- Г-н Василев, дните на правителството „Орешарски“ очевидно са преброени. Кое развитие на политическата обстановка би било най-полезно за икономиката, успокояването на бизнеса и увеличаването на инвестициите?
- За бизнеса и инвеститорите винаги е полезно да има силно реформаторско правителство с ясна парламентарна подкрепа и правилна визия за модернизиране на страната.
- В петък „Стандард & Пуърс“ понижи кредитния рейтинг на България с една стъпка? Как това ще се отрази на страната?
- Новината не е голяма изненада за мен, защото негативните процеси в бюджета и енергетиката, както и политическата нестабилност се развиват отдавна. Понижението трябва да събуди бъдещите управляващи, ако те не искат да се спуснем още по-бързо по пързалката.
- В книгата си „Меню за реформатори“ сте отделили цяла глава с препоръки за бързото икономическо развитие на България. Част от тях са нулев бюджетен дефицит, увеличаване на валутните и фискалните резерви, запазване на валутния борд до приемането на еврото. Но как да играем по правилата на западния свят, който има дефицити, тегли кредити, помпа бюджета, харчи повече? Кога „ще ги стигнем американците“ така?
- Няма пример в световната история за държава, която е натрупала големи дългове и бюджетни дефицити и е изпреварила останалите страни. Една от икономически най-стабилните европейски държави в момента е Германия. Тя няма дефицити не защото е силна, а е силна, защото няма дефицити. Дефицитът води до трупане на повече дълг, който води след себе си до непосилни лихви. И всяка година си на ръба на провала като много европейски държави. Гърция започна кризата с над 120% дълг от БВП и след всякакви пакети от реформи, псевдореформи, отписване на дългове и други гимнастики в момента дългът е към 178% от БВП. За мен е абсолютна измама да се твърди, че като трупаш дефицит и го харчиш за стимули, ще забогатееш. България през 1997 г. беше на първо място в света по показателя дълг/БВП и почти фалира. След което три последователни правителства следваха политика на нулев дефицит или излишък в добрите години, на постепенно намаляване на дълга, на висок икономически растеж. В резултат през 2008 г. България стана втората държава в Европа с най-нисък дълг. Невероятно, нали?
- Казвате, че в страни, които имат по-голям дълг, може да се очаква по-нисък кредитен рейтинг и по-високи лихви. Въпреки че ние от години сме сред страните в ЕС с най-ниско съотношение дълг/БВП, това отразява ли се на лихвите в страната?
- Да. В момента 10-годишният държавен дълг на България се търгува на два-три процента. Това е впечатляващо. А държава като Унгария, която преди 20 години беше изпреварила с 20 години България, търгува дълга си със значително по-високи лихви.
- Защо по-ниските лихви не стигат до бизнеса?
- Лихвите през последните няколко месеца намаляват драстично. Вижте колко реклами се излъчват в момента за ипотечни и други кредити с 5-6% лихва. Проверете новините отпреди три-четири години. Разликата е голяма и тенденцията е понижението да продължи. Но сте прав, че лихвите у нас още са по-високи от Западна Европа. Причините са други. При формирането на лихвите не се гледа само показателят дълг/БВП. Остава впечатлението, че Източна Европа по принцип е по-рискова територия. България част ли е от еврозоната? Можете ли да сте сигурен, че след Х години в България ще има същият валутен борд? Надяваме се да е така, но никой не знае. Никой не пита Словакия дали ще си променя валутата или курса, защото е част от еврозоната. А за България питат периодично. Затова лихвите са по-високи.
- Ключовата дума в икономиката според вас е доверие. Връща ли се то в България?
- Чашата винаги е полупълна и полупразна. България има някои предимства. Макар че съм критик на бюджетния дефицит, признавам, че той не е катастрофално голям. В другите държави е много по-зле. България има едни от най-ниските преки данъци в света. Да споменем и лошите неща. Ако изобщо има икономическа политика в държавата, тя е насочена в погрешна посока: намаляване цените на тока, заплахи за национализация, отказ от приватизация, намеса в икономиката на всякакви нива, от търговските вериги до ценообразуването. Често погазваме принципите на европейската конкуренция, за справка - последните коментари от Европейската комисия по проекта „Южен поток“.
- След представянето на вашата книга бизнесмени се оплакаха, че заради зачестили данъчни ревизии през последната година са прехвърлили бизнеса си в Германия и оперират тук чрез клон или представителство. Имате ли и вие такива наблюдения?
