40347 | 11 юни 2014 | 08:28

Интервю на Маргарита ДИМИТРОВА и Илиян Василев за съдбата на руските проекти в България

- Г-н Василев, проектът „Южен поток“ замръзна, след като премиерът Орешарски обяви, че го спира. Изненадваща ли е за вас тази развръзка и коя е причината това да се случи?

- Всички проекти в енергийния шлем си имат общ дефект, който е още в самото им зараждане. Управляващите в България и в Русия някак си не забелязаха, че съвсем различно е да строиш например АЕЦ „Белене“ в условията на централна планова икономика, на политически детерминирани процеси, при които правителствата на двете страни решават нещо и то се случва.

В условията на пазарна икономика обаче трябва да доминира бизнес логиката. Допреди 10 години правителствата можеха да се договорят и с държавни гаранции да се случат нещата. Но след финансовата криза от 2008 г. и с оглед на това, че България е във валутен борд, държавата вече (и слава Богу) не е в състояние да предоставя гаранции.

Логиката на проектите, когато включваха участие от българската страна, трябваше изцяло да бъде подчинена на пазарни принципи. Тоест ако няма пазар и гаранции за потреблението на електрическата енергия от новите блокове на АЕЦ „Белене“ или на природен газ, добрата воля на политиците не може да компенсира здравия икономически смисъл.

Проектът „Южен поток“, чиято основна цел беше да заобиколи Украйна, вървеше по един начин, когато управляваше президентът Виктор Янукович. Но особено след анексирането на Крим и очевидното противопоставяне между Запада и Русия идеята, че този политически проект може да се случи, беше твърде наивна. Проектът влезе в някаква много смешна, дори унизителна стилистика.

- Обществото е особено чувствително по тази тема. А какво всъщност му се поднася?

- Когато има толкова силен обществен интерес, не можеш като аргумент за липсата на обяснения да изваждаш някаква търговска тайна. Всеки един от тези проекти много зависи от устойчива обществена подкрепа. Колкото по-рано хората разберат кои са рисковете, ползите, възможностите, толкова по-добре, защото те няма да бъдат изненадани от случващото се. И когато трябва, те могат да дадат своята подкрепа. Съвсем различно е, когато проектът навлезе в различна посока, както е сега. Обществото нищо не знае, а съмненията и подозренията пораждат отрицание. И виждате какво е положението, настроенията.

- Вашата информация, че договорът е подписан тайно, предизвика истинска буря. Чуха се различни обяснения, включително, че става дума за търговска тайна, но никой ясно не каза има или няма договор.

- Добре е, че журналистите започнаха да не се съгласяват с отговора „не“. Кажете ми каква търговска тайна е самото подписване на един договор. Може да е тайна съдържанието, но не и актът на подписване. Аз съм в потрес от начина, по който се управлява проект за 4 милиарда евро. При това положение дори не смея да си мисля как ще завърши той, в какви срокове и при какви разходи.

- Каква е вашата прогноза - има ли начин да види бял свят газопроводът „Южен поток“?

- Не бих искал напълно да изключвам възможността да бъде изграден, ако се адаптира към европейското законодателство. Проектът може да се случи, ако се проведе нормален търг, ако се допуснат до участие европейски компании, ако бъдат загърбени всичките предварителни договорености, които го изваждат от полето на пазарните стандарти. За голямо съжаление тази вероятност е много малка. Не за друго, а защото не виждам волята на иницииращите страни да направят промяната. За тях този проект е важен, така както са го замислили.

- За какво става дума, за някакво скрито споразумение?

- Има договорени интереси между бизнес елит и политици. И това се вижда ясно, ако се проследи нарастването на стойността. Провеждат се някакви политически разговори, цената се увеличава, пак следват разговори, сумата отново тръгва нагоре... И не е толкова трудно да се убеди човек, че това е поредното отчитане на нечии интереси, които са изразени в тайната цена на проекта.

- И веднага идва асоциацията с АЕЦ „Белене“, подобна съдба ли очаква и газопровода?

- Да, затова смятам, че всички подобни проекти си имат дефект по рождение. Повтарям - и АЕЦ „Белене“, и „Бургас-Александруполис“, и „Южен поток“ можеха да се реализират, ако бяха поставени на здрава основа, защото те си имат някаква логика. Примерно по „Южен поток“ можеше да тече газ от Азербайджан, от Централна Азия, от независимите руски производители. И това в никакъв случай нямаше да бъде в ущърб на руския бюджет, нито пък на техните компании. Но трябваше да се жертва монополът на „Газпром“.

