41609 | 11 юни 2014 | 14:11
Галерията с Васнецовската фасада и паметникът на Павел Третяков
„За мен, искрено и пламенно обичащия живописта, няма нищо по-ценно от това да поставя началото на едно обществено, достъпно за всички хранилище на изящните изкуства, носещо полза на мнозина, а удоволствие - на всички.“
Думите са от завещанието на руския фабрикант Павел Третяков, написано през 1860-а, когато той е само на 28 години. Музеят, който ще създаде през следващите три десетилетия от живота си, е все още в проект, но той бърза да изрази волята си - да остави средства за изграждането му и да го дари на Москва. Третяков ще доживее да види плодовете на своите усилия и в края на дните си ще напише друго завещание - ще поиска огромна част от състоянието му да бъде вложено в ремонт и разширяване на галерията, която по това време вече привлича над 100 000 посетители годишно, в купуване на нови картини, в научна дейност, свързана с колекцията… Днес
зрителите на Третяковката
както галено я наричат руснаците, са над 1 200 000, а музеят събира най-доброто от руското изкуство от ХI век до наши дни - от икони до съвременни произведения.
Откриването на Третяковската галерия е през 1867 г., но за нейно начало се смята първата покупка на Павел Третяков на руско произведение - „Изкушение“ на Николай Шилдер през 1856 г. В края на 50-те години на XIX век фабрикантът вече притежава творби на Валерий Якоби, Иван Соколов, Алексей Саврасов, Михаил Клодт... И разбира, че призванието му не е в текстила (който го прави един от най-заможните индустриалци по това време в Москва), а в съхраняването на руското изкуство.
В създаването на колекцията той разчита изцяло на собствения си вкус. И на широката си обща култура - не само в областта на живописта, но и на литературата, театъра, музиката. Да плаща хонорари за консултанти, му се струва излишно разточителство - „колкото повече средства икономисаш, толкова повече картини ще купиш“, обича да повтаря Третяков. Той купува най-доброто, което се появява на пазара, твърдят съвременниците му. Художникът и критик Александър Бенуа, оглавявал Ермитажа, пише за него: „По природата си и по знанията си той беше наистина учен човек“, а един от създателите на течението „передвижници“ Иван Крамской твърди: „Този човек притежава наистина
дяволски усет
Третяков непрестанно пътува между Москва и Петербург, за да не изпусне някоя важна изложба. Успява да разгледа картините още преди да са наредени по стените на галериите, обикаля ателиетата на художниците и изпреварва всички - дори и царя, спомнят си негови близки. Пристъпвайки към някоя харесала му картина, Негово императорско величество Александър II често чете „купено от господин Третяков“.
Третяков подкрепя художниците передвижници, опълчили се срещу академизма, купува не само техни готови творби, но им поръчва и нови произведения. Особено цени Василий Перов, автор на емблематичната „Тройка“, от когото има десетки картини. Пейзажът е една от слабостите на Третяков и той не жали средства за творбите на Иван Шишкин, Алексей Боголюбов, Лев Лагорио... Когато веднъж поръчал поредната картина на Аполинарий Горавски, Третяков писал: „На мен не ми трябва богата природа, нито великолепна композиция, нито ефектна светлина, никакви чудеса. Дайте ми ако щете и кална локва, но в нея да има истина, да има поезия. Поезията може да се открие във всичко - и в това е мисията на художника.“
Друг акцент в колекцията на фабриканта е портретът. Той успява да се сдобие с няколко работи на Карл Брюлов, а към края на 60-те години на XIX век замисля да създаде портретна галерия на известни дейци на руската култура - композитори, писатели, художници. Така по негова поръчка Перов рисува Островски, Достоевски и Тургенев, а Крамской създава портрети на Толстой, Салтиков-Шчедрин и Некрасов. От именитата компания Лев Николаевич се оказал най-труден - четири години струвало на Крамской да го убеди да позира. Третяков пише по този повод: „Много се радвам, че най-накрая рисувате нашия знаменит писател. Знаех си, че само вие можете да склоните непреклонния.“
През 1867 г. - с подкрепата на брат си Сергей - Третяков открива галерия в дома си на Лаврушински переулок. Първите посетители се възхищават на 1276 картини, 471 рисунки и 10 скулптури на руски художници, както и на 84 произведения на чуждестранни творци. За растящата колекция се налага почти всяка година да се преустройва някой от салоните в изложбена зала, да се изграждат нови пристройки. Цели 6 зали се откриват през 1882 г., за да приютят мащабната „Туркестанска серия“ на Верешчагин. Това е и годината, в която Павел Третяков
дарява галерията
си на Москва. Градската дума всяка година гласува средства за поддръжката и обогатяването на колекцията, но според създателя на музея те са крайно недостатъчни, за да се купува качествено изкуство. Затова той продължава да попълва сбирката и в края на 80-те години на XIX век вече притежава шедьоври на Василий Суриков, Виктор Васнецов, Иван Шишкин, Иля Репин... Третяков все по-малко се съобразява с мнението на критиците. През 1888 г. купува „Девойка, осветена от слънцето“ на Валентин Серов, въпреки че за произведението известен художник възкликва: „Това не е живопис, а сифилис“. В колекцията му влизат неоценените от специалистите млади художници Михаил Несторов и Исак Левитан.
