27579 | 19 юни 2014 | 08:56
Ако времето се окаже благосклонно към производителите, може да ожънат около 5 млн. тона пшеница.
Не си спомняме от колко години не е валяло толкова много преди жътва, разказаха фермери от Добруджа. В житницата на България земята е златна и традиционно се получават рекордни добиви. От ден на ден обаче производителите стават все по-скептични в прогнозите си, защото се опасяват, че продължаващите дъждове ще влошат качеството на пшеницата. А и как ще влязат комбайните в тази кал. В района вече жънат ечемика, но машините често прекъсват работа заради валежите.
Традиционно жътвата на пшеницата в Северна България започна около 10 юли. В южната част на страната вече прибират ечемика, през следващите дни ще дойде време и за житото. Въпреки неблагоприятните климатични условия през последните седмици посевите са в добро състояние, заяви земеделският министър проф. Димитър Греков, който вчера даде начало на кампанията в ниви край Долна Оряховица. Той обяви, че аграрното ведомство очаква реколтата от пшеницата да бъде 5 млн. тона. През миналата година събрахме 4,650 млн. тона. По негови данни само 32 хиляди декара са пропадналите площи с житни посеви в цялата страна до този момент. През есента бяха засети 11 млн. дка.
И още един проблем - отново са свършили парите за противоградови ракети, а синоптиците прогнозират градушки и през следващите дни. Ако изгрее слънце и времето ни позволи, в Северозападна България смятаме да започнем да жънем още в края на следващата седмица. Това е по-рано от обичайното, но при толкова много валежи и болести в нивите просто не бива да чакаме. Това съобщи за „Преса“ Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Тя очаква редукция на добивите в района, който първо беше засегнат от дъждове и градушки. Колко точно ще е намалението, ще може да се каже до десетина дни. От организацията поискаха спешно свикване на консултативния съвет по зърното във вторник. Тогава ще бъдат обявени подробни данни за състоянието на посевите в цялата страна и ще се направят прогнози за зърнения баланс. Ангелова припомни, че повече от година съветът не се е събирал.
Има ниви, от които се очакват доста високи добиви, но от ден на ден притеснението ми расте, каза пред „Преса“ доц. Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. Той обясни, че проливните дъждове и бурите събарят пшениците на земята, а там, където това се случи, добивът ще е по-нисък с 20%.
Много е опасно вторичното заплевеляване, което се случва след дъждовете. Тогава житото няма прибиране, обясняват агрономи.
|
Светът ще прелива от хлебно зърно Реколтата от пшеница в света ще достигне 701,6 млн. т, показват данните на земеделското министерство на САЩ от 11 юни. Това е с 12 млн. т по-малко от предишната реколта, но тя беше рекордна за последните 30 години, съобщи за „Преса“ Антонина Белопитова, директор в Софийската стокова борса. В Европейския съюз се очакват 146,3 млн. т, което е с 3 млн. т повече, отколкото предишната реколта. Русия ще произведе 53 млн. т, или с 1 млн. повече от 2013 г. Украйна очаква 20 млн. т, количеството е с 2 млн. по-малко, но там е отчетена политическата криза. Казахстан ще ожъне 14,5 млн. т, с 1 милион повече, отколкото през миналата година. Американските анализатори прогнозират, че България ще прибере 4,9 млн. т жито, през 2013 г. събрахме 4,650 млн. тона. Падналите през последните дни дъждове обаче може да объркат тези прогнози. На фона на голямото производство анализаторите отчитат спад в потреблението, което е причина за намаление на цените. В САЩ пшеницата сега се търгува по 242 долара за тон, във Франция - по 192 евро, в Унгария - 204 долара, а в Украйна - по 240 долара. Руското жито, натоварено за Египет, е 252 долара. На Софийската стокова борса купувачите предлагат 310 долара без ДДС. Когато излезе новата реколта, цената ще е под 300 лв., прогнозира Белопитова. Миналата година по това време цената беше около 320 лв., а новата реколта започна да се изкупува около 260-280 лв. за тон. |
Проливните дъждове събарят посевите и там се очакват най-големите проблеми.
Има опасност от прорастване в класовете
В посеви, които са паднали на земята, има опасност от покълване и прорастване на зърното в класа, обясни доц. Иван Киряков, директор на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. При влажни условия, каквито са сега, класовете са набити в земята, влажността им е много висока и трудно може да изсъхнат. Подобно нещо е наблюдавано през 2003 и 2010 година.
