Прав излезе Местан не им се получи играта на другите партии с референдума за задължително гласуване. Хората няма да бъдат питани дали вотът да е мажоритарен и електронен, нито дали да се самозадължат да идат до урните по време на избори.
На пръв поглед изглежда, че ДПС успя с процедурни хватки да преметне ГЕРБ и БСП. Радетелите за задължителния вот Станишев и Борисов „стратегически“ отсъстваха по време на гласуването.
Тактиката на левицата да поискат още в началото да се разделят трите въпроса бе губеща. Те отлично знаеха, че ГЕРБ настоява да са в комплект, а ДПС ще ги подкрепи напук на Станишев. Така и стана. Това беше най-безболезненият начин социалистите да бламират идеята на лидера си. За никого не е тайна, че това бе наказателна акция срещу ДПС, а не внезапна загриженост за демокрацията. След като се реши, че въпросите няма да се разделят, от БСП въздъхнаха и с чиста съвест отхвърлиха идеята за референдума. Така си върнаха и уважението на доскорошния партньор.
Ако Миков първо беше подложил на гласуване техния въпрос - дали на територията на страната задължително да се иде до урните, от ГЕРБ може би щяха да го подкрепят. Като половинчато решение.
Защото хората на Борисов също търсеха елегантен начин как да се отметнат. Ивайло Московски например обясни, че поне година няма как да се гласува електронно, защото българите нямат чип на документите. Други пък се притесниха, че ще се изхарчат 20 млн. лв., защото допитването няма да съвпадне с предсрочния вот.
От ДПС бяха с най-ясна позиция и до болка откровени. Те обаче дадоха диагнозата, но не дадоха лечението. Местан призна, че партиите са грешни и не бива греховете им да се прехвърлят върху избирателя. И е прав - няма как с едно допитване да се поправи цялата изборна система.
ГЕРБ, БСП и „Атака“ уж искаха да излекуват пороците на политическата система, но се получи друг ефект - превръщат идеята за референдум в порок. С допитването за АЕЦ „Белене“ нищо не стана, сега се проваля тази инициатива, на път е да пропадне и искането за референдум за субсидиите на партиите. Затова спешно трябва да се върне доверието в прякото допитване.
Защо например политиците не попитат хората искат ли закон за националния консенсус? Да ги задължава да не приемат нормативни актове, да не правят реформи и да не подписват големи сделки без широко съгласие. Примерно без 2/3 от депутатите в парламента. Бас хващам, че почти 99,9% от хората ще отговорят положително. И тогава партийците няма как да се крият зад гърба на народа по важните теми. А хората ще могат по-често да се произнасят искат ли нова чешма в населеното място, нов площад или паметник.