14053 | 10 юни 2014 | 15:46

Българските политици още не знаят как да управляват репутацията си в интернет

Докато анализира влиянието на политиците от американската Републиканска партия в интернет през 2011 г., нюйоркска компания се натъква на интересни данни. Фирмата има начини да различава кога един профил в социална мрежа е фалшив и автоматизиран и кога зад него стои истински потребител. Оказва се, че само 8% от последователите на един от най-важните републикански политици Нют Гингрич в Туитър са реални ползватели на социалната мрежа. Останалите 92% са платени, тролове или ботове. Информацията изтича към медиите чрез стажантка от екипа на политика и сега една от най-популярните статии за него в интернет е „Само 8% от последователите на Нют Гингрич са човешки същества“. Заглавието излиза от семантичното поле на социалните мрежи и макар да остава точно и вярно за присъствието на Гингрич в Туитър, придобива подигравателен характер, който дава поводи за закачки на опонентите му.

Американският политик се е опитвал да подсигури присъствието си в интернет чрез забранени техники и това в крайна сметка се обърна против него. И пак той е светлинни години напред пред нашите български кандидати за власт, които не използват никакви други инструменти за управление на онлайн репутацията си освен платени тролове, които да пишат обидни коментари за опонентите им и да възхваляват тях.

Подобен метод може да хрумне само в главата на суетен аналогов човек, който чете всичко, което се пише за него. Хората от дигиталната ера знаят, че има много по-мощни инструменти за създаване на имидж в интернет. И в огромното море от информация, което представлява световната мрежа, първо, никой не може да прочете всичко за себе си; и второ - никой не се опитва да излъже потребителите един по един с конкретни послания, а да излъже търсачките.

Наистина сме вече толкова преситени от глупави и нецензурни коментари под статиите в мрежата, че просто сме престанали да ги четем или поне да ги вземаме на сериозно. Затова и този роден принос към политическото имиджмейкърство - платеният трол - вече изживя своето време и няма никаква ефективност. Да плащаш за подобна услуга, би било истинско разхищение. И ако се вгледаме във фирмите, които предлагаха подобни услуги около последните парламентарни избори, ще видим, че те не са на професионалисти, обучени в тънкостите на интернет, а са на бивши журналисти от традиционните медии, повечето от средното поколение, които все още разглеждат клеветата към опонента като най-мощното оръжие в политическата битка. Това може да е вярно все още за телевизиите и печатните медии, но изобщо не важи в интернет. Особено пък и след като най-голямата търсачка Гугъл вече дава възможност да изтриеш негативните резултати по свое желание.

В световната мрежа много по-важно е не какво пише в коментарите под статиите за теб, че дори и в самите статии, а какви резултати излизат, след като напишеш името си в прозорчето на търсачката. Ако имаш сайт, в чийто домейн се съдържа твоето име, ще обезсмислиш хиляди безсънни нощи на платените тролове, които са дращили обиди по твой адрес. Първият резултат, който се появява в Гугъл след написването на името ти, обира над 50% от четенията, вторият резултат - около 15%. А търсачките фаворизират сайтове, в чийто домейн се съдържа търсеният термин. Ако търсиш нещо за лицето Иван Иванов да речем, най-напред ще ти се появи сайтът ivanivanov.bg, на който човекът с това име напълно управлява информацията за себе си и има възможност да се представи в най-благоприятна светлина. След това ще излезе Фейсбук страницата му, където той или неговите пиари също владеят положението. Така че, докато съвременният потребител на интернет стигне до тролския труд, Иван Иванов вече ще е имал всички възможности да го очарова и да каже за себе си това, което той сметне за добре.

Специалистите по интернет маркетинг имат и други много по-мощни от троленето оръжия, с които да представят своите клиенти политиците по начин, който те желаят. Да се върнем на хипотетичния политик Иван Иванов. Неговите онлайн пиари могат да направят така, че името му да се свързва по подразбиране с определена благоприятна дума. В българските условия това би било „почтеност“ или „морал“. За да излъжат търсачката да свързва Иванов с тези думи, те трябва винаги да ги включват в прессъобщенията за него. И ако успеят да наситят достатъчно неговите цитирани в мрежата изказвания с въпросните термини, ще се случи така желаното свързване. След това, когато един потребител напише думата „почтеност“ или „почтен политик“ в търсачката, първият резултат, който тя ще му извади, ще бъде за политика Иван Иванов.

Какво се случва, когато напишем тези така важни думи в българските търсачки? Един от първите резултати, които се появяват при търсене на „почтеност“, е партия БАСТА. Кой си спомня вече за БАСТА? При търсене на „почтен политик“ много нагоре излиза Георги Първанов, а при търсене на „политик на годината“ сред първите хитове са статии за Росен Плевнелиев и Антония Първанова. А име на политик при търсене на „морал“ се появява чак на четвърта страница от резултатите, които Гугъл ни връща. Това пък е резултат от невнятното и неконкретно бръщолевене за морал в политиката, което извърши през последната година в интернет една част от протестиращите.

Ясно е, че всичко тук е случайно и стихийно, а не следствие на целенасочена интернет политика и усилия за управление на онлайн репутация. Очевидно партиите все още са склонни да хвърлят пари за нещо изключително неефективно като троленето и никой от тях не е наел истински разбирач на процесите в интернет.

От лидерите на парламентарно представените партии в момента само Бойко Борисов има сайт, в чийто домейн се съдържа неговото име. Останалите - Станишев, Сидеров и Местан - не са сметнали това за необходимо. Към водачите на политически сили с добро интернет присъствие можем да причислим и говорителя на Реформаторския блок Радан Кънев, който преди да се прочуе като политик бе познат като блогър и все още поддържа своя страница. Лидерът на ББЦ Николай Бареков също има сайт, носещ неговото име. Меглена Кунева, която оглавява ДБГ, отдавна и професионално присъства в световната мрежа. Тя бе и един от първите български политици заедно със Соломон Паси, които започнаха да канят блогъри на пресконференциите си и да откликват на техните молби за интервюта. Така успя да влезе в техните статии и да изгради имидж извън традиционните медии.

Интернет ще става все по-значим като средство в политическите битки, но не както си мислят маститите ни политици, склонни да плащат за тролене. Мрежата ще придобива все повече важност като възможност политикът да се представя в благоприятна светлина, да стигне до повече хора. А очернянето и непочтеността не виреят в дигитална среда. Не виреят и опитите за грубо погазване на правилата. Защото търсачките вече вземат предвид нечестната игра и я наказват. Например те отдавна не индексират скрити страници с ключови думи, които имаха за цел да ги измамят и манипулират резултатите им. Троленето все още е средство за препитание на няколко хитреци, но се е запътило окончателно към небитието. Защото грубата битка в интернет най-много накрая да те възнагради със статия, че само 8% от последователите ти са човешки същества, нищо друго няма да постигнеш така. Излагация, каквато постигна Нют Гингрич, още не се е случила на български политик, но това предстои, може би дори до края на годината, ако лидерите на партии не се опомнят и не спрат да плащат за тролове.