Дебатите след евровота продължават в ПГ, в ИБ, на пленумите на Националния съвет. На този етап без сътресения и с обичайните заподозрени. На снимката - Янаки Стоилов, Сергей Станишев, Илияна Йотова и Георги Пирински на поредната пресконференция.
БСП е носител на творческа ревизия на троцкизма. Вместо концепцията за перманентна революция партията предлага стратегията на перманентния анализ. ГЕРБ иска властта - БСП анализира. ДПС дава срокове - БСП анализира. Поредица от полуразкрития и полувнушения обръщат „Южен поток“ назад към устието му - БСП анализира. Това е преувеличение, естествено, и дори може да мине за положителен сигнал. Малцина са тези, които не участват в общата истерия, в задъханото хвърляне на карти на масата, в надприказването с предложения и контрапредложения.
Формално погледнато, поводи за самоуспокоение при червените могат да се намерят, а някои ги и намират.
Втора политическа сила
на евроизборите, с 18%, хич не говори за колапс, както побързаха да го окачествят първите коментатори. Особено на фона на нашия регион. Гръцката ПАСОК, и то в коалиция, взе едва два мандата, задмината от почти всички други партии. В Словения левицата се добра до едно място. В Унгария социалистите след близо 10 г. на свободно падане могат да се поздравят с ефективно и равномерно разцепление и само два евромандата. Ако у нас Борисов имаше резултата на Орбан срещу унгарски резултат за БСП, вече да е поискал да бъде не премиер, а патриарх. В Полша същата левица, която излъчваше успешни президенти, се класира едва с пет мандата (от 51). Голяма част от Нова Европа, както симпатично я наричат американците, не припознава ПЕС за своя надежда, но България определено не е сред най-тежките случаи.
Припомниха, че евроизборите не са стихията на БСП и че на нито един от досегашните вотове партията не е щурмувала небесата. Един вид, това е характеристика на червения избирател - да страни от въпроса за Европейския парламент - и да се мобилизира само в борбата за национален. Основният вътрешен конкурент на БСП в лицето на АБВ остана доста под чертата и не вкара евродепутат, така че в европейски план отново няма съмнение кой тук представлява ПЕС. Вечерта на поражението от 25 май можеше да кулминира в емоционални изявления, в скандали и необмислени ходове, от които няма връщане назад и които биха могли да взривят единството на партийния елит. Не беше допуснато и това е плюс на сегашното ръководство. Темпото е овладяно. Нощта на евровота не прерасна в „нощ на дългите ножове“. Вътрешнопартийният дебат с известно скърцане влезе в уставния коловоз и се разпредели в дискусиите на парламентарна група, изпълнително бюро, национален съвет, общински и областни организации. Темите сякаш се канализираха по образеца, представен от поета: „наши пленуми, наши конгреси, генерален ти наш секретар“.
Остри публични критики - да. Оставки - да. Но на този етап без сътресения. Нямаше изненадващи включвания, а даже първоначалните по-необичайни изводи и предложения на фигури като Янаки Стоилов и Илияна Йотова бяха преразгледани и оставени на заден план. На сцената излязоха обичайните заподозрени.
Георги Кадиев подава оставка и напуска парламента, Корнелия Нинова спира да бъде заместник-председател на парламентарната група, Страхил Ангелов не иска да бъде в ръководството на район „Витоша“. Тъй като години наред Кадиев беше опозиция на всичко, едва ли ходът му е бил неочакван. За Ангелов важи общо взето същото. А колкото до Нинова, няма как да се забрави, че бившият столичен лидер на социалистите Румен Овчаров беше опонент на Станишев още от избора му начело на БСП преди 12 г. (през декември 2001 г.).
Може да се слезе и на малко по-ниско равнище. Фактът, че част от карловския актив на БСП напусна и се пресели при Първанов, не успя да стане сензация. Сами са, други няма.
Междувременно
Станишев излезе
пред пленума с тактически силен ход
С призива си за избори през юли той взе инициативата от ГЕРБ, Бареков и ДПС и накара другите да се обясняват защо не можем да гласуваме толкова скоро. Принуди ги да влязат в оправдателния режим „много искаме избори, ама да не е сега“. ДПС даде крачка назад и тръгна да повтаря, че важна била волята на мандатоносителя. Което пък връща на БСП монопола върху загадката кога ще има избори. Самият Станишев пък получи нови европейски шансове поне по три причини: успеха на приятеля му Понта в Румъния, провала на критичните към него френски социалисти и патовата ситуация в евродесния лагер, която отдалечава Жан-Клод Юнкер от шефския пост в Еврокомисията.
