17470 | 10 юни 2014 | 09:08

Газовият проблем с Русия скоро ще бъде решен, сраженията ще затихват

С идването във властта Порошенко възроди надежди за разрешаването на конфликта.

Има нещо символично, че още преди да встъпи официално в длъжност, новият украински президент Порошенко направи дебюта си на световната сцена в Нормандия. И там съвсем неслучайно се оказа в компанията на Путин. Защото макар и да бе избран от украинския народ (без размирния Югоизток), съдбата на „шоколадовия крал“ зависи не само от западната подкрепа, но и от перспективите за възстановяване на диалога с Москва. Без постигане на споразумение между Украйна и Русия гражданската война може да се проточи с непредсказуеми последствия, за които ще плащат и българите.

В своята всъпителна реч пред Върховната рада довчерашният олигарх се опита да успокои всички - от радикалите и активистите от Майдана до федералистите в Донецк. Украйна ще остане унитарна държава, но ще приложи децентрализация по европейски. Украинският ще е единственият официален език, но самият президент се обърна към сепаратистите на руски език. Посланието му за мир и обединение обаче трябва да бъде въплътено в политика, която скоро ще бъде атакувана от различни страни. А фактът, че Порошенко вече е и върховен главнокомандващ, до голяма степен ще персонализира отговорността за действията на армията в проруските региони.

Новите предизвикателства

Съдбата на вече легитимното управление на страната все пак ще се решава преди всичко в Киев. Задкулисната борба за разпределение на властта е в ход. Засега, изглежда, Порошенко може да разчита единствено на подкрепата на партията УДАР на съюзника си Виталий Кличко, който от няколко дни е и кмет на столицата. Важен ход за гарантиране на приемственост в преговорите с ЕС и МВФ има запазването на Яценюк и неговия икономически екип начело на правителството.

Президентът вече заяви подобно намерение, което едновременно показва, че не смята Яценюк за сериозен съперник. Очаква се новата власт да разчита и на опитни експерти и бюрократи, които досега гравитираха около „Баткившчина“ на Юлия Тимошенко.

Подкрепата на парламента в сегашния му състав обаче е проблематична. Намерението на Порошенко да насрочи скорошни парламентарни избори силно застрашава влиянието на основните партии. Голяма част от сегашните депутати едва ли ще бъдат преизбрани, а с очаквания възход на бъдещата президентска партия и самата парламентарна конфигурация ще бъде променена из основи. Най-застрашени са позициите на крайните националисти от „Свобода“, които се провалиха на президентския вот и сега са в политическа безтегловност. Това дава оперативен простор на президента, който най-малко се нуждае от компанията на радикали.

Отстраняването на хора със съмнителна репутация не само би обезсилило обвиненията на Москва в неонацизъм, но би лишило от аргументи и проруските сепаратисти в Югоизтока.
Но Върховната рада все още има силни позиции. Според действащата конституция президентът отговаря единствено за външната политика и отбраната. Негов прерогатив е издигането на кандидати за постовете министър на външните работи, на отбраната, за главен прокурор. Вярно е, че Венецианската комисия разглежда предложения за разширяване на тези правомощия, които да включат и внасяне на предложение за оставка на правителството, оспорване на решения на кабинета пред Конституционния съд, право на законодателна инициатива. Но парламентът разполага с оръжието на импийчмънта, което може да използва, ако реши, че президентът нанася ущърб на сигурността на страната.

Реализъм срещу романтизма

Майданът засега се отнася благосклонно към новоизбрания президент. Разочарованията обаче предстоят. Искането всички действия на изпълнителната власт да преминат през скенера на гражданския контрол е симпатично, но трудно  изпълнимо дори за утвърдени демокрации.
Призивите президентът да гарантира „духовност и морал“ донякъде напомнят за „градовете на истината“ у нас.

В Киев обаче нещата ще се развиват още по-динамично.
Само преди дни новият кмет Кличко се разпореди да започне разчистването на част от палатковия лагер и скоро Майданът ще е символ на постреволюционен махмурлук.

Щафетата на социалното недоволство обаче бързо ще премине в ръцете на профсъюзите, защото обществото неминуемо ще усети реалните последствия от революционните промени във формата на орязване на социалните разходи.

За популярността на новата власт едва ли ще допринесат и рецептите за спасяването на Украйна, предписвани от МВФ и Еврокомисията. Пророчески звучат думите на премиера Яценюк, че той никога не е обещавал да реши социално-икономическите проблеми на страната. На свой ред и новият президент може да обещае единствено затягане на коланите вместо скок в жизненото равнище.

Сделката с Москва
и „Южен поток“

На този фон всеки момент се очаква постигане на споразумение на преговорите по газовия проблем в Брюксел. Посредничеството на ЕС и натискът на САЩ изглеждат решаващи фактори за изглаждане на противоречията.
На украинската сделка бе подчинено и спирането (макар и временно) на „Южен поток“. Тази стъпка дава нови козове на Киев за постигане на преференциални цени за руския газ. Независимо от бизнес параметрите на очаквания договор между „Газпром“ и „Нафтогаз“, той би позволил в руско-украинските отношения да се завърне прагматизмът. Това ще насочи двете столици към търсене на приемлив компромис и по други висящи проблеми.

Политическото подусловие е Русия да не се намесва в Югоизтока и да допринесе за намаляване на напрежението там, включително да натисне сепаратистите да спрат въоръжените действия.

Проблемът е, че от Москва нещата изглеждат точно наопаки - първопричината за въоръжените сблъсъци в Славянск и Луганск е репресивно-националистическата политика на Киев. Засилването на бежанския поток към руската Ростовска област е свидетелство за отчаянието и страха сред мирното население от пълзящата война.

Така че Русия е изправена пред засилващ се обществен натиск да защити своето малцинство в Югоизтока. Решението на Путин да засили граничния контрол с Украйна като че ли дава положителен знак, че Москва е готова да извърви своя път към снижаване на напрежението. Тестът е и за западните партньори на Киев.
Неотдавнашният призив на Вашингтон към киевските власти за по-умерено прилагане на сила срещу „терористите“ е показателен, че и досегашният цинизъм на западните столици си има граници. Все повече международни медии разкриват смущаващи подробности за това как една уж демократична власт прилага целия си военен арсенал, включително касетъчни бомби, срещу градско население.

Все пак прогнозата е, че въоръжените сблъсъци на Изток ще започнат да затихват. Но докога ще продължи мирът? Зависи и от Украйна, но и от преценките на Русия дали в Киев няма да надделее пронатовският „уклон“.

А сега накъде?

Именно с по-нататъшната стратегическа ориентация на Киев е свързан вторият кръг проблеми. Заявеното и във встъпителното слово намерение на президента да подпише час по-скоро споразумението за асоцииране с ЕС може да се превърне в реалност, но ще има и съответна цена. От руска страна бе изразено твърдо намерение тази стъпка да бъде последвана от премахване на гратисния режим за украинския внос в Русия.

Основа за бъдещ компромис ще е ангажиментът на Порошенко да не предприема стъпки за присъединяването на Украйна към НАТО. В крайна сметка финландизацията на страната би устройвала и съседите й въпреки сегашните войнствени изявления на някои централноевропейски лидери. Дали обаче ще съответства на новата доктрина на сдържане на Русия, която САЩ се опитват да натрапят на Европа? Такъв е големият геополитически въпрос. 

(в. Преса, печатно издание, брой 154(860) от 10 юни 2014)