21234 | 11 юни 2014 | 08:41

ГЕРБ ухажва РБ, но след изборите може пак да ги отритне

14 май 2014 г. - ГЕРБ и реформаторите обсъждат енергийната политика. От страна на ГЕРБ са лидерът Бойко Борисов, Румяна Бъчварова, Димитър Главчев. От тази на РБ - Мартин Димитров, Радан Кънев и бившият министър Трайчо Трайков, наречен от Борисов „най-голямата ми грешка“. Дали ГЕРБ и десните ще си простят тежките думи от миналото, предстои да видим.

„Кой? Разбира се, че Реформаторският блок.“
„Да, Реформаторският блок е нашият естествен съюзник.“
„Единственият ясен прогнозируeм партньор на ГЕРБ могат да бъдат Реформаторският блок.“

Дали публичните изяви на водещи фигури в ГЕРБ следват опорни точки или не, но сигурно забелязвате, че отговорите на въпроса за партньорите са извадени като под индиго.

На ГЕРБ сега й е по-лесно да приказва по темата, отколкото на РБ. С признанията, че след предсрочния парламентарен вот ще разчита на блока за съвместно управление партията не губи нищо. Хората на Бойко Борисов изтъкват един неоспорим факт: че и ГЕРБ, и партии от РБ членуват заедно в ЕНП. Подразбирай, че между тях не би трябвало да има фатални различия, които да осуетят евентуалната бъдеща коалиция. С подобни изявления те не отблъскват нито един свой симпатизант, даже увеличават шансовете си да привлекат избиратели от широката периферия, които вече ги виждат на власт, щом ще имат партньор. А не както се случи преди година - да спечелят, но поради липса на съюзник принудително да минат в опозиция.

Герберите днес приличат на галантен кавалер, който ухажва девойка с покана за танц. Флиртът, който се движи в рамките на любезността, става все по-настойчив, откакто се разбра, че РБ има шанс да попадне в Народното събрание и откакто изборите чукат на вратата.
Девойката обаче е изправена пред труден избор.

Сватовници не липсват и мнозина я окуражават да престане да свежда глава. С други думи ясно и категорично РБ да признае ГЕРБ за свой бъдещ партньор. А не ту да вдига поглед към ГЕРБ, ту - не.

Реформаторите обаче прекрасно знаят какво рискуват, ако припознаят партията на Борисов още преди изборите. Рискуват гласоподавателите да се запитат защо да пускат бюлетина за блока, вместо да предпочетат листата на ГЕРБ.

Защо наистина?

Защото са десни? ГЕРБ - също. Ако гледаме етикетите и членството в европейските политически семейства.
Защото са антикомунисти? ГЕРБ - също. Ако слушаме разказите на Бойко Борисов за убития му от комунистите дядо. 
Защото са евроатлантици, които няма да се поколебаят да сложат прът в интересите на Русия? ГЕРБ - също.  Въпреки прочутото непостоянство на Борисов.
Защото са по-умният ГЕРБ, за когото гласуват висшисти? И за ГЕРБ гласуват. Ако разчетем профила на избирателите на двете политически сили.

Реформаторският блок има проблем с избистрянето на своето лице. Неговото твърдо ядро е от граждани, останали фанатично верни на ентусиазма на 90-те, когато сините бяха символът на промяната. Много от тях вече са натежали с 25 години и не е случайно, че когато рисуват портрета на типичния избирател на т.нар. стари десни, социолозите обобщават: висшисти до 60 години, живеещи в столицата. Да, те са представители на поколението, което някога демонтираше комунизма с нежни революции на жълтите павета Кого извън това твърдо ядро обаче привличат реформаторите днес, ако залагат на спомени и на антикомунизъм, който отблъсква с ярост и дъх на нафталин? Сред избирателите на старите десни има и хора, на които трябва да свалим шапка за рицарския дух, с който продължават да са предани на партии, които разочароваха мнозинството от очакващите промяна и по-добър живот българи. Да си спомним предимството, което първото синьо правителство на Филип Димитров даде на реституцията и връщането на земята в реални граници, с което разгроми селското стопанство. Неговият кабинет облагодетелства малка група хора, докато другите източноевропейски страни провеждаха радикални икономически реформи. А приватизацията, която направи правителството на Иван Костов, ликвидира доверието към СДС така, както Филип Димитров българското земеделие.  

Впрочем, ако се обърнем към миналото, спомените могат да се отклонят и в друга посока. В посока на разказа за противоречивите отношения между ГЕРБ и ронещата се десница в последните осем години.