Всичко дотук изглежда твърде оптимистично, за да бъде цялата истина. Не, нещата с БСП далеч не са розови. И на първо място на другата везна сякаш идва твърде опасната догма да се калкулират механично „нашите“ избиратели. Има „наши“ избиратели, които ги държим в джоба, и задачата ни е да вземем и малко „ненаши“.
Добре е БСП да се раздели с убеждението, че твърдите червени винаги ще я подкрепят. Те няма да отидат при друг, но могат спокойно да се въздържат и следващия, и по-следващия път. Като електорат на идеите, а не на прагматизма, те не видяха тъкмо идеи в последните месеци, а конюнктурни ходове. Паметникът на Съветската армия и на Альоша, Йосиф Кобзон не можаха да прикрият липсата на яснота спрямо Русия, липсата на визия, която да бъде оценена и одобрена.
Великденските бонуси не скриха недостатъците на социалната и здравната политика. Червеният симпатизант ще си сложи Георгиевска лентичка на 9 май, ще си вземе бонуса към пенсията, но нищо чудно пак да не иде до урната. Подобни стимули в последния момент рядко работят. През 2005-а НДСВ разигра цяла предизборна лотария с мобилни телефони, за да спечели най-ниската избирателна активност от началото на промените.
Маяковски, когото на „Позитано“ навярно добре познават, отдавна е формулирал проблема: „Кто там шагает правой? Левой, левой!“ („Кой там крачи с десния? Леви, леви!“) Оставката на лидера вероятно би била решение във всяка друга българска партия освен в БСП. Историческият опит на социалистите е еднозначен -
лидерът сам решава кога да си отиде
а партията сама се сваля от власт, без чужда помощ. Оставка наистина не би решила нищо, ако не бъде оставка на цяла политика, изградена според принципа „на всекиго по нещо“.
Идеята да бъдат обединени ДПС, бивши седесари, либерални експертни момчета, бизнесмени, наши активисти в едно имаше смисъл за БСП като първа стъпка към изтласкването на ГЕРБ, като метод за затвърждаване на изолацията на опонента. Година по-късно е видно, че първата стъпка не е продължена, а рискът е в обратната посока, към изолиране на БСП. Конфигурацията в страната подхранва изкушения у всички останали да правят политика на гърба и срещу БСП, поне докато не се изпокарат помежду си.
Традиционното бавно темпо на социалистите в свръхдинамична и враждебна медийна среда трудно ще ги изведе в краткосрочен план напред. Другите политически играчи са вече в новия забързан ритъм, мачът им е общ, дори отборите да са различни, а БСП си настоява на старите правила.
Впечатлението, че ДПС събаря кабинета, а американски сенатори спират „Южен поток“, не е фатално. По-неприятно послание към публиката би било, ако след година власт кабинетът е станал жертва на пренареждане на олигарси, а тръбопроводът - на управленска нерешителност. Качества на БСП в някои моменти преминават в недостатъци. Толерантността към медийната свобода ги прави
боксова круша на мощна и дълбока медийна неприязън
Добре известното търпение на левицата, което внушава стабилност и което привлича неистеричния избирател, може парадоксално да заработи в полза на ГЕРБ, които именно днес изглеждат уверени и стабилни и искат от хората пълна победа, просто за да има в държавата стабилност. Голяма коалиция ГЕРБ - БСП, макар и благородно увенчана със знамето на националното съгласие, вероятно би имала съдбата на украинското споразумение от 21 февруари. Както помним, тогава Янукович и опонентите му се разбраха и сложиха подписи и буквално на следващия ден започнаха да се избиват.
Опозиция на едно управление на ГЕРБ в по-широк или по-тесен реформаторски формат не би била лоша опция, ако БСП се докаже като алтернатива, което ще става по-трудно, защото олигархията ще започне да проявява интерес и към нови леви проекти. Както и да го гледаме, без нова среща на партията с лявото ситуацията там е близо до пързалката на Костов.
(в. Преса, печатно издание, брой 160 (866) от 16 юни 2014)