- Това не е само през последната година. Риториката на политиците направи „бизнес“ мръсна дума в България и предприемачите не се чувстват комфортно у нас. Ще ви припомня снимките с хеликоптер отпреди четири години на къщи с басейни. Това е сиромахомилство и част от манталитетния проблем, който минава като червена нишка през цялата ми книга. В Щатите човек се чувства горд, ако постигне нещо, и цялата нация му се радва. У нас всеки, който има хубава къща, се смята за крадец и трябва да бъде изгонен да прави бизнес от Виена. Едно общество може да бъде успешно, ако стимулира и уважава труда, таланта и успеха.
- Споделяте една от мечтите си за България: „Усмихнати, трудолюбиви хора, с добро образование“. Доволен ли сте от нивото на образование у нас?
- Учил съм в езикова гимназия във Варна и твърдя, че по наше време получавахме средно образование на най-високо световно ниво. После съм следвал в четири университета в различни държави и виждах как българите показват отлични резултати. Това показва как дори в малка и небогата държава като България може да има добро средно образование. Твърди се, че след промените качеството на образованието у нас намаля. Вероятно причината е комбинация между лоша дисциплина, нисък авторитет на учителите, социалното разслояване на населението, годините на криза, ситуацията с ромските деца. Има и добри училища, но средното ниво падна. Докато бях ученик, България беше в топ 10 или дори 5 в света по математика и естествени науки. Днес вероятно сме на последно място в ЕС. За университетите имам цяла глава в книгата. Твърдя, че средното ниво е на светлинни години от добрите световни образци. Причините - остарели учебни програми, занижени изисквания, посещаването на лекции не е задължително. У нас университет се завършва много по-лесно, отколкото в САЩ, например. Явленията като масово преписване, измами, купуване на изпити и дипломи са предимно източноевропейско или българско явление. Малко студенти са научили чужд език в наш университет. В момента България по международни класации е на последно място в Европа по владеене на езици. Защо в българските университети няма задължителен стаж по специалността всяка година? Това е норма в добрите световни университети.
- По времето, когато участвахте в управлението, беше ли направено достатъчно за вдигане нивото на образованието?
- Не съм отговарял за този сектор, но във всички министерства, които съм ръководил, съм работил в тази посока. През 2001 г. съдействах за създаване на първата истинска програма по бизнес администрация (MBA) в България - в Американския университет. Организирахме ежегодни форуми „Кариера“, през които преминаха 125 000 студенти за осем години. През 2001 г. подписахме меморандуми с всички ректори и декани на стопански факултети в страната и още тогава говорихме за същите неща - чуждоезиково обучение, масови обменни програми, задължителен стаж по специалността.
- В началото на книгата казвате, че днес повече говорим за подслушване, електромобили, бежанци и все още не за полети до Марс. Имаше идеи у нас да се сглобяват електромобили. Реалистично ли е това?
- Много бих се радвал, ако в България има модерни производства и се правят продукти на световно ниво. Казвам обаче, че правителствата по цял свят рядко успяват правилно да определят приоритетните сектори за една държава. Частният сектор, щом вижда потенциал, нека произвежда електромобили. Държавата може да покани световни и български фирми, да им създаде условия, но не може да сглоби електромобилите вместо тях. Един пример: най-голямата чужда инвестиция на зелено у нас е стъкларски завод - „Шишеджам“. Кой политик някога е казвал, че стъкларството е приоритетен сектор в България? Проблемът е, че през последните няколко години чуждите инвестиции сериозно намаляха. Навремето имахме 9 млрд. евро годишно и сегашният 1 млрд. звучи като нула. Дори при кабинета на Виденов чуждите инвестиции са били повече като процент от БВП.
- От тези 9 млрд. евро инвестиции немалка част бяха в имоти и строителство и причиниха криза, от която пазарът още не може да се отърси.
- За периода 1990-2012 г. недвижимите имоти и строителството заедно са привлекли към 28% от всички чуждестранни инвестиции, останалите 72% са отишли към други сектори. Милиарди влизаха в банки, телекомуникационни компании, застрахователни дружества, производства, търговия. А сега много чужди компании се изтеглят и гледат да продадат бизнеса си.
- Защо тогава компании като „Лукойл“, „Италчименти“, „Нексанс“, „Бер-Хелла термоконтрол“ и десетки други инвестират и в момента у нас? Защо норвежкият гигант „Теленор“ влезе в „Глобул“ през миналата .година?