Основаването на ГЕРБ през 2006 г. не бе приветствано от старите десни заради оправданото предчувствие, че след 16 години монопол върху дясното за тях се ражда сериозна конкуренция. На кметските избори в София през 2005 г. Борисов показа блестящи електорални възможности, а в последвалото време се прояви като

добър ученик на Тодор Живков и царя,

които охраняваше през 90-те. Той умееше да лавира. Борисов не се кандидатира за президент през 2006 г. и по този начин не превърна БСП в свой смъртен враг, преди да проходи партията му. Даде полуподкрепата си за общия десен претендент Неделчо Беронов, който изостана дори от Волен Сидеров и се класира трети. На 3 декември 2006-а, на учредителния конгрес на ГЕРБ, Борисов вече даде твърда заявка за присъствие в дясното. А след местните избори през 2007 г. социологът Андрей Райчев обобщи: „Битката за идентичност в дясното бе спечелена категорично от ГЕРБ. Това е дясната партия на България, която успя да проговори на десен език без антикомунизъм, което беше проблемът на СДС и ДСБ. Борисов вече не е онзи, който бе подозиран, че е - медиен балон, временно явление, „Жорж Ганчев“ и така нататък.“

Синият "пропуск" за ЕНП

СДС и ДСБ бяха нужни на Борисов само дотолкова, доколкото трябваше да бъде легитимиран пред ЕНП. Той успяваше да внесе и допълнителен разкол между двете, признавайки, че СДС е „марката“, докато за ДСБ не намираше толкова ласкателни определения. През февруари 2008-а ДСБ не подкрепи членството на ГЕРБ в ЕНП, а гласува „въздържал се“. „Защото ГЕРБ не е дясна формация и няма нищо общо с десницата“, твърдеше Иван Костов, който не криеше своята неприязън към лидера й. И изведнъж през юни 2009-а, три седмици преди парламентарните избори - изненада! С бонбониера и цветя Костов отиде на крака при оперирания Борисов във Военномедицинска академия. Какво му е струвало посещението - само Костов знае! Докато Борисов уж се трогна: „Зарадвах се на джентълменския жест. Все пак нали ще побеждаваме, трябва да се уважаваме като партии, партньори на ЕНП, и да мислим за варианти за управление след изборите.“ Да ви приличат тези негови думи на опорните точки сега? Да, удивително приличат. Ала след като спечели изборите, Борисов забрави за уважението и за партньорството и състави правителство на малцинството, без да използва „златното ключе“ (както се самонарече ликуващата Синя коалиция в изборната нощ), за да отвори портата на властта.

За десните сегашната ситуация е дежавю, тоест нещо видяно. Ухажвани от ГЕРБ преди изборите, те могат да бъдат отново отритнати, ако резултатите позволяват на Борисов да направи това. Затова са предпазливи. Последното, което иска Борисов, е да управлява в коалиция и да му се пречкат съюзници.

Реформаторите са предпазливи и заради

сянката на ДПС.

Преди пет години ГЕРБ бе близо до мнозинството, докато прогнозите сега настойчиво му търсят партньори. Трудното за Борисов ще започне след изборите, особено ако и сборът от депутатите на ГЕРБ и РБ не е достатъчен за управлението. ДПС ще крепи кабинета? „България без цензура са продукт на мафията. Нашата политическа цел е ДПС и ББЦ да не бъдат никакви балансьори“, гръмко твърди лидерът на ДСБ Радан Кънев. Как след тези думи биха се извъртели и биха влезли в правителство с негласната подкрепа на движението?

Ще има ли прошка?

РБ е изправен и пред друго предизвикателство - на прошката. Десните простиха ли на Борисов коварството, плод на което бе развалянето на Синята коалиция и провала на изборите? Ако някога са били „разбити авари“ (както ги нарече президентът Петър Стоянов през 2001 г.), това бе именно след вота миналата година.

Със създаването на РБ десните се опитват да поправят стореното, обединиха се и с центристката партия на Меглена Кунева. Отминалият евровот, когато кандидатът на ДСБ Светослав Малинов измести Кунева с преференции, обаче доказа, че са крехка конструкция.  Толкова крехка, че след изборите Борисов отново може да я развали, ако се налага.

„Докато дясното пространство се оглавява от Бойко Борисов, то няма как да избуи“, предупреди преди четири месеца бившият лидер на ДСБ Иван Костов. Но война с ГЕРБ или високомерно стоене в опозиция не е в полза на РБ. Последните избори, които старите десни са спечелили, бяха през 1997 г. Чудно ли е, че кадрите им се разбягаха, че гравитират около ГЕРБ?

Ако сключват брак по сметка, реформаторите следва да настояват за честно и открито поведение с коалиционни ангажименти черно на бяло. А не с опорни точки из медиите, които днес могат да бъдат едни, утре - други... Защото и на изтерзаната публика й писна от дежавюта. Ново би било, ако ГЕРБ поеме ясен ангажимент - да управлява с РБ независимо дали ще има мнозинство или не. Нали са от едно и също политическо семейство...

(в. Преса, печатно издание, брой 155 (861) от 11 юни 2014)