23948 | 10 юни 2014 | 06:26
Ще понесе ли лидерът на БСП Сергей Станишев и ръководството на партията политическа отговорност за загубата на евроизборите? Ще се задълбочи ли разривът между партньорите във властта и ще засили ли столетницата анти-ДПС риториката? Само средство за отклоняване на вниманието от съществения проблем „Провал на мандата“ ли бе подхвърлената идея за задължително гласуване? Кой взема решенията в левицата? На тези въпроси и много други за бъдещето на най-старата партия в България очакват отговор социалистите от днешния пленум. Малцина обаче вярват, че ще го получат. Отговорите едва ли биха имали значение за българите, които нямат нищо общо с тази партия, ако тя нямаше отношение към тях и личните им съдби като носител на мандата.
Червеното блато едва ли ще се раздвижи, ако зависи от партийното ръководство. За Националния съвет позитанци отново са поотупали от прахоляка стария сценарий „Станишев, не ни изоставяй“. Във второстепенните роли ще влязат добре познати майстори на судоку, оргсекретари, които местните структури не искат да виждат. И специалисти по коалиционните отношения, които ще кажат, че не е време за разчистване на вътрешни сметки, защото пред партията стои по-важна цел - спечелването на предстоящите избори. Председателят, когото повечето му съпартийци вече не искат да наричат лидер, ще обяви, че знае как се носи политическа отговорност. И най-много ще обещае да поиска вот на доверие. Всеки притежател на червена членска карта оттук нататък може да разкаже познатия сценарий и да го изведе в постулати, които приблизително изглеждат така:
На върха всички са невинни
В червената централа дотолкова са изчерпали арсенала си откъм идеи и съдържание, че прибягват до проверените живковски тактики - снишат се и чакат прилепени до партийния дувар бурята да отмине. Лошото е, че дуварът вече поддава, уморен от напора. Този път притаяването продължи повече от две седмици, през които никой не приложи другата част от Живковия съвет - приземяването. А то трябваше да включи и оздравителен ремонт. По високите партийни етажи.
Въпреки напъните на областни и общински ръководства, които пишат декларации с настояване да се понесе политическа отговорност, това едва ли ще се случи на пленума. По няколко причини. Първата е, че Националният съвет не е органът, пред който лидерът на партията може да подаде оставка. Това може да се случи само на конгрес. По устав днес Станишев е в правото си да направи бързи смени в Изпълнителното бюро. Почти сигурно е обаче, че той предварително е калкулирал какво ще спечели и загуби от подобен ход. Ако махне някой от сървайвърите като Димитър Дъбов, Янаки Стоилов, Антон Кутев, Катя Николова, ще си спечели силен враг, а съпартийците му няма да са доволни от подобна козметика. Най-лесно е да бъде елиминиран оргсекретарят Красимир Янков, който показа екзотичен поглед върху възродителния процес. Всъщност демонстрира цинизъм, който бяхме позабравили. Янков нарече тази срамна страница от историята ни „въвеждане на единна именна система“. Но и неговото отстраняване няма да задоволи вече зажаднелите за „кръв и зрелища“ партийци, чието търпение е на изчерпване. Апаратчиците са станали
истински виртуози в оправданията
И този път Сергей Станишев още в нощта след евровота им хвърли спасителен пояс. Каза най-важното, което позитанци искаха да чуят - „няма да подам оставка и да направя услуга на ГЕРБ“. След това партийното ръководство запретна ръкави и със страшна скорост започна да обогатява опорните точки. Списъкът набъбна дотолкова, че може би ще се окаже по-обемист от „задълбочения анализ“ на изборните резултати, който столетницата готви още от 25 май.