- А другият гигант излезе (ОТЕ и „Дойче телеком“ - б.р.). Не само в България е така, а в почти цяла Източна Европа - и в Унгария, да не говорим в Украйна. Вижте обаче Естония. Там чуждите инвестиции след началото на кризата не са намалели. Усещането ми е, че преди 10 години се говореше 10 пъти повече за привличане на инвестиции. Сега като че ли други теми вълнуват държавниците.
- А не мислите ли, че много сектори станаха прекалено конкурентни, с възможности за по-ниска доходност, и затова инвеститорите не са толкова много? Преди 15 години в банките и застраховането лесно влизаха чужди играчи, защото виждаха огромен потенциал за развитие.
- Съгласен съм. Но ако икономиката расте с над 6% годишно, това дава възможности за бизнес във всички сектори. Друго е обаче, когато расте около нулата в продължение на шест години.
- Обърнали сте внимание на темата за биоземеделието - че това е ниша, в която България може да завоюва успехи. В същото време преди месец парламентът забрани на чужденци, които нямат пет години уседналост в страната, да купуват земя. Мислите ли, че това ще даде повече възможност на българи да се занимават със земеделие, след като повечето чужденци са елиминирани от пазара?
- Категорично съм против забраната за покупка на земя от чужденци. Това е елементарен популизъм, който противоречи на националния интерес, на всички международни договорености. Заблуда е, че като въведем тези правила, чужденците няма да купуват. Има си начин как да го правят - с подставени лица, с фирми. Това е неразбираема за мен масова халюцинация на български политици от различни цветове. България дава негативен сигнал, че сме държава, в която правилата постоянно се променят, в която чуждите инвеститори не са добре дошли и в която средата е толкова нестабилна и странна, сякаш си мислим, че светът се върти около нас. По-добре е да дойдат хора и да произвеждат в България, а не да изгоним и без това малкото желаещи. Съвсем различни са политиките, които ще направят българите по-богати, по-предприемчиви, земеделието по-успешно.
- В книгата си пишете така - да бъдем модерни, означава да нямаме най-лошия таксиметров парк в Европа. В момента има предложения за премахване на 10-годишната възраст на такситата. Знам, че сте против, но знаете ли, че много таксиметрови шофьори се оплакват как нямат достъп до изгодни нови автомобили, а плащат високи лизингови вноски.
- Бях човекът, който лично въведе 10-годишната забрана. Преди повече от десет години бях на почивка във Венецуела - държава, която давам за пример какво не трябва да прави България. Там пътувах в едно такси на няколко десетки години, което приличаше на колата на Флинтстоун - нямаше под, нямаше почти нищо освен желязна рама, дори пътниците можеха да помагат с краката отдолу. В България ситуацията не беше чак такава, но реших, че таксиметровият парк у нас трябва да се модернизира. От около 30 000 таксита през 2004 г. 25 000 бяха на възраст между 10 и 35 години. А едно такси за 10 години минава пробег от над 1 млн. км. Много лесно беше да си скрия главата в пясъка, да изчакам мандатът да свърши и да оставя проблема на следващите 10 министри на транспорта, но реших да въведа промяната. Днес България е член на ЕС и въпреки тази промяна, която много обнови автомобилите, ние отново имаме най-лошия таксиметров парк в Европа. Бих предложил мерки за още по-добро качество на таксиметровия транспорт, а политици предлагат да се снижат критериите. Намерете един клиент на такси, който да се чувства по-уютно и безопасно в автомобил на 20 години с 2 млн. км пробег. Ролята на държавата като регулатор е да прави страната по-богата и по-модерна. Ако трябва, нека да има по-добри условия за покупка на автомобили за таксита. Но правилната политика не включва вдигането на възрастта. Като министър на транспорта основна тема ми беше обновяването на транспортния парк и в железниците, и в авиацията, и при камионите. Намериха се специалисти, които опонираха, че не е важна възрастта, а поддръжката. Казах им да прочетат мисълта на Хенри Форд: „Най-добрият автомобил е новият, а след него е „Форд“.“
- И вие сте разсъждавали върху мита, че от година на година хората се оплакват как живеят по-зле въпреки осезаемия ръст на доходите от 1997 г. На какво се дължи това - черногледство, отрицателни нагласи, манталитет или по-скоро разочарование от липсата на ясни правила на играта, от неефективна съдебна система и органи на реда?