- Вашата теза е, че ако всички тези проекти са стъпили на чисто пазарен принцип, имат шанс. Но може ли да се каже, че те стават жертва на геополитически интереси, в които са намесени Европа, Русия и Щатите?

- Тази теза е частично вярна. Блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, които ние предварително затворихме, бяха първата жертва на подобни интереси. Тогава ние не разчетохме посланието, че когато се ангажираш с някакъв проект и страната, с която партнираш не може да осигури геополитическата защита, по-хубаво не се захващай. Може да е прекалено цинично, но е реално.

- Вие намекнахте, че подписаният на тъмно само преди броени дни договор за строителството на газопровода дава възможност да се правят разплащания. Смятате ли, че след този шум, след обществения натиск това вече е възможно?

- Нещо излезе ли след този медиен шум? Появи ли се някаква информация в повече? Разбира се, логично е да се смята, че при този натиск отвъд ще излязат повече данни. Идеята, че Европейската комисия не може да поиска договорите, звучи наивно. Разследването срещу „Газпром“ доведе до обиски в офисите на европейски газ корпорации. Включително и в офисите на „Газпром“ в Германия. Еврокомисията не може да позволи на територията на ЕС да има тайни договорености, които могат да изкривят пазара, и в резултат едни компании да печелят, а други - да губят.

- Мислите ли, че политическата ситуация у нас в последните дни предизвика този обрат?

- Избягвам да правя политически коментари. Хората мислят, че това, което виждаме, е краят на кризата. Сигурен съм, това е само началото на земетръсите, които ще бъдат предизвикани. Голяма част от корпорациите в България разчитат прекалено много на бюджета и да работят по държавни поръчки. Нали си даваме сметка, че тези хора се надяваха едни 2 млрд. евро да влязат в България. Тук включвам и банки, и подизпълнителни, различни, по-малки фирми. Дори имаше надежди, че „Газпром“ ще стане спонсор на футболни отбори. Става дума за реални надежди на реални хора. Всичко това няма да се случи.

- Което означава, че замразяването на проекта ще има финансово отражение върху много повече хора и бизнеси, отколкото са пряко свързаните с него?

- Така е и тук няма място за злорадство. Но в желанието си да привлече „Южен поток“ България изгони други инвеститори. В момента нито сме приети на Запад заради откритата си позиция в защита на газопровода, а вече не ни вярват и в Русия или най-малкото знаят, че инвестициите у нас са рискови.

- Но руски капитали навлизат в българския аграрен сектор, в туризма, те са на имотния пазар. Прогнозирате ли сега отлив и в тези сектори?

- Напълно аполитични руски инвестиции едва ли има. Чисто геополитическите са енергийните. Но има и други, за които говорите. Една голяма част от руските граждани гледат на България като на част от Европейския съюз. Не я ценят като продължение на Русия. Тоест те идват у нас, за да защитят вложенията си от турбуленциите в тяхната страна. Затова аналогиите, че едва ли не руснаците сега ще ни се обидят, не са верни.

- Но на пръв поглед изглежда, че от, образно казано, 16-а съветска република България се превръща в гробище на руските енергийни проекти.

- Зависи как се гледа на ситуацията. Аз обаче мисля, че това е един преходен период. Ние имаме огромни възможности за нормален бизнес с Русия. Но по начина, по който страната прави бизнес с Германия, Унгария или Великобритания. В последните 3-4 години огромни средства напускат Русия и няма нищо лошо, ако част от тези средства, бягайки от нестабилността там, дойдат в България. След Великата октомврийска социалистическа революция България беше една от страните, която даде убежище на бело­гвардейците, които бягаха. По време на перестройката руски дисиденти, интелектуалци намериха добър прием в нашата страна. Затова смятам, че България винаги трябва да е отворена не само и не толкова за геополитическите аванси, защото в тях ние винаги много губим. Ако направим сметката на енергийните шлемове, навсякъде сме на минус.

- Но едва ли ще можем да играем солови партии, след като сме член на ЕС.

- България по-скоро не бива да напуска територията на стандартите на своите бизнес интереси. Защото във всеки един от енергийните проекти влизахме със затворени очи и слушахме гласа на хора, които имат изначален конфликт на интереси. Те искат да дефинират националния интерес като тотално припокрил се с техните лични и групови интереси. 

(в. Преса, печатно издание, брой 155 (861) от 11 юни 2014)