14239 | 12 юни 2014 | 11:12

динственото важно е да се обединим веднага, преди изборите; да разпишем приоритетите си така, че където и да падне топчето от изборната руле

Магията на българската политика е неизчерпаем генератор на ненормалност. Попадналите на нейна територия почти без никакви изключения губят чувството за реалност, късат контакта с централната си нервна система и с изумителна увереност поемат по пътя на пълния провал.

Представете си, че току-що красноречиво сте загубили избори и нямате мнозинство в парламента, независимо че крепите едно недолюбвано правителство. Какво ще предприемете? Ще подадете оставка? Не, ще поискате да оглавите правителство и да се изстреляте в открития Космос. Нима няма магичност в подобна разсъдъчност?

Проблемът на българската политика не е, че политиците ни са боклуци, както безмозъчно скандира улицата. Напротив - голяма част от тях имат повече личностни качества от средния европейски политик. Проблемът е, както би казал Сакскобургготски, в чипа. В един бъг там, който пречи и на най-добрата ракета да излети. Правенето на политика, полезна за обществото, по неизбежност изисква отдалечаване от животинското царство, където доминира единичното, индивидуалното, нагонът.

Правенето на политика е подчиняването на общото на цялото и потискане на егото, на собствения гигантизъм.
Напомням всички тези елементаризми, защото адски си мечтая най-сетне да се разделим с тях. Непрежалима част от живота ни мина под сянката на егото на Костов, егото на Борисов, егото на Станишев. Търсим егоцентрик, намираме го, гласуваме за него и след това години наред го сваляме. Това не е обикновен Стокхолмски синдром, това е магията на българската ненормалност.

Нима е нормално да се ангажираш с избори до края на юли, при положение че го правиш на 10 юни? Отговорът е „да“ - ако доминира личен интерес. Нима е нормално да призовеш за задължително гласуване, при положение че тази мярка ще закопае главно собствената ти партия? Отговорът е „да“ - ако неистово искаш да прецакаш някого. Нашенският фолклор в това отношение е родил фразата „Да умре кравата на съседа!“. А сръбският е отишъл крачка напред: „Да умре и моята крава, та да не идва съседът да ми иска мляко.“ Магия, и то каква! Магията на ненормалността.
А колко лесно би било Станишев да се държи нормално,

да не халюцинира, че трябва да е председател

понеже идват избори, впрочем, които той предизвика. Че къде е проблемът да си подаде оставката и да ръководи партията си в качеството си на лидер в оставка? И след изборите на конгрес да бъде избран нов лидер? Това би било най-нормалният ход, който освен това би довел до максимално добро представяне на социалистите, защото би обезоръжило Първанов, чието завръщане на политическата сцена има един-единствен одиозен смисъл - свалянето на приемника му.

Няма по-глупава идея
от идеята за задължителни избори

Първо, защото България изобщо няма проблем с равнището на участие; политико-журналистическа лъжа е, че не ходим достатъчно масово на избори. Отчетено на база на действително пребиваващите в страната с право на глас не повече от 5,2 милиона граждани, активността ни на парламентарни избори винаги е била над 60%, т.е. сред високите и най-високите в Европа, да не говорим за САЩ - ние гласуваме много по-активно от американ­ците и това е статистически факт. Второ, не съществуват каквито и да било доказателства, че в малкото страни, където се практикува задължително гласуване, това да е довело до каквото и да е предимство, да не говорим, че в действителност и там се постига равнище от около 80%. Трето, превръщането на което и да е право в задължение е отнемане на права. А отнемането на права обикновено така се и прави - под благовиден претекст. Например, за да има мир, да няма лични данни и личен живот. И четвърто, принудителното активиране на хора, които нито се интересуват от политика, нито искат да се интересуват, неизбежно ражда чудовища. Тоест вероятността в парламента ни да влезе партия, която пропагандира вечен живот, става реална. При това този ми пример е невинен, представете си само с какъв друг може да бъде заменен.

Промяна действително е необходима, но не на правилата на игра, а на самата игра. Всъщност най-лесният начин да идентифицираме кои са срещу промяната на играта е именно по реториката им за правилата. Зле сме не заради правилата ни, зле сме, защото не ги спазваме! Тезата, че демокрацията в България не работи, е мозъчна клизма. Напротив - ние можем да се гордеем с нашата демокрация на фона на района, който обитаваме, и на фона на собствената си история. Онова, което го нямаме, което не работи у нас, е правовата държава, върховенството на закона, прозрачността на прилагането му. Не годините на демокрация ни отличават от Германия, да речем, там те, макар и малко повече, също са сравнително малко. Отличаваме се от Германия главно, защото там повече от 300 години има правова държава. Без правова държава демокрацията е безсъдържателен набор от технически правила и сама по себе си до никакъв прогрес не води - справка: Ирак, Египет, Либия и т.н. и т.н.

Как да играем правилно, полезно за всички?

Като махнем дрогиращата ни магия на егоцентриците, самците, водачите, бащиците и всички подобни самозвани спасители и здраво стъпим на почвата на нормалността. А именно - като заиграем заедно, дружно, обединено за приоритетите на страната ни. Благоденствие и просперитет означават винаги задружност, общност, заедност и няма нито едно изключение - просто вземете десетката на най-напредналите нации и всякакви съмнения по въпроса ще се изпарят.

Все тая е дали изборите ще са месец по-рано или месец по-късно - не се оставяйте да ви бълбукат с подобна дилема. Единственото важно е да се обединим веднага, преди изборите; да разпишем приоритетите си така, че където и да падне топчето от изборната рулетка, съдбата ни да е гарантирана, пътят ни да е напред. Защото как добре бягаме назад, вече доказахме многократно.

И последно, но не по важност. Със сигурност ще се опитат да ни бълбукат и по още една линия - че страната е в пълна катастрофа, че Орешарски е провалил всичко и навсякъде. Звучи познато, нали, даже културно не споменавам автор. Затова ще припомня - Орешарски удържа в рамките на възможното финансово и бюджетно положението, нещо повече - редица са първите малки светлинки и подобрения спрямо година назад. Впрочем, уверен съм, че добрите знаци тепърва ще стават ясни, тъй като икономиката е инерционна система. Така че за катастрофа и дума не може да става, от катастрофически фон се нуждаят главно тарикати, които само на него могат да блестят. Социалната сфера е подобрена - малко, но толкова можем, а преди изобщо не бе така. Битка с монополите се води - неумело, колебливо, но преди изцяло се работеше само за тях.
Рекетът над бизнеса отслабна, държавата се опитва поне да бъде коректна - без голям резултат, но движението е напред. И най-важното -

започна демонтажът на
Банкянско-Цветановата „демокрация“

на най-значимото в новата ни история отклонение от нормите на европейската цивилизация. Връщане към свободата - нима за една година това е малко, нима има нещо по-ценно на света?
А колкото до Орешарски, вече спокойно можем да кажем, че той ще слезе от властта с високо вдигната глава, защото се справи в необичайно време в необичайна ситуация. И защото работи за глътка въздух за всички нас, а не за себе си. Да, откъм пиар той бе пълна нула, но това само потвърждава твърдението ми, че не за себе си е мислил на първо място. А ако на някого през тази година много му е липсвало онова титанично „Аз“ и постоянно биене в гърдите, то социологията тук не може да помогне. По-добре е да се обърне към зоологията за отговор. 

(в. Преса, печатно издание, брой 156(862) от 12 юни 2014)