Впрочем по-паметливите веднага ще се сетят, че и в тази сфера БСП няма кой знае какъв принос. „Хвърли вината на друг“ е втръснала тактика на слабите и подлеците. Използвайки я, апаратът на БСП на два пъти обвини Георги Кадиев за загубата на изборите в София. Друг прийом е винаги да се обявяваш за победител. През 2007 г. (Станишев бе премиер, а президент бе Георги Първанов) на местните избори социалистите не спечелиха в големите градове. А лидерът на столетницата посъветва своите да ходят „с гордо вдигната глава, наперени като петли“. През 2013 г., когато ГЕРБ бяха първи, Станишев се обяви за морален победител. Третата тактика е „оневини се“. През 2009 г., когато БСП се сгромоляса на парламентарните избори, Станишевият отбор нарочи Ахмед Доган, че помагал на ГЕРБ. Повод бе реч на тогавашния лидер на ДПС в Корница, в която той нахъсва своите с уверението, че не депутатите, а той разпределял порциите във властта. Внимателният прочит на резултатите на този вот показва, че те са по-лоши от тези след падането на Жан Виденов. През 1997 г. за столетницата са гласували 939 308 българи (58 мандата), а през 2009 г. след управлението на кабинета на тройната коалиция начело със Сергей Станишев - 748 114 (40 мандата).
Тогава
защо Виденов бе сатанизиран
от собствената си партия, а Станишев сочен като успешен лидер, стигнал до европейски висоти като председател на ПЕС? Въпрос на отправни, не на опорни точки, сготвени от добре отгледан екип. Именно в този екип е разковничето.
Четиринайсет години отборът на Станишев остава относително непроменен (оттам бяха изхвърлени само непослушните). Логично е играчите в него да се опитват да запазят статуквото. Независимо от цената, която плаща партията, а когато тя управлява - и българите. Този път тимът има шанс за повечко опорни точки - като се започне от станалите външни врагове АБВ и „Българска левица“, мине се през незаинтересоваността на червения електорат от европейските теми и се стигне до ДПС. Нищо че движението чака 12 дни анализа на БСП, опита се да запази достойнството на партньора си. Станишев предпочете друг да каже това, което той не посмя или не искаше да изрече: Че доверието, което са получили управляващите на евровота, не позволява кабинетът да изкара пълен мандат. Странно е и още нещо. Председателят на БСП съобщи, че изявлението на партньора му във властта го е изненадало. И излъга. Защото Лютви Местан ден преди пресконференцията си бе разговарял с него. Стана ясно, че по време на този разговор му е съобщил диагнозата и лечението - предсрочни избори. Станишев обаче предпочел да запази мълчание и да не сподели дори с най-близкия си партиен кръг. Лошото е, че председателят на БСП изглежда все по-несъстоятелен, а ходовете му - алогични. Няма обяснение как може да поискаш след загуба на избори да поемеш политическа отговорност, като застанеш начело на управлението като министър-председател. Както и да произнесеш абсурдното „Ние сме мандатоносители, но не управляваме“. Кой управлява тогава?
Не по-малко абсурдно е да се опитваш да хвърляш вината върху тези, които довчера си хвалил - министрите, за чийто избор си отговорен.
Впрочем голяма част от социалистите отдавна искат да видят друга прожекция на „Позитано“ 20
Момчето си отива
Но знаят, че тя ще се отлага. Докато то само не реши да си тръгне. А шансовете за подобна раздяла не са големи. Знаят го дори и най-дръзките. Като Георги Кадиев, който призова Станишев и ръководството на партията да затворят вратата след себе си и да не се връщат повече. Знаят го и столичната организация, няколко общински и областни структури, които призоваха и ще настояват на пленума за пълен отчетно-изборен цикъл и заседание на конгреса.
Те нямат илюзии. Казват, че са наясно с какво за пореден път ще се опитат да ги успят - изборите са над всичко, след тях ще водим вътрешнопартийните дебати. Този път е по-различно. За разлика отпреди в БСП лагерите са сведени до два - малкия, на апаратчиците, които искат запазване на статуквото, и големия - на настояващите за промяна. Социалисти споделят изненадата си, че партийни врагове, които години наред не са си говорили, сега седят на една маса и мислят как да предизвикат оставки. Притеснението е, че ако статуквото се запази, след парламентарните избори на БСП най-вероятно ще бъде отредена ролята на балансьор с не повече от 40 депутати. „Не бързайте да отписвате социалистическата партия“, призова в изборната нощ Сергей Станишев. Съпартийците му отговориха: „Омръзна ни да я реанимираме всеки път, когато той я катастрофира.“
Май е време председателят да отговаря за катастрофите. И не само с оставката на правителството, на което той бабува, а БСП не припознавали като свое. Време е за мъже. Левият завой не се състоя.
(в. Преса, печатно издание, брой 154(860) от 10 юни 2014)
Мобилна верси
RSS
