вземат по-агресивни решения. Другият основен проблем там е огромното количество работещи първа и втора категория труд, които не трябва да са там.  Военните и полицаите например. Иначе пенсионният ни модел ще е несъстоятелен. Не на последно място е и администрацията, в която се съкратиха хора, но и се назначиха други. В крайна сметка начинът на работа не се е променил и чиновниците продължават да си мислят, че са господари. Не искат да свикнат с мисълта, че хората и бизнесът им плащат заплатите, а те са слуги на обществото. Категорично администрацията трябва да се намали и разковничето в това е електронното правителство. Така ще се намали и корупцията, ще се намалят разходите за издръжка, и не на последно място - държавните служители ще могат да получават достойни заплати.

- Какво е състоянието на бизнеса и какви са очакванията ви?
- Бизнесът оцеля въпреки всички опити да му се „помогне“. Компаниите са не по-малко потърпевши от хората и домакинствата. Бизнесът в България е млад и има твърде малко резерви, които му позволяват ограничено развитие. По-големите компании оживяха, но много от малките прекратиха дейността си. Кризата приключи прехода и оттук нататък ще започне развиването на нормален капитализъм. Много квази-пазарни участници напуснаха бизнеса, някои обаче се върнаха към сивия сектор. Именно тук виждам липсата на държавата като подкрепа на бизнеса. Данъчната администрация ни третира като престъпници и няма диалог, а само едностранни действия. А когато се стигне до връщане на ДДС - един Бог знае дали и кога ще си го възстановите. И тук е моментът да припомня отново една стара идея на бизнеса - за въвеждане на „златен“ регистър на фирми, които не са имали просрочия, актове и данъчни нарушения. За тях следва да се прилагат облекчени процедури, а това ще е стимул и за останалите да са изрядни. И не на последно място, държавата продължава да е сериозен длъжник на бизнеса (тук включвам и общините, тъй като те все още са финансово независими само на теория).

- Преди дни излезе доклад за финансовото богатство на българина, според който домакинствата са намалили с близо 50 на сто инвестициите си в акции за последната година. На какво се дължи това отдръпване от борсовия пазар?
- Цената на акциите падна от началото на кризата със 70 на сто. Нормално е хората да бягат от акции. За съжаление българинът се опита да инвестира в много неподходящ момент, по време на  еуфорията през 2006-2007 г. и след това настъпи рязък срив и много хора изгоряха с парите си. Това подкопа доверието към борсата. Тези, които останаха на пазара, знаят, че трябва да изчакат, докато той се възстанови. За момента българската борса се представя много лошо спрямо другите. Други развиващи се пазари възстановиха вече нивата си отпреди кризата, само нашият не се движи наникъде. Според мен слабото представяне на българската борса е комбинация от влиянието на кризата и чисто организационни проблеми като този, че вече пет години централният депозитар така и не успя да свърже системата си с глобалните системи за клиринг и сетълмент. Това е все едно дадена банка да няма достъп до глобалните разплащателни системи. Да не говорим за идеите за облагане на капиталовите печалби - едва ли ще имат резултат за фиска, но допълнително ще отдръпнат хората от този пазар.

- Има ли финансова култура българинът и може ли сам да избере къде да инвестира?
- Би било неправилно да кажа, че няма. Българинът има финансова култура, но тя е недостатъчна. Това е огледален образ на етапа на развитие на пазарната икономика в страната. Въпрос на време е да се развие инвестиционната култура. Ние започнахме от дъното и няма как да се родим научени. Въпреки това културата на хората се повишава. Българинът се учи от грешките си, за съжаление по най-болезнения начин, като загуби парите си. При едно рестартиране на капиталовия и имотния пазар инвеститорите ще са по-грамотни, по-умерени и в крайна сметка по-успешни.

- В последните години домакинствата „затвориха“ парите си на депозит. Има ли обаче други инструменти, от които се печели повече?
- Депозитът е една от най-ниско рисковите инвестиции. Влоговете винаги са се третирали като сигурни, както и недвижимите имоти. По традиция българите сме спестовни, така че населението ще продължи да трупа пари в депозити независимо от новия данък или падащите лихви, а  лихвите ще продължат да падат. Малко по-малко хората ще започнат да мислят за алтернативи, но без да поемат сериозни рискове. Апетит за риск няма и скоро няма да има.