Преди няколко дни Киряков е бил в Южна България и е видял полета, в които е полегнала половината от пшеницата. В същото състояние е и рапицата. А там зърното вече започва да зрее и машините трябва да навлизат в нивите.
И в Добруджа са паднали много обилни дъждове, които вече са заплаха за посевите. Пшеницата е набита, влагата се задържа и е съвсем реална опасността от прорастване на класа.
Там, където посевите не са паднали и ако производителите са ги пръскали срещу болести, се очертават високи добиви. Проблем е основно при полетата с полегнали жита. Трудно е да се каже в момента колко са те, още повече че проливните дъждове продължават.
Засега в полетата на Добруджанския институт в подобно състояние са около 10-15% от площите с есенници. Но в Южна България има фермери с 30 и дори 40% полегнали ниви, разказа доц. Киряков.
Освен проблема с прорастването на класа от влагата е възможно вторично заплевеляване. Получи ли се подобно нещо, самата жътва става изключително сложна.
Количеството на глутена зависи от това дали нивите са били торени балансирано. От влагата най-уязвимо е зърното за семе. Като се знае прогнозата, че до края на седмицата ще има валежи, може да се очаква недостиг на семена през есента, когато се залага следващата реколта.
|
Който не е спазвал технологията, ще има сериозни проблеми Сега при тази сложна климатична обстановка ще стане ясно колко е важно да се спазва технологията. Това обясни Теодор Иванов, главен секретар на Българската асоциация на фермерите (БАФ), който обработва близо 73 000 декара в района на Исперих. Преди години фирмата му се е грижила за 100 000 дка, но част от тях са отишли при по-малки производители. Противно на някои твърдения, ние не правим земеделие на всяка цена. Трябва да има естествен процес във времето. Малките ще набират сила и постепенно ще растат. Не може от днес за утре изведнъж да станеш голям фермер, казва Иванов. На него това му е отнело 25 години. Има три категории зърнопроизводители. Първите са пръскали нивите два пъти с фунгициди и през пролетта са внасяли на два пъти торовете. Те ще имат голям добив и добро качество. Втората категория фермери са третирали нивите срещу болести, но не са ги наторили правилно. Те ще постигнат добиви, но продукцията няма да е качествена. Има и такива, които не са пръскали и торили както трябва, и сега ще очакват най-малко 20% намаление на реколтата си, разказва главният секретар на БАФ. В нивите му вече са започнали да жънат ечемика. Според първите прогнози ще получат по около 580 кг от декар. Но това изобщо не е показателно, за да се направи по-глобален извод, защото агротехнологията е на много високо ниво. Финансовият капитал е в София, а зърнопроизводството - на другия край на България. Това е причината фермерите да не търгуват през Софийската стокова борса, смята Теодор Иванов. Преди седмица той е имал цена от 245 до 252 долара за тон пшеница, натоварена на кораб на пристанището във Варна. На какви точно равнища ще продава житото, ще стане ясно едва след 15 юли. |
Аграрният министър проф. Димитър Греков посъветва производителите, които имат загуби, да се обърнат към областните служби по земеделие.
8553 комбайна ще влязат в нивите
Христо ПАВЛОВ
Общо 8553 комбайна, което е 3% повече от миналата година, ще участват в жътвата сега. Това съобщи земеделският министър проф. Димитър Греков, който хвана сърп и лично подкара комбайн при откриването на кампанията в Долна Оряховица.
Министърът изрази надежда, че изкупната цена на пшеницата и ечемика ще е като миналогодишната и дори по-висока. Той посъветва производителите, които имат загуби, да се обърнат към областните служби по земеделие. Там ще им направят протоколи и ще бъдат изплатени полагащите им се компенсации. Според проф. Греков един от големите проблеми пред фермерите, е че нямат навика да застраховат продукцията си. В Европа това е практика дори в държави, където няма субсидии за земеделие.
Ваучерите за гориво се признават от бензиностанциите, които са към големите вериги. Основните трудности по приемането им идвали от малките търговци на петрол. Ценните книги са с много добра защита и продавачите на горива ще си получат средствата, увери Греков. Той призова наследниците си към приемственост и им препоръча да работят като него - стъпка по стъпка. Така отрасълът ще помогне на България да излезе бързо от състоянието на икономическа стагнация. Бъдещето е в земеделието, то ще повиши брутния вътрешен продукт, ще осигури повече заетост и по-високи доходи и ще помогне за облагородяването на селата, каза още Димитър Греков.
(в. Преса, печатно издание, брой 163 (869) от 19 юни 2014)
Мобилна верси
RSS