- Опитал съм се да дам частичен отговор в книгата, която все пак не е посветена на народопсихологията на българина. Давам четири допълващи се хипотези. Първо, стремежът към по-добър живот е основна характеристика на човечеството в цялата му история. В сериала „Стар трек“ всеки епизод започва: „Смело да вървим там, където никой не е бил преди това.“ Нормално е хората да желаят да живеят добре като в Германия и Япония. Второ, в световния индекс на щастието, ако изобщо може да се измери това чувство, лидери са Хаити и Централна Африка. Хипербедни, но щастливи. А най-нещастни са може би на Балканския полуостров, в Северна Шотландия, където често вали, и на Скандинавския полуостров, където има много дни без слънце и най-много самоубийства. Икономически безспорно сме по-добре отпреди. Това, че опозицията и избирателите не винаги го признават, е част от демокрацията. Но работата на метеоролога е не да каже дали субективното усещане на човек е, че днес е по-студено, а как реално се е променил климатът за последните години. Ученият икономист също трябва да каже нещата обективно, а не с политическа окраска. Обективно, България е една от държавите с най-голям ръст на средните доходи от 1997 г. насам, които дори по време на кризата продължиха да нарастват. Дори след 2009 г. българските пенсии се повишиха, средните доходи също, както и минималната работна заплата. Разбира се, който е работил в строителството през 2008 г. и сега е безработен, днес е в затруднение. Но не е справедливо някой да твърди, че обществото сега живее по-зле от 1997 г.
- Засегнали сте темата за ниската корупционна търпимост, че обществото трябва да се стреми към висок морал и ценности. В същото време в ежедневието ни се шири огромно лицемерие. Хората настояват да има правила на играта, но масово не ги спазват, дават подкупи - на катаджии, лекари и т.н. Коментарът ви?
- За добро или лошо, нито една магария не е измислена в България. Забелязал съм интересно явление - когато българите отидат да живеят и работят в чужбина, те се възхищават на реда и правилата там. И ги спазват. Същите хора, когато са в България, приемат в по-голяма степен балканските нрави. Това се отнася и за чужденци, които дойдат тук. Трябва да виним не отделния човек, а системата. Да започнем от катаджиите - ако ресорното министерство си е на мястото, може за много кратко време да реши въпроса. Дали ще е по грузинския метод, където са уволнили цялата система и са назначили нови хора и нивото на работа веднага се е вдигнало, дали по друг метод, въпрос на желание от горе. Все пак трябва да отбележим, че в безопасността на движението по пътищата има постигнат голям прогрес. За пет години броят на жертвите е намалял с една трета в сравнение с предишни периоди. Що се отнася до преписването на изпити в университетите, всеки преподавател знае, че ако желае да организира изпит, на който да не се преписва, може да го направи.
- Защо досега никое от правителствата, които идват с огромен авторитет и кредит на доверие, не се възползваха и не промениха системата?
- В някои сфери има подобрения, в други все още няма резултати. Но колкото и пари да даваме на катаджиите годишно, сумата е нищожна в сравнение с парите, които могат да бъдат прахосани с обществени поръчки. Там обемите са милиарди. Конкурсите трябва да се организират по начин, който предполага високо доверие и добри резултати. Навремето в закона никъде не пишеше, че трябва да каним външни експерти в оценителските комисии, но в министерството на администрацията каних експерти от други министерства, от медиите, от неправителствения сектор, от браншови организации. Принципът беше да са предложени отвън или избрани чрез жребий. Така министърът или кметът не може да си нареди комисията самостоятелно. Сега, девет години по-късно, експериментално щял да се пробва този модел. На много места в книгата казвам, че всяка страница трябва да започва с думите „политическа воля“.
- Твърдите, че за девет години има отстъпление при осигуряване на прозрачни обществени поръчки?
- Нямам наблюдение дали в цялата държава има отстъпление. Но нека видим какво казва „Прозрачност без граници“ - през 2002 г. България беше на пето място сред страните с най-ниска корупция в Източна Европа, вкл. бившия СССР, Турция, Гърция, Израел. Оттогава в другите държави има подобрение, а ние сме една от малкото страни с катастрофално влошаване. Изпадаме на нивото на африканските държави и далеч зад всички в региона. Решението отново е политическа воля.
- Препоръчвате на фирмите да се финансират със собствен капитал, а не чрез кредити. Изброили сте и няколко интересни възможности: привличане на партньори, инвестиционни фондове за дялови инвестиции, използване на капиталовия пазар.
