София, 14 май 2014 година, 10 дни преди евроизборите. Лидери на Реформаторския блок по време на среща с ръководството на ГЕРБ. За малката дясна формация на 25 май гласуваха 144 532 души, а днес тя е най-често споменаваният бъдещ коалиционен партньор на партията на Бойко Борисов.
Васил ТОНЧЕВ („Сова Харис“):
Съюз между ГЕРБ, БСП и ББЦ би бил спасителен за България
1. Широка коалиция между ГЕРБ, БСП и евентуален трети партньор е вариант на управление, което да спаси страната в този труден момент. Обществото ни обаче продължава да е жестоко разделено и партиите непрекъснато се противопоставят. А езикът на политиците дори не е език като за публичното пространство.
На теория можем да си представим няколко варианта за партньорство между партиите. Възможно е да има коалиция, подобно на управлявалата през последните 12 месеца, в случая между БСП, ДПС и (евентуално) „България без цензура“ (ББЦ). Но тя би имала кратък живот; пред нея не се очертава дългосрочна перспектива. Такъв извод личи по управлението, което имаме сега и което не успя да се докаже и задържи.
Обединение вдясно между ГЕРБ и Реформаторския блок хипотетично също е възможно. Но то ще разшири още повече затворения кръг, в който се въртим, и по-конкретно би могло да доведе до краен реваншизъм и до сериозна политическа и кадрова чистка. Такава коалиция също няма изгледи да е дългосрочна, защото е без визия за решаване на проблемите, стоящи пред страната.
Най-полезна за държавата ни сега би била широка коалиция; така изглежда, ако се опрем върху резултатите от последните избори - за Европейски парламент. Партиите в нея, без оглед на тесните си интереси, би трябвало да се консолидират за изграждането на по-нормална администрация, за решаването на проблемите с бизнеса, с демографията и др.
После нека левите и десните формации пак да се противопоставят и съревновават.
2. Националистите като цяло разчитат на подкрепата на 6-8% от активните избиратели в България.
Те се опитват на тази база да прокламират своите политики, но в момента са разединени и това не им дава големи шансове да са парламентарно представени. Ако все пак някоя от тези организации успее да влезе в състава на новия парламент, то тя отново ще има спомагателна роля за някого, ще служи като балансьор.
Националистите едва ли ще искат партньори 1. Ако в този момент се прогнозира коя партия с коя би се коалирала - и за колко време, то ще е твърде предварително и несигурно. Най-ефективен гравитационен център за обединение сега изглежда е ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов явно може да се съюзи с Реформаторския блок и да получи неявна подкрепа от ДПС, което би могло да играе поддържаща роля, каквато досега имаше „Атака“. Реформаторският блок е логичен и рационално възможен коалиционен партньор. Но колкото повече време минава, толкова шансовете за партниране в самия РБ намаляват и това ги прави нестабилни. БСП и ДПС отново се очертават като най-възможните коалиционни партньори. При евентуални промени, които ще се извършат в ръководството на БСП, ще е възможно и обединение с АБВ. 2. Националистите, ако изобщо влязат в състава на евентуалния нов парламент, ще са много внимателни и едва ли ще искат да влизат в коалиции. Няма лесни сюжети за коалиране. Няма и писани споразумения между партньорите, каквито има в Германия например. Там този тип договори се разгласяват публично. При нас такива усилия не се полагат. Затова винаги остава усещането за задкулисни споразумения. За всички наши политически коалиции се насажда подозрението, че са в сложни бизнес отношения с икономическата власт и водят до корупция. Това е сивата зона в българската политика. |
Социологът Кольо КОЛЕВ („Медиана“):
Влизаме в спирала на нестабилността
1. Която и партия да излезе начело в предсрочните избори, няма да може да управлява сама, а най-вероятно няма да Ӝ бъде достатъчна и двойна коалиция, т.е. един партньор. Най-очевидната към този момент коалиция е от ГЕРБ и Реформаторския блок - ако приемем, че РБ ще преодолее всички препятствия, противоречията, свързани с куневисти, иванкостовисти и т.н.
Обаче тази двойна коалиция вероятно няма да получи парламентарно мнозинство и ще трябва да се търси нещо друго. И пак може да видим сценката на правителство на малцинството „с мълчаливата подкрепа на...“. А такава подкрепа, разбира се, би дошла основно от страна на Движението за права и свободи. Това е един възможен сценарий. Разбира се, ако ДПС не е склонно да приеме подобна роля, ще се върви към по-сложни игри - с Бареков примерно, или с националистите от „Атака“ или НФСБ, в зависимост от това кой ще успее да мине 4-процентната бариера.
Сходно е положението, ако предположим, че на БСП ще са нужни коалиционни партньори. Само един не стига, ще трябва да се търси някаква много сложна комбинация, примерно с Бареков или пък с националистите. Що се отнася до „голямата коалиция“, за каквато се говори в последно време - между ГЕРБ и БСП, тя е практически невъзможна на този етап. Защото би означавала елиминирането най-малкото на два основни фактора: от едната страна, Бойко Борисов, а от другата, разбира се, Сергей Станишев.
Трудно би било и съставянето на тройна коалиция. Например едно управление „ГЕРБ - РБ - ДПС“ ще е заредено с много противоречия. Част от ГЕРБ, а в голяма степен и РБ няма да бъдат склонни да играят тази игра. По-скоро ще се получи задкулисно съгласие, нещо като „златния пръст“ на Волен Сидеров.
Страхувам се, че тези предсрочни избори просто ще възпроизведат политическата нестабилност, която наблюдавахме през последната година. И както бях предвидил по-рано, вероятно ни очаква спирала на политическа нестабилност.
2. Не се знае дали НФСБ и/или „Атака“ ще бъдат представени в следващия парламент. Но не само от тях идват националистически заигравки, има ги и от страна на „България без цензура“, където т.нар. умерен национализъм ясно присъства. Вече е заявена реторика против ДПС. Няма никакво съмнение, че малко или много и останалите политически партии ще играят на тази струна. Тя ще бъде взета на въоръжение от всички, но най-малко от ГЕРБ, защото те сигурно си дават сметка, че може би един ден ще трябва да разчитат на ДПС.
(в. Преса, печатно издание, брой 157(863) от 13 юни 2014)