След смъртта на Третяков през 1898 г. е създаден галериен съвет, който взема решение да преобрази дома на Лаврушински переулок в руски стил. С проекта се заема Виктор Васнецов - един от знаменитите руски художници, поканени да изографисат храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София. Васнецовската фасада била завършена през 1904 г. и се превръща в емблема на Третяковската галерия.
През 1905 г. се открива и първата изложба с икони от колекцията на Павел Михайлович, които приживе той не показвал. Той оставя на галерията 60 произведения. След революцията сбирката нараства неимоверно и в изложбените зали влизат шедьоври на Андрей Рубльов, неговия ученик Дионисий, Симон Ушаков и др. През 1910-а галерията се сдобива с произведения на Моне, Реноар и Дега, дарени от известния предприемач и меценат Михаил Морозов, един от създателите на Московския художествен театър.
След революцията френските творби и холандската колекция на Сергей Третяков са разпределени из фондовете на музеи, специализирани в западноевропейска живопис. В Третяковката обаче от частни сбирки и галерии попадат други ценни експонати. Сред тях са шедьоври на руския авангард от Казимир Малевич, Василий Кандински, Владимир Татлин, Александър Ротченко. През 1932 г. с наследството на художника Александър Иванов в Третяковската галерия влиза още един шедьовър - „Явяването на Христос пред народа“, за който се открива специална зала.
В края на 20-те години на XX век се създава отдел на съвременното изкуство, за него през 60-те е построен филиалът на улица „Кримски вал“. Той е единствената експозиционна площ на галерията в течение на цяло десетилетие - от 1985 до 1995 г., докато тече генералния ремонт на Лаврушински переулок. Днес двете сгради заедно с още няколко домове музеи съхраняват над 140 000 експоната, което прави Третяковската галерия най-голямата в света сбирка с руско изкуство, а по популярност я нарежда до Ермитажа и Пушкинския музей.
Василий Верешчагин, „Апотеоз на войната“, 1871 г.
Картините на Верешчагин са най-скъпото попълнение на Третяков През 1874 г. Третяков купува мащабната „Туркестанска серия“ на Василий Верешчагин, която художникът рисува през 1871-1873 г. в Мюнхен след няколко пътувания (и участия в бойни действия като военен художник) из Средна Азия - в територии, които Руската империя присъединява. Резултатът е 13 картини, 81 етюда и 133 рисунки, показани при огромен зрителски интерес на изложба в Кристалния дворец в Лондон през 1873 г., а след това и в Москва и Петербург. Пред десетките кандидат-купувачи Верешчагин поставя задължително условие - колекцията се продава само в целия си вид. Внушителната за времето сума от 92 хил. рубли прави серията най-скъпата придобивка на Третяков. „Туркестанската серия“, посветена не само на военните действия, но и на местния бит и култура, не се приема с овации от всички. Не само тематиката, но и живописната техника били необичайни за времето си. И докато за Крамской произведенията били „блестящ успех на новата руска школа“, Перов и Репин никак не ги харесали. Александър II не скрил негодуванието си на изложбата през 1874 г., а престолонаследникът - бъдещият Александър III, бил още по-рязък: „Неговите картини противоречат на националното самолюбие и гледайки ги, можем да заключим само едно - Верешчагин е или говедо, или просто луд човек.“ Това изказване не пречи по-късно от Императорската академия на изкуствата да го поканят за професор. Художникът обаче отказва и заминава на фронта в Руско-турската война. Раняват го тежко, а брат му Сергей, адютант на генерал Скобелев, загива. „Балканската серия“, която Верешчагин създава в Париж след края на войната, се смята за кулминация в творчеството му. Третяков следи отблизо работата по нея - художникът често му изпраща писма, в които описва впечатленията си. „Трудно ми е да изразя тежестта, която изпитвам, докато гледам полесраженията в България - пише той на мецената, когато се връща у нас след Освобождението. - Особено хълмовете около Плевен... Тези купища кръстове, паметници, кръстове, паметници, кръстове и пак кръстове до безкрай.“ През следващите 10 години „Балканската серия“ обикаля Европа и Америка и два пъти е показана в Русия. От шедьоврите в нея днес в Третяковската галерия може да се видят „Шипка - Шейново. Скобелев под Шипка“ и „Победените. Панихида“. |
Александър III забранил платно на Репин
Иля Репин, „Иван Грозни убива сина си“, 1883-1885 г. |
Шедьовърът на Иля Репин „Иван Грозни и неговият син Иван“ (известно като „Иван Грозни убива сина си“) станал първата жертва на царската цензура в Русия. Произведението, показано през 1885 г., не се харесало на Александър III и той забранил на Третяков, който купил картината, „да я излага и разпространява по какъвто и да било начин“. Забраната издържала само три месеца, най-вече заради ходатайството на Александър Боголюбов, който успял да убеди императора в художествените достойнства на творбата.
Втори удар по произведението бил нанесен от Абрам Балашов през 1913 г. 28-годишният наследник на крупен мебелен бизнес бил старостилец и възразявал срещу изкривеното представяне на Иван Грозни. Той разрязал платното с три удара с нож, а пазачът, който бил на смяна по това време в галерията, не могъл да преживее инцидента и се хвърлил под влака.
Репин сам реставрирал картината си и практически нарисувал отново лицата на героите си.
Мобилна верси
RSS