- Проблемът със задлъжнялостта не е български и ме е вълнувал още от студентските ми години. И учителите ми имаха различно виждане по въпроса. Моят любим преподавател по няколко финансови дисциплини в САЩ постоянно ни даваше примери за фирми, които са имали страхотни бизнес идеи, но са фалирали заради прекалено големи кредити. Ако същите фирми са имали повече собствен капитал и по-малко дългове, твърде вероятно е да са станали успешни. Същото се отнася за семейството - ако вземе големи кредити, бъдещето няма да е розово. Може да си купи огромни телевизори за световното по футбол, но нищо чудно да спре да обслужва заемите и да фалира. Накрая ще му вземат и телевизорите, и къщата. Тезата ми е, че правителствата по света, корпоративният сектор, банките и домакинствата са по-задлъжнели, отколкото трябва. И препоръчвам финансиране чрез нови емисии от акции на борсата, привличане на партньори. Ако някой твърди, че това, което направи Гърция, е добра идея, отговорът ми е: „Добре че не мислихме така след 1997 година.“ Защото страната ни беше по-задлъжняла от Гърция като процент от БВП и можеше да фалираме преди тях.
- Казвате, че не трябва да има държавни фирми, че всичко трябва да се продаде и давате пример с телекомуникационния сектор и продажбата на БТК по ваше време. Но в момента някои от мобилните оператори у нас се контролират от правителствата на чужди държави. Не трябва ли все пак държавата да притежава малко компании, които да осигуряват печалби, с които да се покриват социални програми или други разходи на правителството?
- Това е химера. Коя държавна компания осигурява печалби за социални програми? „ВМЗ-Сопот“ ли, на която държавата помогна с 28 млн. лв. през миналата година? Държавната енергетика ли, чиито дългове са 5 млрд. лв. и ще се плащат от всички нас поколения наред.
- Да, но консолидираните активи на Българския енергиен холдинг са много по-големи - 14 млрд. лева.
- Счетоводно може и да са толкова. Нека да го обявим за продажба, да извикаме най-големите енергийни компании в света и да видим колко милиарда ще вземем. Там големи дивиденти няма. Напротив - в енергетиката има огромни злоупотреби, пълен хаос и сме пред финансова катастрофа. Това е експеримент в стил Уго Чавес.
- А защо тогава страни като Норвегия, Австрия и Русия държат да имат държавни, и то печеливши компании?
- По принцип в Северна Европа - Швеция, Норвегия, Дания, Германия, традиционно имат нелош мениджмънт дори в публичния сектор. Тези държави са в класацията за най-ниска корупция, обществата там са по-подредени. В Норвегия държавните компании се управляват по-добре от много частни компании в Африка. Но това не е аргумент в Африка всичко да бъде държавно. В книгата казвам, че в някои аспекти Нова Европа е по-либерализирана и напредничава, отколкото части от консервативна и бюрократична Западна Европа. В някои западни държави не всичко е модел за подражание - бюрокрацията и държавната администрация са големи, данъците и бюджетните разходи са от най-високите в света. Това, че са по-богати, не е причина да вземем всички техни политики. Коя държавна компания у нас е била успешна за 24 години?
- Например „Агенцията за дипломатически имоти в страната“.
- Ще се съглася, когато ми кажете, че държавна компания за имоти е построила сграда от световна величина през последните години и е спечелила архитектурна награда. АДИС има следния бизнес - наследила е имоти от времето на социализма и ги отдава под наем. Само че най-добрите архитектурни постижения не са в такива компании. В София вероятно има 100 модерни бизнес сгради и молове, построени през последните години. В някога „западния“ Белград спрямо София има в пъти по-малко. Нито една от тези сгради не е построена от АДИС или от държавата.
- Давам ви друг пример - „Ел Би Булгарикум“.
- Само че бих се радвал уникалният продукт кисело мляко да залее световния пазар, така че и вашият съученик в САЩ да каже: „Днес закусих с българско кисело мляко.“ Така е в Япония, където съм живял и където всички знаят за българското кисело мляко. Дори в тези държави, където сме пробили, това се дължи на местни частни компании, които произвеждат по лиценз български продукт. Повярвайте, никога в Япония нямаше да знаят за българското кисело мляко, ако трябваше българска държавна фирма да го наложи на пазара.
(в. Преса, печатно издание, брой 160 (866) от 16 юни 2014)